Като медия, която се въздържаше да спекулира, че вече разкритото жестоко убийство е непременно посегателство върху свободата на словото, имаме право и сме длъжни да напомним на премиера Бойко Борисов следното:

1. Все още България е на 111-о място по свобода на словото. На последно място както в ЕС, така и на Балканския полуостров.

2. Все още голяма част от медийната собственост е концентрирана в едно лице. Това може би не е така по документи, но може да се види от редакционната политика на повечето медии. Те не правят нищо друго, освен да славословят властта.

3. Все още правителството пряко контролира медиите, като европейските средства минават централизирано през него. И то решава на коя медия да отпусне и на коя не.

4. Все още има много местни дерибеи, голяма част от тях свързани с ГЕРБ, които са в състояние да смачкат всеки журналист извън София, дръзнал да разкрие някое безобразие.

5. Като цяло у нас разследваща журналистика няма. И сред основните причини за това са именно горепосочените четири факта.

Бързо разкритото жестоко убийство прави чест на българските институции. Но това няма как да бъде индулгенция за липсата на истинска медийна свобода у нас. Твърденията за липсата на такава свобода не са просто хули отвън, както твърди премиерът Бойко Борисов. Медиите в България не са нито четвъртата, нито първата власт. В голямата си част те са присъдружни на олигархическата власт, установила се у нас след дълъг преход, който уж беше към демокрация. Факт е, че кръженето на медиите около софрата на властта започна много преди ГЕРБ и преди Делян Пеевски. Но именно в последните години този процес стигна до своята кулминация.

Свободата на словото и върховенството на закона са двата основни стълба на демокрацията. По отношение на тези два стълба ГЕРБ и премиерът Бойко Борисов продължават да са длъжници на българското общество.