Министерският съвет реши да защити пред Конституционния съд новите разпоредби в Закона за частната охранителна дейност, които дават възможност на кметовете да наемат фирми за охрана с цел да се опазва обществения ред в съответната община. 

Законът беше приет от парламента през януари. Той бе написан от правителството.

Именно частта за частна охрана в градове и села беше основният спор по време на гласуванията. От ГЕРБ обаче до последно защитаваха текстовете. В мотивите към проекта пишеше:

"Както в другите европейски страни, така и у нас сигурността на гражданите – опазването на техния живот, здраве и имущество, е задача, с която не биха могли да се справят само правоохранителните органи. Ролята на частния охранителен сектор все повече се повишава. Обществото се нуждае все повече от услугата на частните охранителни търговски дружества."

И главният прокурор Сотир Цацаров, и президентът Румен Радев през март ползваха законовото си право да пратят част от разпоредбите в Конституционния съд. От мотивите и на двамата става ясно, че според тях възможността частни охранителни фирми да сключват договори с кметове за охрана на населените места противоречи на принципите на правовата държава.

Именно частта за частна охрана в градове и села беше основният спор по време на гласуванията в Народното събрание. От ГЕРБ обаче до последно защитаваха текстовете. Делото в Конституционния съд е заведено по становището на Цацаров. Това на Румен Радев може да бъде открит в сайта на президентството. 

В документите главният прокурор припомня, че според Конституцията (чл. 105) Министерският съвет е този, който е натоварен с отговорността да осигурява обществения ред. С приетите от управляващите текстове се нарушава тази конституционна компетентност на правителството, категоричен е Цацаров.

Нещо повече:

"Наред с това недопустимо се засягат (прехвърлят се) правомощия на държавата, реализирани от МС и конкретно от Министерството на вътрешните работи (МВР), по опазване на обществения ред и националната сигурност, като тези правомощия се възлагат на търговци.

Предвидената в чл. 28 ЗЧОД възможност за сключване на договор за охрана на урбанизирана територия от страна на кмета на общината ще постави гражданите в положение на зависимост от неговата воля дали, доколко и чрез кого да се осъществява частна охранителна дейност в съответното населено място.

Това на практика обективно ограничава възможността на държавните органи по Конституция, съобразно техните законови задължения, да гарантират обществения ред", обяснява още Цацаров в искането си до Конституционния съд да отмени текстовете.

В Закона за МВР сега съществува възможност да се изграждат звена „Общинска полиция“ (каквато има и в София, б.р.) за опазване на обществения ред, охраната на обекти и т.н., които функционират при ясна законова уредба. В искането на Цацаров до КС пише още, че с атакуваните разпоредби на законово ниво се позволява "неограничено въздействие от страна на частни охранители върху живота в населените места, независимо дали се касае за извършване на действия, засягащи личния живот и имущество, упражняването на политически права, икономически дейности или други".

„Държавата  няма право да абдикира от грижата за сигурността и спокойствието на хората в населените места, вкл. в т.нар. урбанизирани територии. Възможността, която дава Законът за частната охранителна дейност на търговски дружества да извършват действия по охрана на урбанизирани територии, по същество е отказ от страна на държавата чрез нейните изпълнителни органи да осъществява възложените функции по охрана на обществения ред“, пише в обръщението си до Конституционния съд държавният глава. 

Радев и юристите му припомнят, че конституцията натоварва с функции за осигуряването на общественото спокойствие и обществената безопасност изрично Министерския съвет и областните управители, а осигуряването на обществения ред е част от ръководенето и осъществяването на вътрешната политика на страната.

Според становището на Министерския съвет от днес, което ще получи Конституционният съд, оспорените от Сотир Цацаров разпоредби от Закона за частната охранителна дейност не противоречат на конституцията, защото не се ограничават конституционните правомощия по осигуряване на обществения ред на Министерския съвет по чл. 105, ал. 2 и на областния управител по чл. 143, ал. 3. "Оспорената уредба от Закона за частната охранителна дейност е в съответствие и с конституционните принципи за правовата държава по чл. 4, ал. 1 и за разделението на властите по чл. 8." , пише в съобщението за становищего. 

Конституционният съд няма законови срокове, в които да се произнесе и да обяви дали законът на властта противоречи на конституцията. Делото все още не е насрочено за разглеждане по същество.