Ad Config - Website header

 

Article_top

Вчера в поредицата на разследващата журналистка Миролюба Бенатова си припомнихте какво се случи през 1996-а – годината на банковите фалити, както и периода, когато начело на държавата е Иван Костов, а в МВР властва „рекордьорът по рейгинг“ Богомил Бонев. Днес поредицата продължава с влизането на Бойко Борисов като главен секретар във вътрешното ведомство и някои от най-знаковите убийства на прехода - Илия Павлов, Фатик, Самоковеца, Бай Миле, Димата Руснака, Георги Илиев и др.

Изненадата  „Борисов“   

Когато през септември 2001 година Бойко Борисов е представен като „новия главен секретар на МВР“, публиката е озадачена. Това е мъжът, познат като охраната на Тато и Царя. Малко хора знаят, че е свързан с групировката СИК, че е имал съдружия с повечето емблематични имена (той казва, че фирмите били формални – б.а.). Неофициално се твърди, че Ахмед Доган има роля за утвърждаване на кандидатурата на Борисов, а и в първите години на Борисов в МВР уважението му към лидера на ДПС е публично и заявявано многократно.

С появата на Борисов започва поредното преброяване на престъпниците, а самият той заявява, че „босовете на престъпността са собственици на футболни клубове“. 3000 престъпници с по няколко висящи дела са на свобода, отчита статистиката на МВР. Над 800 души само за година са залавяни за кражби на коли и отново са навън. А Борисов започва с идеи за реформа. Една от тях – „всеки полицай, който отива на сватба, да си оставя пистолета вкъщи“. Цифрите за организираната престъпност към 2001-ва сочат 110 престъпни групи, за които работят 484 души. Главният секретар  Борисов е озадачен: „Нещата така са се трансформирали, така са се избелили… Ашколсун. Много добре са се организирали.“ Според НСБОП 16 българи контролират организираната престъпност у нас. Петима от тях са истински босове в национален мащаб. „Конкретните имена... Мога да кажа само, че са в някои футболни клубове“, внася яснота Борисов.

Ерата на главния секретар Борисов се помни с намаляването на живите участници в групировките, фразите „ние ги хващаме, те ги пускат“, наситеното медийно присъствие, смъртта на Чакъра след полицейска акция, екстрадацията на международния трафикант Сретен Йосич и т.н. 

Ден след като е свидетелствал по делото за убийството на Луканов, пред офиса на МG  е убит Илия Павлов. Той започва своя бизнес в началото на 90-те години, когато създава фирмата за търговия с произведения на изкуството „Мултиарт“, а впоследствие и „Мултигруп“.

Илия Павлов

Към 2000 година активите на компаниите на Илия Павлов са на стойност милиард и половина долара. В интервюта Павлов споделя, че започва бизнеса си, като продава автомобила си, залага апартамента и така събира средства за първата си фирма. Първата му голяма сделка е продажбата за скрап на стара руска подводница. Старото желязо се продава в Малта. Първият тъст на Илия Павлов е шефът на Трето управление (сега Военно контраразузнаване) на Държавна сигурност – генерал Стоян Чергиланов. Именно неговото име отваря вратите на Павлов в бизнеса. В началото на 90-те „Мултигруп“ има сериозно участие в международния газов и енергиен бизнес. Един от основните партньори на Павлов тогава е „Топенерджи“. Компании от групата на Ем Джи и днес имат сериозни интереси в енергийния сектор. Холдингът „Минстрой“ е един от най-сериозните кандидати за строителството на петролопровода Бургас–Александруполис.

Един от най-големите скандали, в които е замесена фирма на „Мултигруп“, е с незаконен внос на захар при управлението на Иван Костов. Пак тогава – през 1998-а, Павлов оцелява при бомбен атентат на път към базата си в Бистрица. Той е един от малкото, на чиито погребения отиват политици. Тогава Румен Петков е депутат от БСП,  отговарящ за коалиционната политика. Той идва на поклонението заедно с колегите си Татяна Дончева, Емилия Масларова и Гиньо Ганев. Наоколо са и приятелите Вежди Рашидов, Иван Славков, Константин Тренчев, Тодор Батков, Стефка Костадинова, апелативният прокурор Иван Петров.

„Ние бяхме и приятели в човешкия смисъл на думата”, спокойно говори лидерът на ДПС Ахмед Доган и продължава: ”Всеки, който се стреми и бърза… Явно бъркаме някъде, засягаме някакви интереси, бизнесът в преходен етап във всяка страна носи рискове.”

Главният прокурор Никола Филчев продължава мисълта на Доган само след броени дни и казва: „Последните убийства в държавата са резултат от политическия преход и икономическите интереси на тесен кръг хора, които се занимават с приватизацията.”

Каквото и да има предвид Никола Филчев, убийствата не спират, а по-скоро започват след смъртта на Илия Павлов. Отиват си десетки известни и не толкова.

Фатик, 19 август 2003 г., бул. „България“, София

Филип Найденов-Фатик

„Стрелят по нас, стрелят по нас”, крещи по телефона Румен Желязков. Той кара мерцедеса на Филип Найденов, по-известен като Фатик. Колата е спряла на червен светофар. Фатик е вътре. И по изключение не кара сам. Край тях минава тъмен голф. Двама мъже спокойно слизат от фолксвагена, стрелят с автомат по мерцедеса. Напълват Фатик и колата му с олово и без истерия се изнасят от кръстовището. Това е краят на Принца на каналите.

