Мнозинството от жителите на Нова Каледония, гласували днес в референдума за независимост, са предпочели архипелагът да остане френска територия, заяви президентът на Франция Еманюел Макрон, цитиран от световните агенции, съобщи БТА.

В телевизионно обръщение от Париж Макрон каза, че "няма друг път освен диалог" за бъдещето на територията в Южния Пасифик, която е част от Франция от 1853 г.

Предстоят срещи на френския премиер Едуар Филип с официални представители на Нова Каледония, на които ще бъдат обсъдени следващите действия. 

Състоялият се днес референдум за независимост е резултат от 30-годишен процес на опити да бъде прекратено насилието между привържениците и противниците на отделянето от метрополията.  

Вот със "за" би лишил Париж от опорен пункт в Индо-Тихоокеанския регион, в който Китай разширява своето присъствие, и би накърнил гордостта на една бивша колониална империя, простирала се от Карибите през Субсахарска Африка до Тихия океан.

Според частични резултати въз основа на 80-процента избирателна активност към 15 ч бълг. време гласовете с "не", т.е. срещу независимостта, са 56,9 процента, съобщи на уебсайта си местната телевизия "NC Lа Premiere". На архипелага живеят 280 000 души, като право на глас имаха около 175 000.

"Жителите на Нова Каледония предпочетоха да останат французи... Това е вот на доверие във Френската република, в нейното бъдеще и в нейните ценности", каза Еманюел Макрон в речта си.

Референдумът бе първият вот за самоопределение, проведен във френска територия, след като Джибути - в Африканския рог - гласува за независимост през 1977 г. 
Избирателите на тази тихоокеанска островна територия, ползваща се със значителна степен на самоуправление, трябваше да отговорят на въпроса "Искате ли Нова Каледония да получи пълен суверенитет и да стане независима?" 

Макрон каза, че разбира разочарованието на онези, които са искали независимост, но добави, че френската държава ще гарантира свобода, равенство и братство за всеки.