Нова регистрация

След референдума в Македония министър-председателят Зоран Заев заговори за „успех на гражданите и на страната“, но за никого не е тайна, че референдумът за името претърпя фиаско: по данни, публикувани на официалната интенет страница на Държавната избирателна комисия (ДИК) малко преди полунощ българско време, при малко над 80% обработени бюлетини, избирателната активност на референдума е била 35,90%. „За“ са отбелязали 91,20% от упражнили правото си на глас, „против“ - 5,86%.

Премиерът Зоран Заев след обявяването на резултатите от референдума.

За да бъдат обаче легитимни резултатите от референдума и коалиционното правителство на министър-председателя Зоран Заев да получи обществена подкрепа в намеренията си страната да има международно признание под името Република Северна Македония, бе необходима избирателна активност от над 50%. По данни на ДИК в избирателните списъци са регистрирани 1 806 366 гласоподаватели. Това означава, че референдумът можеше да бъде валиден, само в случай че правото си на глас упражнят 903 168 гласоподаватели, но и при условие, че повече от половината от тях са гласували „за“ евроатлантическата ориентация на Македония, т.е. одобрят Преспанския договор и промяната на името на страната им.

Протест в Солун.

Кой и как реагира на резултатите от референдума в Македония

Първите резултати за референдума в Македония бяха посрещнати с тревога в съседна Гърция. От Министерството на външните работи в Атина определиха като противоречиви резултатите от референдума. В разпространеното изявление се подчертава, че Гърция уважава избора на гражданите на северната си съседка и още веднъж се отбелязва, че Гърция е обвързана с Преспанския договор.

„Резултатът за референдума в бившата югославска република Македония, който е консултативен, а не задължителен, е противоречив. Преобладава „за", но без адекватна избирателна активност“, коментираха от външнополитическото ведомство в Атина.

Според дипломати климатът на национализма и подозренията, фалшивите новини и фанатизмът са допринесли за скептицизма на македонците към споразумението за името. В текста се подчертава, че следващите стъпки изискват трезв разум от всички страни.

Панос Каменос, председателят на партията „Независими гърци“, младши партньор в коалицията на премиера Алексис Ципрас, публикува съобщение в социалната мрежа „Туитър“, в което обяви референдума за името на Македония за „недействителен“ поради ниската избирателна активност. Каменос, който е и гръцки министър на отбраната, отново подчерта, че в парламента неговата партия ще гласува против ратифицирането на Преспанския договор.

Съобщено бе, че след края на гласуването в Македония лидерът на кабинета в Скопие Зоран Заев е разговарял по телефона с министър-председателя на Гърция Алексис Ципрас. Съгласно разпространената от правителствени източници информация, Ципрас е похвалил Заев за „решителността и смелостта да продължи с изпълнението на споразумението".

На протест в Македония бе издигнато старото знаме на страната със звездата от Вергина. Тя е смятана за гръцки символ и в началото на 90-те години на миналия век Атина наложи едногодишна икономическа блокада на Скопие, след която бе сменено знамето на БЮРМ.

Най-голямата опозиционна сила в Гърция – партията „Нова демокрация“ на Кириакос Мицотакис, също не пропусна да коментира референдума в Македония. От партията бяха категорични, че ще положат всички необходими усилия, за да не влезе в сила Преспанският договор за новото име на северния гръцки съсед.

И гръцките медии не останаха равнодушни към провала на референдума в Македония. Секциите на референдума за договора с Гърция и за промяната на името, проведен в БЮРМ завърши при ниска активност, въпреки опитите на правителството да мобилизира гласоподавателите през последните часове на гласуването, написа атинският вестник Naftemporiki. Според изданието, след като в 18:00 часа е станало ясно, че гласувалите са само около 450 000 души, е направена мобилизация на избирателите с цел достигането на 600 000 упражнили правото си на глас, което се определя от изданието като „психологически праг на Зоран Заев".

Първите изводи от референдума за одобрение на договора с Гърция и за промяната на името на страната, който приключи в БЮРМ са достатъчно показателни, написа електронното издание на гръцкият вестник Аvgi. В краткия, но изключително съдържателен анализ по темата изданието извежда няколко основни заключения след провала на референдума за името:

1. Големият брой граждани, бойкотирали референдума (около 60 %) е равносилно на отхвърляне на дилемата за членство в НАТО и ЕС с промяна на името на страната.

2. Въпреки, че референдумът не е обвързващ, той е израз на неодобрение на министър-председателя Зоран Заев и на неговата политика, който е заложил на отговора "Да". По този начин страната е доведена до политическа нестабилност и много вероятно до предсрочни избори, въпреки мнозинството на правителствената коалиция в настоящия парламент.

3. Правителството на Заев и партиите от неговата коалиция бяха наясно с проблемите на избирателните списъци, но въпреки това проведоха гласуването, без да ги приведат в съответствие с действителността.

4. Резултатите от референдума са равносилни на неодобрение на политиката на Запада ( НАТО, ЕС, САЩ, Германия и др.) и може да се очаква, че Русия ще се възползва от тази ситуация по-нататък.

5. Националистическото противопоставяне в БЮРМ става все по-силно, тъй като успя да се възползва от несъвършенството на  избирателните списъци.

6. Участието на някои депутати от ВМРО-ДПМНЕ в референдума даде надежди за бъдеща колаборация, които обаче най-вероятно няма да се осъществят заради ниската избирателна активност провалила референдума.

7. Албанският етнически елемент, който в избирателните списъци изглежда много по-висок от действителния, може да се изкуши да потърси други начини за осъществяване на визията си за НАТО, дори чрез амбицията за Велика Албания. Но дали тези амбиции ще слязат от теоретично на практично ниво остава да бъде доказано.

Привърженици на бойкота на референдума ликуваха след обявяването на резултатите.

Електронното издание на вестник Kathimerini публикува няколко статии, в които акцентира върху проблемите, пред които е изправен Преспанският договор и правителството на македонския министър-председател Зоран Заев.

„Неясна перспектива за името на Македония след слабото участие в референдума“, гласи заглавието на една от поредиците статии по темата.

„В неделя вечерта референдумът за името на Бившата югославска република Македония приключи с ниска избирателна активност, а това не дава яснота за бъдещето на т. нар. Преспанско споразумени между Атина и Скопие, както и за съдбата на самото правителство на републиката“, отбеляза Kathimerini, съобщава агенция "Фокус".

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.