Нова книга на кореспондента на Би Би Си Марк Ърбан разкрива неизвестни досега детайли от живота на бившия полковник от ГРУ (руското Главно разузнавателно управление) Сергей Скрипал преди и след отровителството в Солсбъри през март 2018 г. Авторът разкрива също планове за ликвидиране и на други “изменници” от средите на руските спецслужби.

В интервю за руската редакция на Би Би Си Ърбан дава подробности от срещите си с бившия двоен агент Скрипал, както и драматичния му живот и възгледи.

Марк, в книгата си пишете, че Сергей Скрипал първоначално не е повярвал, че Русия е съпричастна с неговото отравяне. Как го узнахте?

Да напомня, че Сергей дълго време беше в болница. Сега ние говорим именно за първоначалния му шок и неговите тогавашни съмнения. Въпреки това при развитието на събитията и след първоначалните си инстинкти и емоционално състояние, Сергей започна да вярва, че е истина (участието на Русия в отровителството – б. р.).

Според мен най-вероятно нещо подобно е било и при Юлия. Известно ни е, че преди месеци тя говореше за връщане в Русия и помоему е била искрена. Няма причина да се съмняваме. Но до този момент тя така и не се върна. Може и да е премислила. Какво се случи през тези месеци? Скотланд ярд многократно заяви и увери кой е отговорен за отравянето. Може да се предполага, че полицията е съобщила тази информация на Сергей и Юлия.

Вие лично от Сергей Скрипал ли получихте информация как се е чувствал след отравянето?

Не, от август 2017 г. не съм разговарял лично с него. Но искам да ви споделя нещо, което много хора в Русия не разбират. Разпространява се информация, че Скрипал бил изолиран и едва ли не живее под арест. Това не е така! Той и дъщеря му контактуват по социалните мрежи, по електронната поща. Дори няколко души са се виждали с тях. Известно ни е, че приятелка на Юлия през юни пристигна от Русия и я навести. Скрипалови се срещат с приятели. Те просто не искат да се виждат с нас, журналистите. Не е истина, че са изолирани. Така може да се получи известна информация относно мислите и чувствата им, дори това не винаги да се случва често.

Как гледате на факта, че сега руските държавни медии усилено използват вашата книга, за да докажат, че на Москва не й е било нужно да убива Скрипал?

Тук съм, за да разкажа историята. Тя е достатъчно сложна, както и други неща от живота. Примерно и възгледите на Скрипал също не са прости. Както можете да разберете от книгата, Сергей много е обичал да гледа “Първи канал”. Той не се е смятал за изменник. В собствените си очи е останал верен на Русия. Така че всичко е сложно.

В книгата си споменавате и виждането на Скрипал относно анексирането на Крим и конфликта в Източна Украйна. Моля разкажете някои подробности.

С него водихме забавен разговор по темата.Той започна да говори, че ако руски войски действително са били в Източна Украйна, за 48 часа са щели да са в Киев. Аз му дадох някои аргументи, споменах и проучвания на независими журналисти. Те са установили, че руски войскови части са били там.

Той обаче твърдо остана на мнението си. След това заговори, че украинците не знаят как да ръководят, нужни им били руснаци да ги научат и тем подобни. Казах му, че баща ми е избягал от Украйна. Стори ми се, че Скрипал потъна в размишления. А той отговори: “Не се тревожи!” Не се побоя да опише украинците като овце, на които им трябва добър пастир.

Как му дойде наум такова нещо?

Първо у мнозина от нас са заложени противоречия. Останах с впечатлението, че Скрипал гледа на разузнаването и на всичко, което му се е случило, като на бизнес. Когато е решил да продава информация на Великобритания, е разбрал, че влиза в даден бизнес. Набива се на очи, че той не проявява никаква милост към себе си. С него много разговарях за времето, което е прекарал в СИЗО (следствен изолатор – б.р.), в поправителен лагер и за други неща, които са му се случили. Нито за миг той не се ожали. Дори не прояви злоба към човека, който е съобщил на ФСБ (Федерална служба за сигурност – б. р.), че е «къртица».

Възприех го по следния начин. Военното разузнаване – това е търговия, бизнес. Държавата участва в него. Ако и ти участваш, няма смисъл да си слаб и да се жалваш. Същевременно в сърцето си Скрипал беше руснак, но и не съвсем. Мисля, че по идентичност и светоглед той е бил съветски човек. Възприемаше се като съветски офицер, полагал е клетва за вярност към Съветския съюз. За него това е било жизнено важно. Но на няколко пъти ми каза, че след разпада на СССР и тази клетва за вярност е потънала в небитието.

Защо тогава не е загърбил службата?

