България очаква подобрение на кредитния рейтинг, заяви днес финансовият министър Владислав Горанов при представянето на финансовата рамка пред Националния съвет за тристранно сътрудничество, предаде БНР.

 

Той посочи, че бюджетът за 2019 г. е базиран на прогнозите, направени в средносрочната фискална рамка. За догодина е заложен дефицит от 600 млн. лева, а основните приоритети в бюджета са образованието, социалната политика и отбраната.

Горанов припомни обещаните 40 милиона лева допълнително средства за енергийни помощи и 150-те милиона за хората с увреждания, които се запазват и в следващите години от прогнозния период 2020-2021 г.

Здравният министър Кирил Ананиев съобщи за увеличението с 480 милиона лева на бюджета на НЗОК. Освен това за първи път субсидията от бюджета към НОИ ще бъде под 1/3 от общата сума за обществено осигуряване.

Като цяло финансовата рамка на страната се подобрява, отчете Владислав Горанов.

"От лятото имаме и добра перспектива от кредитните агенции. Всичко върви добре. Би следвало и бихме могли да очакваме подобряване и на кредитния рейтинг на страната“, заяви министърът на финансите.

При представянето на бюджета на НОИ социалният министър Бисер Петков обяви, че средната пенсия ще достигне 386 лева от 1-ви юли, което е малко над линията за бедност, определена на 348 лева за догодина.

През 2019 г. се предвижда минималната работна залата да се увеличи до 560 лева, а максималният осигурителен праг до 3000 лева. По този начин от юли догодина таванът на пенсиите ще достигне 1200 лева.

Въпреки че управляващите бяха обещали отпадане на тавана на пенсиите за новоотпуснатите такива, сега ситуацията е различна.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров каза, че "нито един български работник следващата година, който работи в условията на трета категория, няма да има таван за неговата пенсия по простата причина, че в момента най-високата е 1100 лева“.

Това обаче не включва пенсионираните военни и част от категорийните работници.

За всички останали ще има "индексиране на пенсиите от 1 юли с 5,7%“, обясни по-рано социалният министър Бисер Петков. Той обеща още тази година да има допълнителни средства за хората, получаващи енергийни помощи, а Горанов намекна и за коледни добавки.

Работодателите отново изразиха несъгласие с увеличаването на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лева от 2019 г. Те настояват да отпадне и разпоредбата бизнесът да плаща първите три дни от болничните.

Заедно с това настояха за по-голямо увеличение на учителските заплати.

Димитър Бранков от Българската стопанска камара (БСК) обвини държавата, че не внася реалните осигуровки за военни, полицаи, ученици и др., които по закон осигурява.

"Бизнесът ще дължи средно около 87 лева и осем при 24 за едно лице от вноските, които държавата покрива за тези лица", каза Банков.

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов предупреди, че повечето пари за образование могат да доведат до обратен ефект.

"Парите започнаха да работят наопаки, защото, да, в образованието  непременно трябва да се увеличи паричният ресурс, но непременно, задължително трябва да се предприемат и организационни мерки", каза Манолов.