Бившият управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ) Доминик Строс-Кан (2007-2011) твърди, че надигането на популизма е "пряко следствие от кризата", чието управление облагодетелства неравенствата, допринасяйки най-вече за влизането на Доналд Тръмп в Белия дом. Бившият шеф на Фонда, чиято кариера рязко бе прекъсната през пролетта на 2011 година със скандала в хотел "Софител", посочва освен това, че днес светът е "по-зле подготвен" да се справи с криза от същото естество. Ето какво казва той в интервю за АФП, цитирано от БТА във връзка с 10-ата годишнина от фалита на американската банка Lehman Brothers.

Кога осъзнахте, че се задава световна криза?
 

Когато започнах работа в МВФ на 1 ноември 2007 година, бързо ми стана ясно, че нещата не вървят добре. Така че през януари 2008-а, в Давос, направих изявление, което предизвика малко шум, искайки световно съживяване, което по онова време определих като (увеличение - бел. ред.) с 2% на брутния вътрешен продукт на всяка страна. През април 2008-а, на пролетните срещи на МВФ, стана ясно, че за рекапитализация на банките са необходими 1 трилион долара. 

"Голяма грешка"

А дали администрацията си даде сметка за опасността, едва когато Lehman Brothers фалира?
 

Не. Тогавашният финансов министър на САЩ Хенри Полсън реши да не спасява Lehman, за да даде пример за моралния риск (според икономиста Пол Кругман морален риск е ситуация, при която един човек взима решение за това колко риск да поеме, докато някой друг плаща разходите, ако нещата тръгнат в неприятна посока - бел. ред.). Той както и другите подцениха значително последиците. Голяма грешка бе да се остави Lehman да потъне. Още повече, че на следващата седмица, след фалита на банката, те бяха принудени да спасяват застрахователя AIG, който беше много по-голям от Lehman. 

Десет години по-късно по-добре ли сме подготвени, за да можем да се справим с криза от същия мащаб?

Не. Напреднахме в известна степен най-вече при съотношенията на капитализация на банките, но това е твърде недостатъчно. Представете си, че утре Deutsche Bank изпадне в затруднение, тя няма да може да реши проблема с 8% от капитала, с които разполага. Истината е, че сме по-зле подготвени. Регулирането не е достатъчно. 

Защо? 
 

От 2012-2013-а окончателно бе загърбена темата за необходимостта от регулирана икономика, например за мащаба на банките ("too big to fail" - "прекалено голяма, за да бъде оставена да фалира" - бел. ред.) или за рейтинговите агенции. Върнехме се съвсем назад, откъдето и идва песимизмът ми доколко сме подготвени. Намираме се в състояние на необмисленост на глобализацията и това не дава добри резултати. 

Продължава ли да има международно координиране?

В голяма степен координацията изчезна. Вече никой не играе тази роля, нито МВФ, нито ЕС и политиката на президента на САЩ не помага за това. Поради тази причина механизмът, който беше изграден от Г-20, изключително здравословен, защото обхващаше и страните с нововъзникваща пазарна икономика, бе взривен и се разхвърча на парчета. Преди 10 години държавите бяха приели да предоставят тази роля на МВФ. Не съм сигурен, че сега той може да я изпълнява, но бъдещето ще покаже. 

"Да бъдат обслужени най-богатите"

Мислите ли, че влизането на Доналд Тръмп в Белия дом е последица от кризата?

Според мен, да. Не казвам, че има само една причина за идването на Тръмп, но политическата ситуация днес не е откъсната от кризата, която ние преживяхме, и с Тръмп в САЩ, и в Европа.

Каква си тези връзки? 
 

Има една последица от кризата, която, според мен, е напълно подценена: популизмът, който виждаме да се появява навсякъде, е пряко следствие от начина, по който бе подходено към нея от 2011/2012-а, привилегировайки решенията, които щяха да доведат до нарастване на неравенствата. Политика на QE (изкупуването на дългове от централните банки - бел. ред.) бе полезна и уместна. Само че това е политика, чиято основна цел е да подсили финансовата система и следователно да служи на най-богатите на планетата. Когато има пожар, пожарникарите се намесват и вода се пръска навсякъде. След това обаче тя трябва да се попие, а това не бе направено. И тъй като тази вода отиде в джобовете на някои, а не на всички, настъпи взрив на неравенствата.