Казваше, че е правил подобни опити. Скрипал каза, че през 1992 г. е подал рапорт за уволнение. Разказа ми го в детайли. Сергей назова и името на генерала, заместник-началник на ГРУ по времето, когато му е връчил рапорта си. По думите на Скрипал молбата му не е била приета. В началото на 90-те години на миналия век много хора се уволниха. Струва ми се, че все някак началниците са успели да задържат Скрипал. Просто не са му позволили да си тръгне.

Колко пъти разговаряхте със Сергей Скрипал? Кога се срещнахте за последен път?

Няколко пъти разговарях с него от юни до август 2017 г. Разговаряхме по телефона и лично. За последно се видяхме средата на август 2017 г.

Как запомнихте Сергей Скрипал? Що за човек е той?

Бих казал, че за своето време той е типичен военен. Човек, който в житейския си път е преминал през подготовка  във ВДВ (въздушно-десантните войски на СССР- б. р.), служба в Централна Азия, също и в ГРУ. Сергей е суров човек. У него е налице и физическа дисциплина, бил е боксьор. Той все още е силен – физически и интелектуално. Много е горд с това, което е правил. И по време на кариерата си в армията, и това, което е направил за Великобритания. Мисля, че това беше причината да разговаря с мен.

Преминал е по невероятен житейски път. Само си представете какво означава арест, разпити, Дубровлак (събирателно наименование на затворнически лагери – б. р.). След  това смърт на съпругата му, починала от рак, ранна смърт на сина му. По-големият му брат също е починал доста рано. И след всичко това Сергей е преживял и отровителство. Мисля, че е невероятно силен човек.

Как ви се струва, с вас Скрипал беше ли откровен и честен? Вярвахте ли на думите му?

По много въпроси, които за мен бяха ключови, се постарах да проверя казаното от Скрипал. Примерно историята с офицера, който през 2004 г. е умрял зад решетки.

(В книгата Ърбан споменава история с офицер, който е работил заедно със Скрипал в руското военно разузнаване. Според Скрипал този офицер е бил задържан при предаване на информация на западни спецслужби. През 2004 г. е бил намерен мъртъв във военна болница след разпит от представители на руските спецслужби – б. р.)

Разбира се, че се обърнах към други хора, за да проверя информацията. Редица източници ми потвърдиха, че това е истина. Винаги, когато е било възможно, съм проверявал разказаните от Скрипал истории. Имало е и случаи, когато не съм могъл да проверя казаното от него. Но при такива случаи изрично посочвам в книгата, че информацията е само по думите на Сергей.

Лично за вас кое беше най-голямото разкритите в хода на подготовката на книгата?

Разкритията бяха много. В средата на 90-те години на миналия век се твърдеше, че шпионските игри в повчето случаи са приключили. Но общувайки със Сергей, разбрах, че нищо не е приключило. Нещо повече – сега се провежда мащабно разузнаване и то така, че могат да бъдат погубвани животи. Това беше удивително и шокиращо откритие.

Как изначално трябваше да изглежда книгата ви?

Започнах да работя по нея преди повече от две години. Обмислях да напиша книга, в центъра на която да са събитията по размяна на шпиони през 2010 г. Исках да обединя историите на хора, които в определен ден са се оказали на летището във Виена. И да разкажа именно техните човешки истории. Точно поради това се поинтересувах за Скрипал. Всичко това отне много време. Никак не е просто да получиш достъп до такива хора, налага се да бъдеш търпелив.

Един от най-обсъжданите въпроси е защо точно Сергей Скрипал е станал цел на нападението и защо точно в този момент? В хода на работата по книгата удаде ли ви се да се приближите до разгадаване на случаи?

Да, опитвах се да направя точно това. Разбира се, че има хора, на които Русия гледа като на по-големи предатели и по-опасни врагове, отколкото Скрипал. В книгата си споменавам за такъв случай. Има доказателства, че през 2016 г. са се опитали да проследят «предател». Но той живее в Америка и им е било трудно да стигнат до него. (В книгата се споменава името на беглеца от военното разузнаване полковник Александър Потеев – б. р.)

Трябва да разбереш мотивацията. Ако задачата е била да откриеш предадетля и да изпратиш послание към всички останали, то в това отношение Сергей е бил удобен. Лесно е било да го намерят. Мисля, че това до голяма степен е повлияло при избора на Скрипал като цел.

Децата на Скрипал – Юлия и Саша, непрестанно са пътували до Русия. Може да се предполага, че са прихващали имейлите им и други съобщения. Значи е можело да се разбере много от начина на живот на Скрипал. Кога е бил у дома си и кога не.

На 3 март Юлия лети за Лондон. Дори и това, касаещо «изменника», е било известно. Така се е знаело кога Скрипал ще е у дома си и как да се осъществи плана по отровителството.

Надявате ли се пак да разговаряте със Сергей Скрипал?

Надявам се, той има телефоння ми номер. Да, много бих искал отново да си поговорим с него и да пообщувам с Юлия.