Article_top

Управляващата коалиция влиза с отслабени позиции в есенния политически сезон, показва тримесечно национално представително проучване на "Алфа рисърч", проведено в периода 23-30 септември 2018 г. сред 1027 души.

"След края на европредседателството правителството губи инерцията от него и външнополитическия си фокус, донесли му повишен кредит на доверие през юни. Допълнително вътрешнопартийните скандали и взаимни обвинения между "патриотите", както и поредицата от проблеми през лятото, засегнали различни социални групи - чумата по животните, сривът в Търговския регистър и особено трагичният инцидент край Своге, повишават критичността на общественото мнение към начина, по който управляващите се справят със задълженията си", коментират от социологическата агенция.

На този фон парламентарната опозиция в лицето на БСП запазва подкрепа сред традиционните си избиратели, но визията ѝ за България не се припознава от по-широки кръгове като алтернатива, способна да отговори на обществените очаквания.

ГЕРБ - 22,2%. БСП - 19,7%

В резултат от ръста на критичните настроения сред избирателите партиите от управляващата коалиция и техните лидери губят доверие, което обаче не се трансформира към опозиционните формации и лидери.

ГЕРБ губи 2,3% от електоралната си подкрепа в сравнение с юни и се установява на 22,2%. Така губи комфортната си преднина пред БСП. В края на септември ги делят само 2,5%.

 

БСП остава на позициите си от юни (19,7%), но не успява да привлече нови избиратели. Намаляването на дистанцията се дължи изцяло на свиването (моментно или дългосрочно, още е рано да се каже) на ГЕРБ. "Ключовият проблем пред лидерката на соцпартията Корнелия Нинова е, че не успява да легитимира партията като алтернатива на ГЕРБ и да предложи убедителни за българските граждани визия и модел на управление", смятат от "Алфа рисърч".

Поради това БСП не успява да надскочи електоралния си таван, на който се е закотвила от дълго време насам. Регистрираната още през юни частична загуба на електорална подкрепа за "патриотите" се затвърждава и през септември. С 4,7% вот от всички избиратели те биха прескочили парламентарната бариера, но низходящият им тренд ги поставя в по-слаби позиции. Освен това както БСП, така и ГЕРБ частично влизат в тяхната реторика, което също е фактор за разколебаване и преместване на избиратели. Нов елемент в електоралната картина е ранната мобилизация сред избирателите на ДПС. Обикновено вотът за Движението започва да нараства в проучванията около месец преди вота. Сега обаче само за три месеца достига до 6,6% деклариран вот, което може да се дължи както на специфична вътрешнопартийна мобилизация, така и на по-голямото самочувствие за тежестта на партията.

"Воля" на Веселин Марешки все така остава под 4-те процента. Лек ръст се наблюдава при "Демократична България" (2,9%). "Едва следващите месеци ще покажат накъде ще върви подкрепата за извънпарламентарната опозиция, която започва да става по-разпознаваема, но все още слабо привлича фрагментираните десни избиратели", смятат социолозите.

Спад в доверието към кабинет и премиер

Правителството отбелязва спад от 1% и ръст в негативните оценки от 41 до 43%.

Същия тренд бележи и персоналният рейтинг на министър-председателя.

Доверието към Бойко Борисов спада от 37 на 33%, с което се връща на нивата от март, отбелязват от "Алфа рисърч".

Томислав Дончев, Красен Кралев, Екатерина Захариева най-успешни

Няма значима промяна в персоналните рейтинги на министрите с изключение на един стремителен пробив към върха – този на спортния министър Красен Кралев. Домакинството на три световни първенства го изстрелва до първото място за „най-успешен министър“ (25,1%), и до второ в общия индекс на доверие веднага след вицепремиера Томислав Дончев. Външният министър Екатерина Захариева запазва третата позиция, следвана от Лиляна Павлова, министъра на културата Боил Банов и военния Красимир Каракачанов. От "Алфа рисърч" отбелязват, че през септември не са включвани подалите оставка министри, нито новите, които току- що бяха избрани, и е още много рано за обществена оценка.

На дъното на класацията по традиция остава правосъдната министърка Цецка Цачева, като компания ѝ правят министрите на икономиката Емил Караниколов, на земеделието Румен Порожанов и на здравеопазването Кирил Ананиев. 

