И този път (както в случая с „Харибо“) началото на една бъдеща империя е сложено в пералното помещение на бащиния дом. Оттам нататък в историята на безспорната велика сила в спорта „Адидас“ има както грандиозни трофеи, така и грандиозни интриги. А стремежът към успех на всяка цена се оказва пагубен за династията.

Единственият син на Адолф и Кете Даслер (освен него имат четири дъщери) Хорст от малък се проявява като човек, който успява да се наложи.

„Просто жадуваше за успех и това, което имаше, никога не му стигаше“, казва за него един от най-близките приятели на баща му.

При това за него не парите са водещото, а властта - властта на фирмата „Адидас“, споделят хора от неговото обкръжение пред камерата на телевизия ZDF.

Хорст Даслер се занимава със спорт отрано - с лека атлетика, като дори става младежки шампион на Германия по лека атлетика в дисциплината хвърляне на копие. Негов пример е баща му Ади, с когото постоянно се сравнява, но и иска да го надмине - за да се превърне един ден той в абсолютен патриарх на фирмената империя „Адидас“.

Двата големи лагера в малкия Херцогенаурах

Историята на световноизвестната фирма започва в малкото баварско градче Херцогенаурах. Адолф Даслер, който се е изучил за пекар, решава в един момент да смени попрището и през 1920 г. отваря малка обущарска работилница в пералното помещение на бащината си къща. Ади е производителят, две години по-големият му брат Руди - продавачът. През 1924-та създават съвместна фирма и вече имат 25 служители. Акцентът в дейността им са спортните обувки, които се радват на голямо търсене. 

Братята отлично се допълват, докато през 1932 г. Ади не се оженва за 17-годишната Кете - покрай нея и нейният властен характер идва краят на братската дружба. Междувременно в Германия все по-силно настъпват нацистите и през 1936-а в Берлин се провеждат олимипийските игри. Бизнесът на братята Даслер не страда - и двамата своевременно са се записали в партията на Хитлер.

Най-големият фаворит в тогавашните състезания по лека атлетика е американецът Джеси Оуенс, който оправдава очакванията - печели четири златни медала, и то с обувки „Даслер“. Като рекламно лице на фирмата Оуенс изиграва много важна роля, особено след войната. А през това време фирмените дела са поети от Ади и съпругата му, тъй като Руди е мобилизиран. Служителите във фабриката вече са 50, а част от производството е предназначено за Вермахта.

След завръщането на Руди от фронта отношенията между братята съвсем загрубяват - по-големият се чувства ощетен от по-малкия и от снахата. През 1948 г. фирмата е поделена: Ади и съпругата му Кете основават „Адидас“, а Руди - „Пума“. На бял свят се появяват две реномирани спортни марки, които в продължение на години са в люта битка помежду си. Градът Херцогенаурах също е разделен на два лагера - „Адидас“ и „Пума“, чиито централи са на разстояние само сто метра една от друга.

Позициите укрепват, но не без подкупи

Именно тогава Ади Даслер създава отличителния знак на фирмата - трите ивици. И се прославя покрай световната титла на Германия през 1954 г. в Швейцария. Синът Хорст на свой ред вече се е захванал с фирмените дела, когато през 1956-а го изпращат на мисия в Мелбърн, с която се справя отлично.

Целта му е да популяризира спортните обувки на баща си по време на летните олимпийски игри, с което няма проблеми - раздава безплатно маратонките с трите ивици на всички, които проявяват интерес към тях. Дава си сметка, че ако прославени спортисти носят фирмените обувки, то това е безценна реклама за предприятието. И както се оказва в крайна сметка, 72 от олимпийските медалисти в Мелбърн се явяват пред публиката именно с маратонките от Херцогенаурах.

Пак от онова време е и първата (известна) случка, при която 20-годишният Хорст забива нож в гърба на конкуренцията: погрижва се обувките „Адидас“ да бъдат освободени своевременно от митницата, а тези на „Пума“ да останат задържани там.

През 1959 г. Хорст Даслер заминава за Франция да открие филиал на бащината си фирма. В Елзас младият предприемач изкупува една след друга няколко западнали обувни фабрики и успява да изгради един вид империя далеч от родния град. Където конкуренцията между двамата братя Даслер се разгаря все повече, покрай което и „Адидас“, и „Пума“ се превръщат в истински пазарни лидери.

За 20 години „Адидас“ се развива изключително бурно - служителите на фирмата са 800, а оборотът достига около десет милиона евро. Към края на 60-те години позициите на фирмата в световен мащаб са толкова стабилни, че за тях не съществува абсолютно никаква заплаха. Но не минава и без подкупи, каквито например са били раздавани масово по време на олимпийските игри в Мексико през 1968 г., за да може най-добрите спортисти да се борят за победата именно с обувки „Адидас“.

