Десните популисти и националистите с негативно отношение към ЕС потриват ръце с наближаването на изборите за Европейски парламент догодина, пише в. "Файненшъл таймс".

Някои се надяват да подкопаят институцията, като спечелят до една трета от местата в нея, а други мечтаят за по-голяма победа. Но тези, които се надяват, че бунтуващите се радикали са неудържима сила, която ще запрати ЕС и либералната демокрация в историята, грешат много, смята британският ежедневник.

Различията в политиките и възгледите на тези движения ще се превърнат в сериозни разногласия и сътрудничеството им на европейско равнище ще стане изключително трудно. Журналистът от "Файненшъл таймс" Тони Барбър дава за примери разрастващия се спор между Австрия и Италия за северната италианска област Алто Адидже (Южен Тирол).

Крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС) използва ролята си на по-малък коалиционен партньор в правителството, за да прокара проекта си за даване на австрийски паспорти на немскоезичното мнозинство в Южен Тирол. Тази инициатива вбесява повечето италианци, които гледат на нея като на безочлива намеса в област, спечелена при разпадането на Хабсбургската империя през 1918 г. на цената на пролята италианска кръв и пари.

От една страна, италианската антиимигрантска партия "Лига" подчертава идеологическите си прилики с АПС и с малка ултрадясна германоезична партия в Южен Тирол, въпреки исканията й за отцепване на областта от Италия. От друга страна, трансграничната любов между "Лигата" и АПС има своите естествени граници.

Нито Матео Салвини, нито неговите съмишленици от "Лигата" могат да си позволят да изглеждат твърде сговорчиви с Австрия, камо ли с южнотиролските сепаратисти. В края на краищата авторитетът на тази политическа партия до голяма степен почива на обещанието й воденото от нея правителство да накара ЕС да спре да прави Италия на глупачка, отбелязва британският вестник. 

Подобни търкания подкопават доверието и приятелството между унгарското консервативно националистическо правителство на Виктор Орбан и десни движения в други страни с големи етнически унгарски малцинства, най-вече в Румъния, Словакия и Украйна.

Дори икономическата политика може да бъде пораждаща разделения тема сред десните популисти и националисти. Френската партия "Национален сбор" на Марин Льо Пен е привърженик на етатизма и протекционизма. От другата страна на р. Рейн обаче партия "Алтернатива за Германия" се обявява за свободен пазар и критикува политиките на своята френска сестринска партия като "твърде леви". 

Национализмът, който носи успех на тези партии във вътрешната политика, ще ограничи ефикасността им на европейската сцена, прогнозира в заключение "Файненшъл таймс".

(БТА)