Своге, природният газ, чумата

Събитията, които анкетираните определят като най-значими за изминалия период, показват кои са факторите, повлияли в най-голяма степен върху равнището на доверие към властта и коалиционните партньори. Топ 6 на събитията включва - катастрофите по пътищата и инцидентът край Своге (51%), поскъпването на природния газ (36%), реакциите на властите срещу разпространението на чумата по животните (32%), напрежението между правителството и президента (31%), смяната на министри от правителството (28%), конфликтите и обвиненията между лидерите на "Обединените патриоти". (25%).

Две трети от анкетираните са на мнение, че противоречията в управляващата коалиция се изострят, 31% са на противоположното мнение. Освен преките негативи, които всеки конфликт носи, тези публични взаимоотношения залагат и подългосрочни капани. Те атакуват „отвътре“ основното послание на ГЕРБ за стабилността, коментират от социологическата агенция.

Кой носи вината за напрежението между президент и управляващи

Напрежение между ГЕРБ и президента води до леко отстъпление в позициите и на държавния глава. Положителното отношение към Румен Радев намалява от 54 на 52%, а отрицателното нараства от 11 на 17%. Най-силна е промяната сред избирателите на ГЕРБ. Ако през юни около 45% от тях имаха доверие на президента, сега делът им намалява до 35 на сто. Сред останалите социални групи президентът се ползва с преобладаваща подкрепа.

Това показват и отговорите на директния въпрос: „Кой носи основната вина за конфликтите и напреженията между правителство и президент?“

Според 66% вината е основно на правителството, според 34% - на президента.

За разлика от мнението на избирателите на ГЕРБ, които в мнозинството си са лоялни към правителствената позиция, реакциите на симпатизантите на "Обединените патриоти" са по-близо до средното за страната и демонстрират по-слабо одобрение за поведението на коалиционния партньор.

Традиционно оценката за дейността на институциите в сферите на сигурността, вътрешния ред и правосъдието остава ниска.

Работата на главния прокурор Сотир Цацаров събира одобрение от 9 и 41% неодобрение.

Леко подобрение е налице в мнението и оценката за съда, която от 8% вече е 14 на сто. Всеки пети продължава да е доволен от дейността на полицията. И съдът, и полицията обаче получават около 40 на сто критични оценки.

 

ЕС  накъде?

Очевидно всички действия на политическите формации трябва да бъдат четени през призмата на техните стратегии за тези два вота - за Европарламент и за местни избори. В този смисъл, съдейки по неотдавнашния вот в Европарламента по повод санкциите срещу Унгария, всички български партии без ДПС се придвижват в посоката, изразявана от Виктор Орбан, анализират от "Алфа рисърч". Ако обаче въпросът се постави не конюнктурно, а на принципна основа - при кой вариант могат да се решават по-добре проблемите на Европа, включително на малки страни като България, общественото мнение съвсем не е така еднозначно, а напротив, твърде разделено.

54% смятат, че при по-голяма интеграция и силен ЕС ще има повече ползи за Европа и за страни като България, а според 44% по-добър за България е вариантът по-малка интеграция и по-слаб ЕС.

Както при всички европейски избори, така и при предстоящите местните теми ще имат важно значение, но с оглед ситуацията в Европа може да се предположи, че тези идеологически дебати ще доминират и в националните кампании. Аргументите "за" или "против" всяка една от позициите могат да се окажат важен фактор за избирателите и да наклонят везните в определена посока.

 

 

Управляващата коалиция влиза с отслабени позиции в есенния политически сезон, показва тримесечно национално представително проучване на "Алфа рисърч", проведено в периода 23-30 септември 2018 г. сред 1027 души.

"След края на европредседателството правителството губи инерцията от него и външнополитическия си фокус, донесли му повишен кредит на доверие през юни. Допълнително вътрешнопартийните скандали и взаимни обвинения между "патриотите", както и поредицата от проблеми през лятото, засегнали различни социални групи - чумата по животните, сривът в Търговския регистър и особено трагичният инцидент край Своге, повишават критичността на общественото мнение към начина, по който управляващите се справят със задълженията си", коментират от социологическата агенция.

На този фон парламентарната опозиция в лицето на БСП запазва подкрепа сред традиционните си избиратели, но визията ѝ за България не се припознава от по-широки кръгове като алтернатива, способна да отговори на обществените очаквания.

