Аз също, разбира се, изпитах шок от участието на Цветана Манева в новия клип на Азис. Заглавието му е избрано удачно: „Позна ли ме?“. Но не се отнася за Азис.

Последно я гледах в „Корабът Нощ“ по текстове на Маргьорит Дюрас – спектакъл твърде модерен за моя вкус, но оценявам стойността му за развитието на театралния език на българската сцена. Гледала съм я и в „Монолози за вагината“ от Ева Енслър – феминистка пиеса, посветена на интимния свят на жената, смятан за неприличен от лицемерния съвременен „морал“, и на толерирането на насилието над жените – нещо, което днес в България е ежедневие. Все по-често в криминалните хроники чуваме новини за жени, пребити до смърт от мъжете, които ги „обичат“. И как един документ като Истанбулската конвенция -яростно отхвърлен от българското общество – би се явил като пречка пред желанието на мъжа да „понабие“ жена си? И тази конвенция ще се нареди до останалите закони в нашата държава – имаме ги, но не ги спазваме, никой не си прави труда да ни задължи.

„Жестокостта на човешката природа“ е темата и на монолога на Цветана Манева в края на този клип – вторият клип, с който Азис отправя социални послания. В новия фокусът е върху различните, неграмотните, оцеляващите… Проблемът е, че съдържанието на видеото, включително монологът на Цветана Манева, се разминава значително с текста на песента – и най-вече с музиката. Опитайте да гледате видеото без звук – или да слушате само музиката, без видеото? Между двете няма нищо общо.

Гледала съм Цветана Манева и в сериали, в редица български филми – любимият ми е „Войната на таралежите“. Редно е да не пропускаме, че преди 1989 г. актрисата определено не показваше „бодли“ към тоталитарната система. Тя беше „заслужил“ и „народен“ артист, което даваше едни пари над заплатата всеки месец, но и редица привилегии. Ползваше се от всичките блага на онзи режим. Била е народен представител в три народни събрания, член на Пленума на Комитета за култура, на Управителния съвет на Съюза на филмовите дейци, както и два поредни мандата кандидат-член на ЦК на БКП – на XII и XIII конгрес.

Днес тя също е личност с авторитет и в професията, и в обществото – професор по актьорско майсторство в Нов български университет, член на британското Шекспирово дружество, художествен директор на театралното издание на Международния фестивал „Варненско лято“. И дори културата днес да е последна грижа за държавата, Цветана Манева надали е сред онези актьори, които едва свързват двата края и за пари са готови да се хвърлят в чалгата.

И все пак след това видео клишето „Те не могат да се срещнат в едно изречение“ вече не е валидно. Всъщност, то отдавна не е валидно – спомнете си колко имена от културата се появиха в позорища като „БИГ Брадър“ заради единия хонорар. Да се снимаш в клип на Азис е като участие в „БИГ Брадър“, където целта отдавна не е психологическият експеримент, а дегероизирането на популярните личности. Затова и шоуто отдавна не се провежда с обикновени участници – правят се само ВИП издания. Нещо като жълт вестник по телевизията.

Колкото и доводи да се извадят за решението да се съберат Азис и Цветана Манева, няма как да открием арт предизвикателство за Манева. Въпросът е кой от двамата използва другия. Ако Цветана Манева смята, че новото видео на Азис е подходящо място, за да отправи послание – сгрешила е. По-скоро тя е неговият коз да излезе от рамките на западащата чалга. Но както виждаме – дори с помощта на Цветана Манева Азис не успява да скъса с кича. Не само Цветана Манева, и най-големия актьор от Холивуд да наеме, дори режисьор като Тарантино да се навие да му направи клипа (чист абсурд, разбира се) – музиката на Азис ще си остане чалга. Очевидно е, че той не може да прави друго.

А и как да се измъкне от нея, като тя не излиза от него?

"Площад Славейков"