Защо майките на деца с увреждания толкова много нервират управляващите? Защо ги вбесяват до такова мозъчно затъмнение, че управляващите си изпускат нервите и ръсят изрази, които иначе много добре знаят, че не са за казване? Според мене по две причини този протест е трън в седалището на властта.

Първата: Майките на деца с увреждания правят това, което всички ние бихме правили, ако ни пука за самите себе си. Протестират. Стоят на улицата, носят тениски с обвинителен надпис, казват какво повече не могат да понасят, изискват, говорят. Защото става дума не за отвлечени ценности, не за протести на инат, дори не за тях самите – става дума за децата им. Българката може да живее в ад, но не може да понесе детето ѝ да живее в ад. Жените мога да преживяват по формулата „карам я някак си“, но са готови на всичко да подобрят живота на децата си. А животът на децата с увреждания е толкова тежък, че той може да бъде само подобряван, няма накъде повече надолу в тази бюрократична социална система, в тази несъвместима с инвалидни колички инфраструктура и в това общество, което в съчувствието си към хората с увреждания стига основно до заричането „Да пази господ!“

Майките нямат място за отстъпление, зад тях са децата им и те заедно с тях са притиснати. Всички ние би трябвало да протестираме като тях, само че ние предпочитаме да я караме някак си, вместо да излезем на улицата. Това стана толкова трудно за правене, че дори да излезеш и да се опиташ да събереш хора за протест, ще се сринеш от общото подозрение, че някой ти плаща. Кой вярва, че у нас има безкористни протести – ей така, за едната чест и в името на достойнството? Когато обаче животът на детето ти зависи от една инвалидна количка, не те интересува какво ще говорят другите – ти излизаш и се бориш, за детето си. Протестът на майките с деца е нашият срам, защото дори само заради това, че нашите деца са прави и здрави, трябваше да бъдем до протестиращите.

Втората причина най-кратко може да бъде описана с истината, че каква е една държава си личи най-много по състоянието на най-безпомощните в тази държава. А какво по-безпомощно можете да си представите от дете с тежко увреждане? Държава, която не може да направи живота на ощетените деца по-лек е или толкова безпомощна, че не е в състояние да направи нищо друга, или толкова цинична, колкото е трудно да си представим. Кое от двете? Подозирам, че трудно ще се намери социален работник, който да не е бил на обучение в западна страна. Толкова обучения на кадрите, през колкото са преминали социалните работници, едва ли има в друго министерство. Какво от видяното и изговореното в спа хотели в безбройните семинари приложиха социалните работници? Не знаят, не могат или не им разрешават? Няма пари е обичайното обяснение. Значи държавата е абсолютно безпомощна във всичко останало, щом няма пари за най-безпомощните. Но и цинична – както стана ясно от изказването на вицепремиера Валери Симеонов. Затова той трябва да си отиде – поне да не е цинична тази уж бедна държава, която кресливите политици продължават да грабят.

"Редута"