Хорст е този, който разнася пачките. И който у дома отваря поредния фронт - този път срещу братовчед си Армин, който се е насочил към управлението на конкурентната „Пума“.

Враждата между братята се поема от техните синове, при това в ново измерение - всеки се стреми да изтика другия и да спечели най-известните спортисти за своята кауза с не най-изисканите средства, както споделят очевидци. В един момент уж се помиряват и се споразумяват да спрат да предлагат огромни суми за носенето на техните изделия.

Но на Световното първенство по футбол в Мексико през 1970 г. звездата Пеле играе именно с „Пума“. Армин Даслер не устоява на изкушението да сключи договор с феноменалния бразилски голмайстор, на когото са връчени точно 100 000 долара. И така враждата наистина се превръща във война.

Кажи ми кои са ти приятелите...

Паралелно производството във Франция, ръководено от Хорст Даслер, се разраства все повече - до степен да започне да конкурира домашното от Херцогенаурах, което още е в ръцете на родителите му. А той измисля нови и нови начини за утвърждаването на марката на пазара. Създава „Спортно-политически отдел“ за поддържането на добри връзки с висшите функционери в сферата. Освен това отваря луксозен ресторант и хотел в близост до централата, където лично се грижи за благоразположението на влиятелните фактори.

Около „Адидас“-Франция се формира един солиден приятелски кръг, на членовете на който Хорст винаги може да разчита при възникването на един или друг проблем. Не на последно място, благодарение на грижливо водената картотека за предпочитанията и слабостите им, както и за заслугите, които „Адидас“ вече има спрямо тях.

Хорст Даслер поддържа приятелства по върховете на най-големите спортни организации.

През 1974 г. Германия отново става световен шампион по футбол, а играчите са с „Адидас“. Начело на ФИФА тъкмо е избран Жоао Хавеланж, не без финансовата помощ на Хорст Даслер, който пък в замяна получава съдействие за още по-мощно присъствие на пазара.

Всичко това се случва встрани от дейността на централата в Херцогенаурах, където след смъртта на Ади през 1978 г. бизнесът е изцяло поет от съпругата му Кете. Тя до такава степен държи да контролира всичко, че се обзавежда и с телефонна уредба, с която може да подслушва разговорите на всеки от служителите си. Дали пак тя е разпоредила поставянето на подслушвателно устройство в телефона на конкурентите „Пума“, което е открито случайно, няма как да се установи. Наличието му е обаче е факт, а от „Пума“ нямат никакви съмнения по въпроса откъде се е взело.

През 70-те години студената война е в разгара си, което не попречва на Хорст Даслер да сключи договор със Съветския съюз и да започне да произвежда „Адидас“ и там. Важните разговори са проведени в Москва, където Хорст се запознава с испанския посланик в страната - Хуан Антонио Самаранч. Двамата се сприятеляват, но приятелството им е политическо - нищо в него не е безплатно. През 1980-а Самаранч е избран за председател на Международния олимпийски комитет, а „Адидас“ получава ексклузивните права за излъчването на Олимпийските игри - сделка за милиарди.

Благодарение на Хавеланж  и Самаранч шефът на „Адидас“ разполага с най-солидните възможни връзки на най-високо ниво. Освен това за известно време изплаща чрез „Адидас“-Франция заплатата на Сеп Блатер като генерален секретар на ФИФА. Сегашният председател на Международния олимпийски комитет Томас Бах пък е бил един близките сътрудници на Даслер в средата на 80-те години.

Тъжният финал

След смъртта на майка си през 1984-та Хорст Даслер поема еднолично ръководството на фирмата. Но през това време на пазара излизат нови играчи като „Рийбок“ и „Найки“, което не минава безнаказано за „Адидас“ - за първи път се стига до стагнация и спад в приходите. Някои от фабриките са застрашени от затваряне, броят на служителите е съкратен. През 1986 г. Хорст Даслер е опериран от тумор, засегнал лявото му око, но терапията не помага - той умира през април 1987-а едва на 51 години.

Централата в баварския град Херцогенаурах.

През 1990-а Германия за пореден път печели световната титла - отново с екипи на „Адидас“, но фирмата е пред фалит, след като семейството изцяло се оттегля от нейното управление и четирите сестри на Хорст Даслер продават дяловете си.

„Адидас“ се трансформира в акционерно дружество и това е краят на големия семеен бизнес, но не и на голямата марка - днес за нея работят над 750 000 души, а оборотът е 21 милиарда евро. Отстъпва на „Найки“, но продължава да е в много по-добри позиции от локалния си конкурент „Пума“.