С промени в Закона за БНБ, публикувани за обществено обсъждане, се затварят и последните вратички, през които централната банка можеше да финансира държава, общини и закъсали банки. Мотивите на вносителя - Министерството на финансите, са свързани със заявеното от властта намерение България да влезе в Механизма на валутните курсове (ЕRM II, т.нар. чакалня за еврото - б.р.) и Европейския банков съюз. 

Една от неизменните критики към България в докладите за конвергенция на Европейската комисия е свързана с независимостта на централната банка. И сега властта ще се опита да поправи закона за БНБ.

Предложението в законопроекта гласи, че:

БНБ не може да предоставя кредити и гаранции под каквато и да е форма на Министерския съвет, на общините, на други държавни и общински институции, организации и предприятия от публичния сектор, както и на институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз, централното управление, регионалните местни и други органи на публичната власт, на други органи, регулирани от публичното право или на предприятия от публичния сектор на държавите-членки на Европейския съюз, както и не може да закупува пряко от тях дългови инструменти.

Според сегашния закон "БНБ може да предоставя кредити на държавата за сметка на покупки на специални права на тираж от Международния валутен фонд, предоставени от управителния съвет" при определени, разписани в закон условия. Освен това може да финансира, след одобрение от парламента, 
 
Няколко вратички бяха оставени по време на подготовката на закона през 1997 г., с който беше въведен и валутният борд, което определи паричния съвет като "мек". Една от тях е при ликвидна криза в банка, която може да застраши стабилността на финансовата система, БНБ да се намеси. (Това право беше използвано по време на кабинета на тройната коалиция за помощ за Първа инвестиционна банка (ПИБ)). 
 
[[nid:70933]]
 
БНБ може да предоставя кредити на държавата за сметка на покупки на специални права на тираж от Международния валутен фонд (МВФ), предоставени от управителния съвет при следните условия, гласи сега законът. 
 
Предложението сега е:
"Българската народна банка не може да закупува нито на първичния, нито на вторичния пазар, дългови инструменти, емитирани от българската държава и общини, 
както и от български държавни и общински институции, организации и предприятия от публичния сектор". 

Текстът, който прокламира независимостта на управителя на БНБ и на подуправителите, съществуващ и сега, (и по време на кризата с КТБ) при упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията им, се разширява. Добавя се, че освен че нямат право да искат или да приемат указания на Министерския съвет и на други органи и институции, това не може да се прави и от "институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз, от Министерския съвет или от правителствата на други държави-членки на Европейския съюз, както и от други органи и институции".

При това изразът "да дават указания" се заменя с "да оказват влияние". 

Предвижда се законова възможност при предсрочно прекратяване на правомощията на управителя на БНБ той да може да се обърне към Съда на Европейския съюз. Решенията на Народното събрание, респективно указите на президента на републиката, за предсрочно прекратяване правомощията на друг член на управителния съвет подлежат на оспорване пред Върховния административен съд, предвиждат промените.