ГЕРБ - 22,2%. БСП - 19,7%

В резултат от ръста на критичните настроения сред избирателите партиите от управляващата коалиция и техните лидери губят доверие, което обаче не се трансформира към опозиционните формации и лидери.

ГЕРБ губи 2,3% от електоралната си подкрепа в сравнение с юни и се установява на 22,2%. Така губи комфортната си преднина пред БСП. В края на септември ги делят само 2,5%.

 

БСП остава на позициите си от юни (19,7%), но не успява да привлече нови избиратели. Намаляването на дистанцията се дължи изцяло на свиването (моментно или дългосрочно, още е рано да се каже) на ГЕРБ. "Ключовият проблем пред лидерката на соцпартията Корнелия Нинова е, че не успява да легитимира партията като алтернатива на ГЕРБ и да предложи убедителни за българските граждани визия и модел на управление", смятат от "Алфа рисърч".

Поради това БСП не успява да надскочи електоралния си таван, на който се е закотвила от дълго време насам. Регистрираната още през юни частична загуба на електорална подкрепа за "патриотите" се затвърждава и през септември. С 4,7% вот от всички избиратели те биха прескочили парламентарната бариера, но низходящият им тренд ги поставя в по-слаби позиции. Освен това както БСП, така и ГЕРБ частично влизат в тяхната реторика, което също е фактор за разколебаване и преместване на избиратели. Нов елемент в електоралната картина е ранната мобилизация сред избирателите на ДПС. Обикновено вотът за Движението започва да нараства в проучванията около месец преди вота. Сега обаче само за три месеца достига до 6,6% деклариран вот, което може да се дължи както на специфична вътрешнопартийна мобилизация, така и на по-голямото самочувствие за тежестта на партията.

"Воля" на Веселин Марешки все така остава под 4-те процента. Лек ръст се наблюдава при "Демократична България" (2,9%). "Едва следващите месеци ще покажат накъде ще върви подкрепата за извънпарламентарната опозиция, която започва да става по-разпознаваема, но все още слабо привлича фрагментираните десни избиратели", смятат социолозите.

Спад в доверието към кабинет и премиер

Правителството отбелязва спад от 1% и ръст в негативните оценки от 41 до 43%.

Същия тренд бележи и персоналният рейтинг на министър-председателя.

Доверието към Бойко Борисов спада от 37 на 33%, с което се връща на нивата от март, отбелязват от "Алфа рисърч".

Томислав Дончев, Красен Кралев, Екатерина Захариева най-успешни

Няма значима промяна в персоналните рейтинги на министрите с изключение на един стремителен пробив към върха – този на спортния министър Красен Кралев. Домакинството на три световни първенства го изстрелва до първото място за „най-успешен министър“ (25,1%), и до второ в общия индекс на доверие веднага след вицепремиера Томислав Дончев. Външният министър Екатерина Захариева запазва третата позиция, следвана от Лиляна Павлова, министъра на културата Боил Банов и военния Красимир Каракачанов. От "Алфа рисърч" отбелязват, че през септември не са включвани подалите оставка министри, нито новите, които току- що бяха избрани, и е още много рано за обществена оценка.

На дъното на класацията по традиция остава правосъдната министърка Цецка Цачева, като компания ѝ правят министрите на икономиката Емил Караниколов, на земеделието Румен Порожанов и на здравеопазването Кирил Ананиев. 

Своге, природният газ, чумата

Събитията, които анкетираните определят като най-значими за изминалия период, показват кои са факторите, повлияли в най-голяма степен върху равнището на доверие към властта и коалиционните партньори. Топ 6 на събитията включва - катастрофите по пътищата и инцидентът край Своге (51%), поскъпването на природния газ (36%), реакциите на властите срещу разпространението на чумата по животните (32%), напрежението между правителството и президента (31%), смяната на министри от правителството (28%), конфликтите и обвиненията между лидерите на "Обединените патриоти". (25%).

Две трети от анкетираните са на мнение, че противоречията в управляващата коалиция се изострят, 31% са на противоположното мнение. Освен преките негативи, които всеки конфликт носи, тези публични взаимоотношения залагат и подългосрочни капани. Те атакуват „отвътре“ основното послание на ГЕРБ за стабилността, коментират от социологическата агенция.

