Руснакът може да убива и никой не го спира. Владимир Путин хвали рускините като най-красивите и горди жени. Всекидневието им обаче често е мрачно, пише швейцарският в. “Бернер Цайтунг”.

Когато за пръв път Ирина беше бита от съпруга си, успешен инженер, роднини и приятели я посъветваха да изчака по-добри времена. Най-вероятно тя е провокирала мъжа си. Алексей обаче така беше бил Ирина, че се наложи настаняване в болница с рани по главата и хематоми по тялото.

Тя подаде молба за развод, но съдията не бързаше. Непрестанно я съветваше да се помири със съпруга си.

През това време Алексей я би 18 пъти, дори непосредствено пред съдебната зала. Ирина многократно беше откарвана в болница, един път дори с два изтръгнати нокътя. Тя подаде 8 жалби в полицията, но така и не беше заведено следствие. Накрая ангажира адвокат, но съдът не прие някои от обвиненията. Накрая Алексей беше осъден на 120 часа общественополезен труд. Сега Ирина е решена да се обърне към Европейския съд по правата на човека.

Близо 40 убити жени на ден

“Мога да те убия и никой няма да ме спре” е озаглавен доклад на организацията по човешки права “Human Rights Watch”, в който редом със съдбата на Ирина е описана и тази на десетки други рускини.

Примерно на 36-годишната Яна. В град Орьол в Западна Русия тя вика по телефона полиция на помощ след побой от съпруга й. Отговорът е:

"Не се обаждайте повече, така или иначе няма да дойдем."

Яна отчаяно обяснява, че мъжът й ще я убие, но получава отговор:

"Не се безпокойте. Ако ви убие, ще пристигнем и ще изземем следи от трупа ви."

40 минути по-късно Яна е мъртва.

По неофициална статистика всяка година в Русия 14 000 жени биват убивани, в повечето случаи от собствените им съпрузи. Това са почти 40 жертви на ден. Според правозащитници насилие срещу жени се упражнява по цял свят, но едва ли има друга държава, която да отказва да направи нещо, както Русия.

При това преди четири години в руския парламент беше внесен законопроект срещу домашното насилие. Когато президентът Путин, който иначе хвали рускините като най-красивите и горди жени, в началото на третия си мандат премести ударението върху защитата на семейството и други «традиционни ценности», това окрили консервативните сили в страната. Проектозаконът беше блокиран, а действащото законодателство смекчено.

Междувременно домашното насилие в Русия не е престъпно деяние, а нарушаване на обществения ред, поне докато при побой не се трошат кости и не се случва повече от един път годишно. В повечето случаи домашното насилие се наказва с глоба и не е рядкост тя да се плаща от семейната банкова сметка или дори от самата жена.

Като да паркираш неправилно

Когато мъж бие и измъчва съпругата си, последиците са като при неправилно паркиране, заявява боркинята за човешки права Юлия Горбунова, авторка на доклада на “Human Rights Watch”. Мъжете насилници са наясно, че домашното насилие не е престъпление, приемат го като индулгенция. В доклада на Горбунова жени разказват, че насилниците им са били абсолютно сигурни, че никой няма да се притече на помощ на жертвата. Изхождайки от законодателството, ръцете са вързани дори на онези полицаи, които искат да изпълняват задълженията си.

“Можем да го задържим за една нощ, за да се наспи и изтрезнее. След това го пускаме да си ходи. А и често след няколко дни жените оттеглят жалбите си”, казва полицай.

Икономически много жени са зависими от съпрузите си, особено ако семейството има деца. Изключено е да наемеш жилище. А и да се предлагат на пазара жилища, те са прекалено скъпи. Повечето семейства са принудени да делят двустаен апартамент с възрастните – баби и дядовци.

Ако жена напусне мъжа си побойник, има опция да бъде настанена в държавни приюти за жени. Но това е само в големите градове, а местата са ограничени на няколкостотин. Още по-лошото е, че много легла остават незаети, тъй като изискванията за настаняване са абсурдни. Изискват се куп документи, за да можеш изобщо да подадеш молба.

Альона е събрала всички документи, но според доклада е трябвало да чака цял месец решението на дом за настаняване на жени в град Самара. През това време съпругът й ставал все по-брутален. Накрая е получила отказ. Заради буйствата на мъжа й било опасно да я настанят в дома. Альона е имала щастие в нещастието. Намерила си е място в частен дом за малтретирани жени в друга част на страната.

За много други жени не остава нищо друго, освен да се върнат в семейното жилище, където мъченичеството им продължава.