Българският бизнес губи близо два месеца - 53 дни, в очакване на плащания, но за първи път от пет години се отчита подобрение при плащане на фактурите. Това показват представени днес данни от представителното проучване на ЕOS "Навици на плащане в Европа" 2018, което обхваща 3400 компании в 17 европейски държави, в т. ч. и България.

При средно 78% за Източна Европа в България 76% от издадените фактури се плащат в уговорения срок, 20% се плащат със закъснение (при 22% година по-рано), а 4% се отписват поради невъзможността да бъдат събрани изобщо (показателят не отчита промяна спрямо 2017 г.).

През 2014 г. у нас този показател е бил 74%. 

От колекторската агенция EOS потвърждават, че общоевропейската тенденция за подобряване на навиците на плащане не подминава и България - през 2018 г. българските компании отчитат най-добрите си показатели по редовност на плащанията за последните 5 години. Фирмите по събиране на дългове са възстановили 11,1% от годишния оборот на българския бизнес. 

България е на първо място в Източна Европа по върнати приходи чрез колекторски компании, като по този показател в цяла Европа преди нас е само Германия.

Въпреки това, предприемачите ни отново са в групата с лоша дисциплина – 25% от фактурите, издадени към фирми контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват при средно за Европа ниво от 22%. Другите страни със сходен дял нередовни плащания са: Обединеното кралство (25%), Гърция (27%) и Румъния (27%), а Словения (30%) се нарежда в дъното на класацията.

Райна Миткова, изп. директор на ЕОC България, посочи, че особено добре се представя Русия, където не са декларирани никакви отписани плащания, а срокът на отложено плащане е скъсен.

Гражданите са по-дисциплинирани от бизнеса в това отношение – средно 19% от фактурите се плащат със закъснение или остават неплатени (при 18% за Източна Европа). Положителен за България факт са дните на забава под средните нива за Европа (общо за бизнес и граждани) - българският бизнес получава парите си със закъснение от средно 18 дни след падежа, спрямо 20 дни забава за Европа.

Като се прибавят обаче и 35 дни на отложено плащане, масова практика за България, дните на забава вече стават 53.

Профилът на българския длъжник е на млад мъж, висшист, работещ предимно в IT сферата, със средна или над средната заплата, който харчи за технологични джаджи, който не умее да си направи сметката - и да приоритизира разходите, обясниха от EOC.

От компанията изтъкнаха, че банките са особено добри в събирането на дължимото им. Близо една втора от задълженията, които колекторските фирми обработват, са подадени от банките. 

"Банките обикновено търсят задълженията си от първия ден. Докато български фирми понякога чакат три години. Нашият опит показва, че ако не се съберат парите в първите 9 месеца, след това е много трудно", заяви Райна Миткова.

Последиците

Забавените плащания от клиенти засягат финансовото здраве на компаниите: основните негативни последици са намаляване на печалбите (57%), по-високи разходи за лихви (47%) и липса на ликвидност (47%). През 2018 г. се увеличава делът на компаниите, които се опасяват от крайно негативни резултати – 26% от фирмите твърдят, че се чувстват застрашени от фалит поради просрочени вземания, при средно ниво за Източна Европа от 14%.

За да компенсират негативните ефекти, 27% от анкетираните ограничават инвестициите, 25% от компаниите съкращават служители или не наемат нови, а близо една четвърт увеличават цените на произвежданите от тях стоки и услуги.

"Ефектът от работата с колекторски агенции се измерва с подобрената ликвидност на бизнеса“, коментира Миткова. "Тези средства се връщат обратно в икономиката, като компаниите ги използват за погасяване на собствени задължения (58%), създаване на нови работни места (48%) или за различни видове инвестиции – в разрастване на пазарния дял (44%), научна и развойна дейност (33%) или инвестиции на финансовия пазар (26%).

Във всички изследвани страни намалява броят на компаниите, които очакват влошаване на навиците на плащане в бъдеще (13% за 2018 г. спрямо 19% за 2017 г.). Българските компании по традиция остават оптимисти, като 32% от тях очакват значително подобряване в следващите 2 години (срещу 27% средно за Източна Европа).