Норвежкото правителство обеща, че до 2040 г. всички полети на местните авиолинии ще се осъществяват от самолети, чиито двигатели ще работят с електричество, съобщава Би Би Си.
За световния авиационен отрасъл това означава истинска революция.
През юли министърът на транспорта на Норвегия Кетил Солвиг-Олсен и Даг Халк-Петерсен, директор на Avinor, компанията, която експлоатира аеропортите, заедно извършиха един твърде необичаен полет. Пред очите на журналистите те влязоха в кабината на двуместния самолет Alpha Electro G2 , създаден от словенската компания Pipistrel. Машината извърши съвсем кратък, няколкоминутен полет над Осло.
Какво обаче беше необикновеното в това събитие? Отговорът в голяма степен се съдържа в името на самолета, който лети изключително с електричество.
Двамата извършиха този полет не за развлечение, а за да онагледят колко сериозни са плановете на Норвегия да намали в бъдеще нивото на въглероден диоксид в атмосферата.
Програмата на правителството до 2040 г. полетите на местни авиопревозвачи между летищата в страната да се извършват с електрически самолети е един от най-радикалните планове за намаляване на равнището на парниковите газове, които произвежда гражданската авиация.
Има поне едно много сериозно препятствие пред тези добри намерения.
Засега да летят с електричество могат само много малки машини.
Така например самолетът, с който летяха над Осло министърът и директорът на Avinor, беше съвсем малък, двуместен, в който те едва се побраха, а двамата признаха преди полета, че са били известно време на диета.
Според Фалк-Петерсен обаче тази ситуация скоро ще се промени. Той подчертава, че само преди няколко години ръководството на гражданската авиация в Норвегия е било много скептично настроено към електрическите самолети.
"Но преди около три години нашите шефове бяха в Тулуза на посещение в компанията Airbus", разказва той. Там им обяснили, че вече много сериозно разработват електрически самолети. Това правят и от Boeing в сътрудничество със Zunum Aero и с НАСА. "Така и в нашата страна се появи програма за електрификацията на вътрешните полети", добавя Фалк-Петерсен.
Норвегия е подходящо място за подобни експерименти, отбелязват от Би Би Си. По-голямата част от територията на страната е покрита с гори, същевременно има много острови и връзката с тях се осъществява с много полети на кратки разстояния (компанията Avinor обслужва 46 летища).
Предвижването по шосеен път, с влак или по море отнема много повече време в сравнения с кратките полети, особено през зимата заради тежките метеорологични условия в скандинавската страна.
"Нашите полети често са дълги между 15 и 30 минути", разказва още Фалк-Петерсен. "Затова решихме да разработим програма, а производителите на електрически самолети след няколко години да могат да започнат да се конкурират, за да участват в нея", добавя той.
Норвегия иска производителите да започнат да предлагат електросамолети с 25-30 места, така че да може първите от тях да влязат в експлоатация към 2025 г.
Електрическите самолети преживяват своебразен бум на популярността си - през изминалата година по данни на консултантската фирма Rold Berger в света са разработени над 100 подобни проекта.
Една от тези компании е словенската Pipistrel. В момента там работят над производството на четириместна машина и Taurus G4 вероятно ще се превърне в първия такъв самолет в света, който се движи изключително с електричество, казва представителят на компанията Тая Боскарол пред Би Би Си.
"Разработили сме и няколко алтернативни прототипа - например четириместен самолет с водороден двигател. Имаме и модел с хибриден двигател. Той е напълно функционален и планираме самолетът да извърши първия си полет още през 2019 г.", казва още Боскарол.
В компанията обясняват, че гледат на двуместните и четириместните си машини като учебни, но оттам смятат към 2025 г. да построят и първия си по-голям самолет - 19-местен авиолайнер с хибриден двигател.
Конкуренцията не спи. Компанията от Сиатъл Zunum Aero също планира да започне производство, което да отговори на плановете на Норвегия. Основаната през 2013 г. фирма получи инвестиции от авиогиганта Boeing и работи над проекти за по-тежки електролайнери.
"Занимаваме се с това вече пет години. Проучихме опита на другите компании и много научихме", казва генералният директор на Zunum Aero Ашиш Кумар.
Първоначалният план на компанията е към 2022 г. да създаде 12-местен самолет за местни полети, а през 2027 г. - 50-местен с дължина на полета 1000 мили.
Има и още. "100-местен самолет, който да лети до 1500 мили, ще стане реалност в края на 20-те години на 21 век. Можем да дадем на Норвегия това, от което се нуждае", твърди Кумар.
Подобни амбиции са особено интересни на фона на трудностите, с които ще се сблъскат конструкторите.
Самолет, превозващ десетки пътници и техния багаж, се нуждае от огромно количество енергия, за да излети и по време на самия полет. Сегашните машини са много-леки и икономични в сравнение с тези от миналото, но нито едно гориво освен авиационното, няма енергоемкостта, нужна в авиацията.
Електричеството може да се дава от батерии, но доскоро се смяташе, че ще са нужни толкова много от тях, че дори и малък самолет няма да може да излети.
Кумар смята, че батериите не са най-големият проблем.
По-важната част е останалата електроника. Ще могат ли батериите надеждно и безопасно да съхраняват енергия, необходима за безпроблемната работа на критически важната за всеки полет система - и то по време на целия полет? И как да се реши проблемът с топлината, която се излъчва от всички акумулатори?
Единият от вариантите - да се намали размерът на въздушните съдове, използвани за кратки полети.
Сега мнозинството самолети са средномагистрални - с дължина на полета от 2500 до 6000 км, и далекомагистрални - над 6000 км.
"Те са конструирани за далечни полети, но 80 на сто от тях обслужват маршрути до 1500 мили, или 2400 км", подчертава Кумар.
Според него вече е дошло времето да се сложи край на използването на големи и тежки машини за кратки полети.
"За такива полети трябва да се конструират други самолети", смята Кумар.
И в Zunum Aero, и в Avinor са убедени, че електросамолетите имат и други предимства освен намаляването на парниковите газове в атмосферата. Малките летателни апарати имат нужда от много по-малко пространство за кацане и излитане, т. е. и територията на летищата може да е много по-малка.
Ако успеят да намалят батериите, тогава и самите самолети ще станат по-леки и следователно ще им е нужна по-малко енергия.
Това ще означава, че ще намалеят експлотационните разходи, а с това и цената на билета - силен аргумент, както се вижда от популярността на нискотарифните авиокомпании.
Според нормите за авиационна безопасност в самолета трябва да има достатъчно резерво гориво, за да може в случай на поява на проблем да смени курса и да стигне до друго летище.
Фалк-Петерсен смята, че напълно е вероятно първото поколение от "по-зелени" норвежки самолети да е с хибридни двигатели. Така както стана при популярния автомобил хибрид Toyota Prius, с който започна преминаването към изцяло електрически коли.
Ако планът на норвежците се осъществи, той ще повлияе и на ситуацията в съседните държави.ъДа предположим, че всички курсове, които по-кратки от 90 минути, се осъществяват от електросамолети. Това означава, че те ще летят и към летищата на съседните страни, които също ще започнат да използват такива самолети, за да останат конкурентоспособни.
Друг проблем - норвежците ще трябва да решат дали ще правят зарядни станции за новите самолети като част от съществуващата структура или ще се използват алтернативни източници на електроенергия
Проблемите са много, но засега Норвегия изглежда решена да осъществи революционния си план.
