Реакциите за убийството на млада жена от партньора ѝ, който след това застреля едногодишното си дете и леко нарани самия себе си, в социалните мрежи се фокусираха върху проблема с насилието над жените в България и мрачната статистика на убийства, опита за убийства, изнасилвания и тормоз в различни форми. Или в огромния отзвук от публикация във фейсбук на Радина Ралчева, която беше докладвана и изтрита, явно от активни представители на "здрави патриотични сили". Той обаче беше многократно копиран от потребители на социалната мрежа. 

Някак по-встрани остана друга част от тази т.нар. битова драма - участието на таксиметровия шофьор, който е возил Викторио Александров, качил се в колата му, след като е убил майката на детото му с плачещо едногодишно момиченце. Този таксиметров шофьор отказал да вземе детето, защото "кво да го праим". Във всяка подобна история има хора, които са можели да направят нещо, но не са поискали да си нарушат спокойствието. Или са гледали сеир. И много показателни са точно реакциите на онези, които са можели да направят нещо, да действат адекватно или поне да положат усилие. Но не са го направили.

Според вътрешния министър Младен Маринов много трудно може да се говори за някаква наказателна отговорност на шофьора. Той бил заплашван с оръжие и т.н.

Самият таксиметров шофьор пред националните телевизии без особени притеснения за своята роля в този трагичен сюжет разказа какво се е случило. Толкова без притеснения, че всичко в неговите действия е наред, че даже не се пробва леко да понапудри историята, да премълчи ужасяващите подробности от своето участие.

"Аз какво да правим дете на една годинка - нито можем да го гледам, нито можем да го кърмя, ся. Кво да му праим?" 

"Извинявай много, викам. Всичко друго какво кажеш, ще праим, ама дете не мога да гледам."

Така отговорил той, когато вече убилият приятелката си Викторио искал да се самоубие, но го молел да вземе детето и да го заведе в някое полицейско управление. 

Ето няколко коментара от фейсбук за поведението на шофьора:

Това дете е можело да бъде спасено многократно

Това пита адв. Валентина Каменарска (само преди дни неин клиент брутално я нападна в собствената ѝ кантора, като през цялото време тя е викала за помощ без никаква реакция от хора в кооперацията - б.р.)

Не, не не мога да повярвам. Колежка ми каза за това интервю, но въпреки това исках да го чуя. Исках да чуя как един "човек", в случая шофьор, отказва да спаси едно дете. И казвайки го, не чувства нищо нередно в това. Всъщност го казва съвсем, ама съвсем спокойно: "Какво ще правя аз едногодишно дете, не мога да го кърмА ". 

Това дете е можело да бъде спасено многократно:

Веднъж, ако съседите си бяха извадили главите от задниците и така евентуално бяха чули изстрелите, за да съобщят за стрелбата. 

Втори - от шофьора, на който е било предлагано да му бъде оставено, за да го закара в някое районно. Който и след това дълго не се обажда в полицията.

И трети - ако не беше проведена мега, гига нескопосана акция, без психиатър/психолог парламентьор, който да успокои убиеца. 

И знаете ли, убиецът ще бъде наказан, той най-вероятно няма да излезе повече от затвора. А кой ще накаже тази сбирщина, която се явяват "добрите хора", тези съседи, шофьор и хорица с недомислени акцийки тип "Лясковец"? 

Този път жертвата е дете.

Искам присъда за шофьора на такси

Това е реакцията на Ирина Марудина

Искам ПРИСЪДА за шофьора на такси, който не само е можел да спаси живота на едногодишно дете, а дори е бил ПОМОЛЕН от убиеца, и е отказал! Не искам да разчитам на съвест, защото този човек явно няма такава! Не помня някога да съм наричала някого така, но за мен този човек е ИЗРОД!

---
"Каза, че детето иска да го остави някъде, иска той да се самоубива, не иска да убива детето... Той искаше да ми остави детето тука и аз му казах: Аз кво да правим с дете на една годинка, нито мога да го гледам, нито мога да го кърмим, ся, кво да му правим. И той ми вика: закарай го в някое районно. Викам: как ще го карам в районно, викам, чуждо дете не мое да гледам. Извинявай много, викам, всичко друго, викам, кво кажеш, че правиме, викам, ама дете не моем да гледаме!"
---

До преди това интервю се опитвах да го разбера. Да си представя, че и аз може да постъпя страхливо на негово място. Че може дори да не е разбрал какъв е пътникът му и да е чул после по новините. И си си представях, че вероятно има угризения, въпреки че не е знаел, защото е трябвало да се сети и да се опита да спаси детето. Е, не е имало нужда се сеща - ясно му е било казано от самия убиец.

Викам си, да беше опитал някак, макар и с риск за себе си, да сигнализира, да привлече вниманието на полицията. А какво чувам от него самия? "От тангентата слезнахме, имаше полицаи на Ботевградско. Викам му (подхилква се?!), викам: Стой мирно, викам, недей да скачаш, щото има полицаи, да не ни спрат сега."

И не само това, ами самият убиец му е дал шанс да спаси детето без никакъв допълнителен риск за самия него.

И този идиот е отказал!

Не, никакво съчувствие за зрял мъж, който пред вида на застрашено едногодишно момиченце казва без свян 
"Гледáх да си спáсим моя живот ся", "...само гледах колко може по-бързо да стигна на Богров да слезне, да се махне от мене"!

Да, не знам как бих реагирала аз. Дано не ми се налага да разбирам. Но дори да постъпя като страхливка, каквато вероятност винаги има, най-малкото после бих се СРАМУВАЛА искрено от постъпката и бих се крила от общественото внимание. Още по-малко бих се обяснявала така по телевизията!

Този човек не е изключение

Това е мнението на Мария Спирова

"Той искаше да ми остави детето тука, ама аз му казах, че дете на една годинка какво да му прайм сега, ни мога да го гледам, ни мога да го кърмим."

"Викам, извинявай, ама чуждо дете не мога да гледам. Той вика остави го в някое районно. Аз му викам, а бе как ще го оставям с някое райoнно, не, не мога. Каквото друго искаш, ама чуждо дете не мога да гледам."

Думите на шофьора, след един час, прекаран в таксито с въоръжен мъж, планиращ гласно своето самоубийство, докато в ръцете му плаче неговото беззащитно бебе.

Не е взел бебето. Категорично и упорито е отказвал да даде закрила на дете, чиито баща трескаво цял час обяснява, как ще скача от мост. 
Накрая оставил този човек, в това състояние, с това дете, на пътя, в някаква пустош край Горни Богров.
В резултат на този отказ, бебето бива убито. 
И той сяда с гръб към камерата и непринудено обяснява защо точно не го е взел, защо точно този момент на живот и смърт някак съвсем естествено и резонно не е бил негова работа. Как щяло да е негова работа. Какво да му прайм сега?

Този човек не е изключение. 

Опре ли до това да помогнем на жертвата, много от нас, от страх или безразличие, решават, че тая битка не е тяхна, дори смъртта да е на задната им седалка или през една стена от гипсокартон. Изключителното е, че видяхме това мислене изговорено на глас - със смразяваща кръвта непосредственост и безхитростност. Повечето хора, попаднали в подобна ситуация, биха премълчали тази част от историята.
А сега видяхме един човек - вероятно самият той в състояние на шок от преживяното, който изобщо не допуска, че би могъл да бъде морално осъден за постъпката си. 
Че разказът му е шокиращ за околните.