Кой носи вината за напрежението между президент и управляващи

Напрежение между ГЕРБ и президента води до леко отстъпление в позициите и на държавния глава. Положителното отношение към Румен Радев намалява от 54 на 52%, а отрицателното нараства от 11 на 17%. Най-силна е промяната сред избирателите на ГЕРБ. Ако през юни около 45% от тях имаха доверие на президента, сега делът им намалява до 35 на сто. Сред останалите социални групи президентът се ползва с преобладаваща подкрепа.

Това показват и отговорите на директния въпрос: „Кой носи основната вина за конфликтите и напреженията между правителство и президент?“

Според 66% вината е основно на правителството, според 34% - на президента.

За разлика от мнението на избирателите на ГЕРБ, които в мнозинството си са лоялни към правителствената позиция, реакциите на симпатизантите на "Обединените патриоти" са по-близо до средното за страната и демонстрират по-слабо одобрение за поведението на коалиционния партньор.

Традиционно оценката за дейността на институциите в сферите на сигурността, вътрешния ред и правосъдието остава ниска.

Работата на главния прокурор Сотир Цацаров събира одобрение от 9 и 41% неодобрение.

Леко подобрение е налице в мнението и оценката за съда, която от 8% вече е 14 на сто. Всеки пети продължава да е доволен от дейността на полицията. И съдът, и полицията обаче получават около 40 на сто критични оценки.

 

ЕС  накъде?

Очевидно всички действия на политическите формации трябва да бъдат четени през призмата на техните стратегии за тези два вота - за Европарламент и за местни избори. В този смисъл, съдейки по неотдавнашния вот в Европарламента по повод санкциите срещу Унгария, всички български партии без ДПС се придвижват в посоката, изразявана от Виктор Орбан, анализират от "Алфа рисърч". Ако обаче въпросът се постави не конюнктурно, а на принципна основа - при кой вариант могат да се решават по-добре проблемите на Европа, включително на малки страни като България, общественото мнение съвсем не е така еднозначно, а напротив, твърде разделено.

54% смятат, че при по-голяма интеграция и силен ЕС ще има повече ползи за Европа и за страни като България, а според 44% по-добър за България е вариантът по-малка интеграция и по-слаб ЕС.

Както при всички европейски избори, така и при предстоящите местните теми ще имат важно значение, но с оглед ситуацията в Европа може да се предположи, че тези идеологически дебати ще доминират и в националните кампании. Аргументите "за" или "против" всяка една от позициите могат да се окажат важен фактор за избирателите и да наклонят везните в определена посока.

 

Коментари

Хм

Въпросът е колко време ще е нужно за да се разберат машинациите, водещи до такива резултати.
Машинации като вчерашната:

"В почивните дни градината около църквата "Св. Седмочисленици" беше едно много посетено от граждани и медии място. Причината, разбира се, е полагането на новите плочи и тяхната визия, която се оказа не толкова драматична, колкото беше представена в снимки и подигравателни колажи в социалните мрежи.



Плочите в градината и изпълнението на ремонта по ул. "Граф Игнатиев" станаха повод за критика и граждански протест. Отговорите на общината, проектанта и изпълнителя, дадени на импровизиран брифинг в петък, може да прочетете тук. Обобщено, те заявиха, че има локални проблеми при изпълнението, но за качеството на обновяването може да се говори едва когато то приключи, а дали плочите са хубави или не, е въпрос на лично възприятие. Това може да прецените и вие от следващите снимки.
...
Като изключим недотам основателните насмешки, преекспонирани изказвания и леко пообработени снимки относно визията на плочките в градината около храма "Св. Седмочисленици", то гражданите ОСНОВАТЕЛНО СЕ ПРИТЕСНЯВАТ ЗА КАЧЕСТВОТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ. ..."
http://citybuild.bg/news/slaba-publichnost-viziiata/37946

Измерете рейтопадението на

Измерете рейтопадението на Герб в София. Ще се хванете за главите.
You voted '-'.

:)

Рейтопадението се случи в Прага на приватизатора Бабиш. Казват, че бил от тамошните десари...

Бабиш е разделителна фигура.

Бабиш е разделителна фигура. Или си с него, или си против него. Не разбирам от чешка политика, но знам, че не се вмества в учебниците по политика.

На ти толерастия, яж и трай

На ти толерастия, яж и трай https://www.youtube.com/watch?v=BC9JzQ9VZsE

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?