Президентът Румен Радев наложи вето върху част от промените в Закона за държавната собственост. Това съобщиха от прессекретариата на държания глава.

Според президента с приетия закон се създава възможност за скрита приватизация на дружества от забранителния списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол. 

Президентът налага вето с разбирането, че е недопустимо правната уредба да се превръща от средство за защита в законодателни решения, които увреждат обществения интерес. Държавният глава посочва, че общественият интерес изисква разпореждането с държавно или общинско имущество да се подчинява на ясни правила, които да го охраняват във всички случаи.

Това се отнася с още по-голяма сила за правилата, по които се осъществява приватизацията на такова имущество. Според него въпреки направената в мотивите за приемането на закона заявка, че няма да се променя по същество досегашната концепция на законодателя, новите правила засягат основни елементи и принципи за правата на държавата в търговски дружества и за приватизацията.

В мотивите се изтъква, че се премахва забраната за апортиране на имоти и вещи - собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участите в капитала или обособени части от тях. Това противоречи на целта на забранителния списък, а именно да не се приватизират без решение на Народното събрание дружества, които имат структуроопределящо значение за икономиката или висока обществена и социална значимост. 

Промените отнемат и възможността направилите апорт търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие да имат блокираща квота при вземане на решения за изменение на устава или на дружествения договор, за увеличаване и намаляване на капитала, за извършване на разпоредителни сделки с имущество - предмет на непаричната вноска, както и за преобразуване и прекратяване на дружеството.

Според мотивите това правило ще рефлектира и върху търговските дружества от забранителния списък, които няма да могат да се противопоставят на взимането на решения за отчуждаване на апортираното от тях имущество в полза на трети лица. Така се създава още по-реална опасност за скрита приватизация по отношение на дружества, които би трябвало да подлежат на приватизация само след решение на Народното събрание.