Задължителна здравна застраховка над здравната вноска вместо демонополизация на Здравната каса. В тази посока на реформа на системата на здравеопазването тръгва правителството. 

Два модела представи днес ресорният министър Кирил Ананиев. Както е известно, още през юли Ананиев даде заявка, че ведомството ще разработи нов модел, който ще бъде подложен на широко обществено обсъждане и днес на кръгла маса в НДК се сложи началото на това обсъждане. Част от идеите на министерството вече изтекоха в публичното пространство, като днес стана ясно, че държавата залага повече на въвеждането на задължително допълнително здравно застраховане с „условната“ (по Ананиев) премия от 12 лева на месец отколкото на демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) чрез доброволно прехвърляне на вноските ни в частни дружества с цел създаване на конкуренция.

„Не приемайте нашите предложения като крайни. А като старт на дискусията. Поемам ангажимент, докато не приключат разговорите да не тръгна по утъпкания път през Министерския съвет и парламента“, посочи още в самото начало здравният министър и даде гаранция, че реформите ще се обсъждат толкова време, колкото е необходимо.

Проблеми

В хода на дискусията обаче бяха поставени няколко основни въпроса: дали задължителното застраховане не противоречи на Конституцията, както и дали така предлаганата реформа всъщност не е нов начин за дофинансиране на здравната система без тя да се реформира по същество в основата си, дали доплащанияta от джоба на пациента, в това число нерегламентираните, на практика ще станат регламентирани.

Показателно е и, че едва 6 на сто от българите са готови да внасят над сегашната вноска здравна осигуровка, 69 не са, показва проучване на „Алфа рисърч“, изготвено по поръчка на Министерство на здравеопазването за целите на днешната дискусия. 

По данни на самия Ананиев публичните разходи за здравеопазване нарастват през годините - от 810 милиона лева през 1998 г. до 4,3 милиарда лева през 2017 г. В същото време над 3,5 милиарда лева извън публичните разходи са платили пациентите.

"50 процента от тези разходи, които правят гражданите, са нерегламентирани", посочи здравният министър.

Модел Б

От презентацията на министъра стана ясно, че по-вероятно е да бъде възприет т. нар. Модел Б на реформата, а не Модел А, който предвижда заложената в програмата на правителството демонополизация на Касата.

Модел Б предвижда смесена система на финансиране от три стълба – сегашната здравна вноска от 8%, която постъпва в Здравната каса, задължително допълнително застраховане в размер „условно“ на 12 лева на месец и доброволно застраховане (класическо). Разчетите са за допълнителни между 800 и 900 милиона лева на година по това ново и задължително „перо“ (по-точно 864 милиона лева).

Според плановете на министерството застрахователните компании, при които ще влиза вноската от 12 лева, няма да имат право да откажат услугите си на нито едно лице, без оглед на здравния статус на лицето. Сега застрахователите отказват клиенти с рискови и обществено значими заболявания като сърдечносъдови и онкозаболявания например.

Периодично ще се определя и т. нар. гранична линия от отново "условно" 700 лева - сума, над която еднократната сметка за престой и лечение в болнично заведение се заплаща от задължителната застраховка. Ако сумата не надхвърля тази линия, сметката се заплаща съвместно от Здравната каса и пациента. Тази сума ще се променя според цените за лечение. Така на практика държавата ще остави на застрахователите поемането на най-тежките случаи, които изискват по-скъпо лечение.

Според разчетите на Ананиев обаче застрахователните дружества дори ще имат остатък от премиите след разплащането с болниците.

Болницата определя цената

Най-много въпроси повдига предложението да се определя национално рамково договаряне на цени и обеми на медицинските дейности, които цени ще бъдат задължителни в рамките на основния пакет услуги. Тези цени ще действат за срок от минимум една година. Проблемът тук е, че всяко лечебно заведение ще може да избира на какви цени да работи, като те са различни от определените при рамковото договаряне и е длъжно да ги регистрира и обявява на видимо място. Разликата над националната цена ще се доплаща или от пациента, или от доброволната му застраховка.

Т. е. една болница може да завиши в пъти цените и пациентите пак да доплащат, което е проблем, когато например тази болница е единствена в района и пациентите нямат друг избор освен да се лекуват в нея. Или ако е специализирана болница и пациентът отново няма избор. Не е изключен и рискът от картел между лечебните заведения с цел поддържане на високи цени.

Аналогично се определят национални цени и за лекарствени средства, и медицински изделия. За тях по време на презентацията се каза малко.

