Откриването на антибиотиците в средата на 20-и век прави революция в съвременната медицина. До тогава инфекциозните заболявания са били лекувани с помощта на народната медицина и много често са завършвали с фатален край.

Въпреки че първите антибиотични свойства са описани от Луи Пастьор още през 1877 г., за "баща" на тези лекарства се смята Александър Флеминг. През 1928 година при опити с гъби от рода Penicillium той успява да изолира вещество, което убива бактерии и го нарича пеницилин. Първият изолиран и пречистен антибиотик, подобен на съвременните, се появява през 1942 година - пеницилин Г прокаин. 

Днес съществуват стотици видове антибиотици, които се използват за лечение на различни заболявания. Повечето лекари ги определят като най-ефикасните средства срещу инфекциозни болести. Но дали това наистина е така? Екип от американски, британски и канадски учени опровергава твърдението, че съвременните антибиотични препарати могат да се спрявят с всяка инфекция. Според проф. Сали Дейвис, главен медицински инспектор на Великобритания, бактериите стават все по-устойчиви на познатите лекарства. Те не само оцеляват след третиране с тях, а и еволюиират и развиват защитни механизми срещу активните им вещества. Според учените така са се появили "супербактериите" - изключително устойчиви микроорганизми, които постепенно се адаптират към антибиотиците и не се повлияват от тях. 

Кой създаде "супербактериите"?

Според някои от изследователите на инфекциозните болести, антибиотичната резистентност (лекарството не убива бактериите) се дължи в най-голяма степен на човешката дейност. В съвременната медицина много честно се изписват прекалено силни лекарства, или се дават антибиотици за леки инфекции, които човешкото тяло може да пребори само. Друг проблем е селското стопанство - между 150 и 200 хиляди тона антибиотични препарати се използват при отглеждане на растения и животни. Постоянното третиране с такива медикаменти прави организмите устойчиви на тях. С храната селскостопанските антибиотици преминават и в човешкия организъм. С получаването на регулярни малки дози антибиотик патогенните микроорганизми постепенно се адаптират и се превръщат в "супербактерии"

"Суперантибиотиците"

Според експерти именно заради това сме на прага на нова ера във фармацията - откриване на "суперантибиотици". За последен път ново поколение антибиотици са открити през 80-те години на 20-и век. Оттогава насам ползваме едни и същи активни вещества, с малки промени в химичния състав. Лекари и фармацевти са на мнение, че новите лекарства трябва се различават коренно от сегашните. В Националния институт за алергии и инфекциозни заболявания (NIAID) в САЩ се провеждат експерименти с нови видове активни вещества, някои от които са добити от растения и насекоми. Учените от NIAID изследват и възможностите за убиване на инфекциите с помощта на контролирани вируси, които да "обезвредят" причинителя на болестта и след това да бъдат изхвърлени от организма.

Въпреки опитите и търсенето на нови препарати, експертите препоръчват да се сведе до миниму употребата на антибиотици, за да се даде възможност на човешкия организъм да се справя сам поне с леките инфекции.

"Разбира се, ние трябва да ходим на лекар и да приемаме необходимите лекарства. Но често се дават силни антибиотици за лека настинка. Така се въртим по спиралата - създаме си "супербактерии", а после търсим срещу тях "суперантибиотици"., казва проф. Сали Дейвис.