Китай и Русия предизвикват американската военна мощ

Мощта на САЩ е под заплаха, Русия и Китай се въоръжават

САЩ на всяка цена искат да запазят лидерската си позиция в света. Русия и Китай се въоръжават и са по петите на геополитическия си конкурент, твърди в свой анализ в. “Нойе Цюрхер Цайтунг”.

Оповестеното от американския президент излизане на САЩ от споразумението с Русия за забрана на производството и унищожаване на ядрените ракети с малък и среден обсег хвърля светлина върху напрежението между великите сили САЩ, Китай и Русия.

Правителството във Вашингтон и висши военни обосноваха стъпката не само с разработката на нова ракета, а и с това, че китайците не са страна по ядреното споразумение. То беше подписано през 1987 г. в края на студената война и предвиждаше унищожаване на ракети с обсег от 500 до 5500 километра от арсенала на Съветския съюз и американците. Тогава от гледна точка на световната политика Китай беше незначителен и никой не мислеше да го привлича като страна по договора.

Тръмп: Увеличаваме ядрената си мощ, докато другите се вразумят

Тридесет години по-късно съотношението на силите е друго. Съветският съюз е история, САЩ са единствената действителна световна сила. Но геополитическите противници на Вашингтон наваксват, особено Китай. Ето защо тази година американското отбранително министерство за пръв път от две десителития не обяви тероризма като основна опасност. Стратегията за национална сигурност гласи: “Китай и Русия предизвикват американската мощ.”

Настъплението на Китай

Поглед върху военните разходи на трите държави хем оправдава опасенията от заплаха, хем я релативира. Според изчисления на шведския институт за мирни изследвания СИПРИ през 2017 г. САЩ са изразходвали 228 милиарда долара за военни цели. Относно Китай има известни съмнения. От една страна бюджетът на Пекин не е прозрачен, от друга -  цените на оръжейните системи, както и заплащането на военните са по-ниски от тези в САЩ. Ясно е обаче, че Китай осъществи качествен скок. Преди 30 години разходите му за въоръжаване и отбрана бяха десет пъти  по-ниски.

От края на 90-те години на миналия век и след встъпването на Владимир Путин в длъжност като президент на Русия тези разходи непрестанно растат. Особено след обявената през 2008 г. програма на Москва за осъвременяване на оръжия, за течащи военни операции, персонал, научни изследвания рарзходите се покачиха от 20 на 66 милиарда долара. Сравнено със САЩ и Китай Русия може и да е мним великан. Моква обаче разполага с най-големия ядрен арсенал, а при анексирането на Крим и войната в Донбас (Източна Украйна – б. р.) показа, че не се бои от воденето на непредвидима външна политика. Изглежда Кремъл възнамерява да укрепи влиянието си в постсъветското пространство, ако се наложи и с военна сила.

Ограниченият потенциал на Русия

Волята на Русия да е на сцената при геополитическата конкурентна битка излиза скъпо на страната. В сравнение с американците и китайците делът на военните разходи от брутния вътрешен продукт (БВП) е значително по-висок. Според СИПРИ през 2017 г. руснаците са изразходвали за въоръжените си сили 4,3 на сто от БВП, САЩ 3,1 на сто, Китай едва 1,9 на сто.

За разлика от амбициозните регионални сили Китай и Русия, които извън непосредственото си съседство разполагат едва с две военни бази, присъствието на САЩ е в цял свят – в 800 военни бази в 70 държави са разположени близо 200 000 американски войници. Към това трябва да се прибавят и разходите през последните години за войните в Афганистан и Ирак, което наложи драстично увеличаване на военния бюджет. С изтеглянето на голяма част от военните през 2011 и 2012 г. разходите спаднаха. Последната година обаче Тръмп и отбранителният министър Джеймс Матис прокараха увеличение на военните разходи, като го обосноваха с нарастващата заплаха, идваща от Азия.

Нарастване на напрежението

При тогавашния президент Барак Обама американците засилиха стратегическата си насоченост към Източна Азия под кодовото наименование “Pivot to Asia” и увеличиха присъствието си в региона. Нарасна напрежението в Южнокитайско море, един от приоритетите за Пекин стана подсилване на собствения му флот. Военни експерти съзират началото на модернизирането на флота в тайванската криза от 1996 г. Заплахите на Пекин спрямо острова провокираха демонстрация на мощ от страна на американския боен флот, която болезнено улучи Пекин. Оттогава китайците значително увеличиха броя на ракетите си, насочени към Тайван и други американски съюзници в региона. През 2017 г. тестваха нова ракета с голям обсег на действие, способна да носи ядрени бойни глави. През 2012 г. въведоха в експлоатация първия си собствен самолетоносач, друг ще го последва през 2020 г. Флотът разширява базата си, като строи изкуствени острови и ги използва за военни цели. Все по-често китайците предизвикват американците, което води до опасни инциденти. Така в началото на този месец китайски боен кораб се доближи на 40 метра до американски разрушител.

Нова надпревара във въоръжаването?

Китайско-американското напрежение ще расте. Та нали както Пекин, така и Вашингтон обявиха готовност да продължат да инвестират огромни суми за военни цели. Към това трябва да се прибави и търговския спор между Вашингтон и Пекин, съпроводен от военна реторика.

Също и дискусията около въоръжаването в Източна Еврпа и завишаването на военните бюджети в рамките на НАТО. Цари и огромна несигурност в ядрената сфера във връзка с обявеното от САЩ излизане от ядреното споразумение с Русия, както и по посока на бъдещите отношения между Вашингтон и Москва. Не е изключена нова надпревара във въоръжаването.

Що се отнася до китайските ядрени капацитети, няма точни данни. Това е още една причина да се положат максимални усилия Китай да бъде привлечен като страна при нови преговори за разоръжаване.