Либералната демокрация ще оцелее в САЩ и Западна Европа, но е притеснително това, което се случва с нея в Източна Европа. Това каза политологът Даниел Смилов пред радио "Фокус".

"Трусове има навсякъде, те са от различен характер. Това, което виждаме в западните демокрации от САЩ през нашите партньори в Европейския съюз, е една доста сериозна поляризация на политическите процеси, която е също така свързана с радикализация. С други думи, партиите или политическите представители, които са били по в центъра, тези, които са определяли следвоенния консенсус, като че ли са в затруднена ситуация и губят избиратели в полза на по-радикални представители от ляво и от дясно. Какъв ще бъде ефектът в дългосрочен план от това развитие е трудно да се прогнозира. Видяхме избора на американския президент Доналд Тръмп в САЩ, Брекзит във Великобритания, надигане на определени политически сили във Франция, в Германия. Моята преценка е, че като цяло това, което наричаме "либерална демокрация" или демократичен избор плюс защита на конституционни права не е застрашено, ще оцелее, въпреки тези турбуленции специално в Западна Европа и САЩ. По-притеснен съм какво се случва в Източна Европа, защото тук тези тенденции също ги виждаме, но в някои държави те водят до поемането на властта от политически сили, които започват да преформатират целия конституционен ред. Има авторитарни тенденции. И целият демократичен модел в Източна Европа може и да пострада".

Това каза Смилов. Той коментира и трудностите със събирането на кворум в парламента от последните дни. Политологът изтъкна, че парламентаризмът изисква  конфликтите в обществото да се трансформират в конфликти вътре в парламента. И за това бойкотите на парламентарната дейност от най-различен вид, макар и допустими, са извънредна мярка. Според него тези бойкоти не трябва да се превръщат в рутинен инструмент на опозицията.

"Българският опит за бойкотите показва, че те наистина имат място тогава, когато ситуацията е доста извънредна. Помним последния такъв опит от 2013 година при големи масови протести, при назначаването на г-н Делян Пеевски в ДАНС. Всъщност, тогава те имаха някакъв ефект, получи се първо оставка, след това самото правителство изпадна в доста тежка ситуация. Сега очевидно опозицията се опитва да окаже политически натиск върху управляващото мнозинство, защото вижда слабости в него", коментира Смилов.

Той изтъкна, че подобни бойкото не се случват в държавите, които наричаме утвърдени демокрации, но са доста популярни на Балканите.

"Самият факт, че нещо такова се случва е индикация за недостатъчна стабилност на демократичния модел", коментира Смилов.

Той е съгласен с тезата, че осигуряването на кворум е задължение на управляващото мнозинство.

"Парламентаризмът зависи от функциониращо управленско мнозинство. За управленското мнозинство са необходими от една страна първоначално кворум, за да започнат заседанията на Народното събрание, тоест, с абсолютно мнозинство от 121 човека. В този смисъл всяко едно управляващо мнозинство трябва да може да гарантира във всеки един парламентарен ден поне по време на започването му, че има необходимата бройка от хора. Оттам нататък вече след като започне парламентарният ден могат да се взимат решения и с относително мнозинство", обясни Смилов.