Две хипотези

Ако болничната сметка е до 700 лева, то 85% от нея се поема от НЗОК, а останалите от пациента. А ако лицето има доброволна застраховка – от нея. Пациентът ще доплаща само „екстрите“ като избор на екип, ВИП стая и др. подобни. В сметката накрая трябва да бъдат описани всички услуги, в т. ч. екстрите, направи презентация Ананиев.

Ако сметката надвишава граничната линия от 700 лева, НЗОК плаща отново 85-90% (или около 630 лева от 700 лева). Останалата сума се поема от задължителната застраховка. Направената от МЗ симулация показва, че в застрахователните компании, които ще поемат задължителното здравно застраховане, дори щяло остане резерв.

Симулация

Сега от вноската от 8% приходите възлизат на близо 1,7 милиарда лева. Данните за 2017 година показват, че в масовия случай болничното лечение е на стойности под граничната линия. От общо 3,3 милиона случая 2,7 милиона са с цена, ненадвишаваща граничната. Или това са 84% от случаите. Сумарната стойност на тези случаи са 855 милиона лева. (50,4% от общата сума от 1,696 млн. лв.). Тези случаи се заплащат съвместно от НЗОК и пациента. Касата заплаща около 85-90% или 769,5 млн. лв., а пациентите – 85,5 млн. лв.

Останалите 523 000 случая са с цена, надвишаваща граничната стойност от 700 лева. Тяхната сумарна стойност е 840 млн. лева. За тези случаи НЗОК заплаща 329 млн. лева. (523 000 х 630 лева.). Застрахователите заплащат на лечебните заведения 511 млн. лева. (30% от общо заплатените суми).

Общата сума на събраните застрахователни премии (при 12 лева месечно и 6 милиона застраховани и осигурени лица) е 864 милиона лева. Остават неизползвани 353 милиона лева (41% от събраните премии). "Това показва, че застрахователната премия може да се намали значително под разчетените 12 лева", се посочва в заключение в симулацията, представена от здравния министър.

Т. е. в МЗ смятат, че новата задължителната вноска "здраве" може и да е по-малка от сега разчетените "условно" 12 лева.

Критики

Така предложените модели и по-специално вариант "Б" бяха подложени на критики от Асоциацията на българските застрахователи, от омбудсмана Мая Манолова, от съсловните организации и от синдикатите.

Общото при всички тях бе, че "вторият модел на практика легализира доплащането". 

"Това е модел за дофинансиране на системата без да се пипат по никакъв начин основите ѝ. Да се направи реална оценка на всички медицински дейности, на всички консумативи, за да се вземе за база, а не да правим модели върху нестабилни конструкции. Освен това лекарствената политика създава голям процент от доплащането, което се прави", посочи д-р Георги Михайлов (депутат от БСП).

Светла Несторова, председател на Асоциацията на застрахователите, също поиска да се определи основата - за какво ще се плаща и ще стигнат ли тези очаквани между 800 и 900 млн. лв. от задължителната вноска.

Мая Манолова постави няколко въпроса, в т. ч. дали Модел Б не противоречи на основния закон, според който здравеопазването трябва да е достъпно за всички граждани.

"Реформата се отнася предимно за приходната част. Добре е, че ще осигури повече пари в системата, но така и не става ясно как тези повече пари ще я подобрят по отношение на контрола, качеството, достъпа и др. Практиката показва, че повечето пари в системата не означават и по-добро качество", посочи омбудсманът.

"Имаме и конституционен проблем с въвеждането на допълнително застраховане, защото правото на безплатна медицинска помощ е право на всеки гражданин. Конституцията не предвижда задължително застраховане. Няма отговор какво получават гражданите срещу тези допълнителни 12 лева. Какво правим с доплащането? – Какво означава плащане по специални цени на определени лечебни заведения – разликата между тази цена и клиничната пътека ще е доплащане от страна на гражданите. Така например а) в някои населени места има само по едно лечебно заведение и б) някои лечебни заведения просто нямат алтернатива", допълни тя.

Редица въпроси поставиха и от КНСБ. Като: твърди се, че парите за лекарства няма да се плащат вече, не става ясно как; ще се застраховат ли и децата и пенсионерите в частните дружества (сега държавата поема вноските им); какво правим със здравнонеосигурените лица и пр. В заключение синдикатите посочиха, че тези допълнителни над 800 млн. лв. не решават проблемите с контрола и течовете в системата. 

Дискусията продължи повече от четири часа като приключи със заявката на министъра на здравеопазването, че разговорите продължават и през следващата седмица.