Името на Фатик се свързва с митичните контрабандни канали, създадени от държавата чрез „Кинтекс“ и обслужвани от баща му Исмет Тюркмен. Наричат го Принца като признат наследник на контактите и бизнеса. Но извън контрола на държавата. По обясними причини в службите няма разработки за бащата на Фатик. Той е бил доверено лице с мисия, дадена му от държавното ръководство. Фатик влиза в папките след убийството на Васил Илиев (основателя на ВИС и брат на Георги – б.а.) през 1995-а. Поводът звучи стандартно – за връзки с оръжейния и наркобизнес. До 2001-ва в делото няма прибавен нито един нов лист, като ченгетата се оправдават, че Фатик пътувал много и имал контакти в службите, които пречели. Така освен мита няма нищо конкретно, което да доказва каквато и да било престъпна дейност. Посмъртно излизат данни за близки бизнес връзки на Фатик с Италия. Според местните полицейски служби той заедно с трима италианци е изградил престъпна структура, базирана в Швейцария. Тази група била свързана с неаполитанската мафия и контролирала канал за трафик на наркотици, оръжие, коли и фалшива валута.

Името на Фатик се свързва с всички контрабандни канали. И отново – уж случайно, името му стана публично и често споменавано месеци преди да си отиде от тоя свят. От нафталина са извадени стари доклади за соцканалите за каптагон и оръжие, в които основно действащо лице е бащата Исмет. През 1991-ва в доклада пише, че се изяснява дейността на фирмите „Комко“, „Тюркмен“, „Широ“, „Оварас“, „Тератон“, „Енар“ и „Металхимкомерс“ във връзка с контрабанда на оръжие и лекарства. Изяснено е само, че ги е имало с благословията на държавата и са носили огромни печалби, движени от хора като бащата на Фатик. Той е осигурявал пазарите на „Кинтекс“ в Арабския свят. Илюзия е да се вярва, че тези и други приватизирани и доразвити канали с посока Изток са загинали с Фатик и останалите посветени. Някой ги е завзел. Не е за пренебрегване фактът, признат официално от МВР, че зад лабораториите за синтетични наркотици у нас стоят българи. Тази конкурентна с цена и качество продукция продължава да пътува предимно на Изток.

Но под друго ръководство.

Самоковеца, 6 декември 2003 г., Амстердам

„Виж това бижу. Страхотно е, нали?”, споделя впечатленията си млада и запомнящо се красива жена. Казва го на млад и не много красив мъж. Целта на излизането не е шопинг в бижутерски магазини и двойката отминава. Тя маха на свободно такси, което приближава към тях. Двамата не успяват да се качат.

Човекът, станал известен с това, че през 2001–2002 година декларира 500 000 лева печалба от производство на картофи, е убит в Амстердам. Стрелецът е задържан твърде бързо. По-късно става ясно, че велосипедистът, минал случайно покрай стрелбата, си е обикновен оперативен работник от холандските служби. Спътницата на картофения бос оцелява с олово в главата.

Косьо Самоковеца

Косьо Самоковеца е сред хората, свързвани най-общо казано с ВИС. Казват, че завладял контрабандни канали по време на управлението на Иван Костов. Иначе минал през бизнес със скрап и разни други „бригадирски” занимания. Смъртта го застига, когато прокуратурата се е заела да поверява произхода на парите му. МВР е готово с отговор кой ще поеме „земеделския” му бизнес смущаващо бързо. Ден след екзекуцията Бойко Борисов казва, че Антон Милтенов–Клюна ще заеме мястото му. Днес и Клюна е покойник. Важен щрих около Самоковеца е фактът, че има сериозни амбиции и някои успехи в приватизацията на български енергийни дружества.

Разстрелът на Самоковеца се води за разкрит, тъй като има задържан и осъден за престъплението холандски гражданин. За същото е арестуван и българин. В папките обаче все още липсват реален мотив и поръчители.

В сърцето на СИК, 12,20 ч., 19 януари 2004 г., София

„Да пием по кафе в офиса”, казва Стоил Славов на свой добър приятел. Ситуацията е рутинна. Случва се често. Този път обаче приятелят има да гони задачи и отклонява поканата. Затова днес е жив. Двамата охранители и друг познат на Стоил, който тръгва да пие кафе в офиса, загиват след жестока експлозия в асансьора на сградата на „Интергруп“. Наричат я сърцето на СИК, тъй като там са офисите на повечето основни съдружници от бившата групировка – Румен Николов–Пашата, Дмитрий Минев–Руснака, Красимир Маринов–Маргина и Стоил Славов ръководят бизнеса си на различни етажи в една и съща сграда.

Румен Николов-Пашата

„В момента няма връзка с този номер”, звучи отговорът на мобилния телефон на Стоил Славов. Още никой не знае, че сигналът за пожар в сградата на „Булинс“ е сигнал за масова смърт от пластичен експлозив. 6 месеца след разстрела на Фатик в асансьора загива неговият най-добър приятел Стоил. 45-годишният Славов е бивш служител на УБО (днес Национална служба за охрана), свързан със соцноменклатурата покрай баща си. Като част от „Интергруп“ Славов движи бизнеса с петролни продукти и често пътува на Изток заедно с Фатик. Приживе се кълне, че воаяжите са с цел развлечения и бизнес контакти, но далеч от темата за дрогата и оръжието. Казва, че ако има нещо, към което и двамата с Фатик да изпитват отвращение, това са наркотиците. Славов участва като съдружник в 18 фирми. В осем от тях е в управителното тяло. Официални данни сочат, че петролната компания, в която Славов е съдружник с Румен Николов–Пашата, Венцислав Стефанов и Младен Михалев–Маджо, има около 100 милиона лева нетни приходи годишно през последните няколко години. „Ще намеря убиеца на Фатик и ще го очистя лично”, кълне се приживе Стоил. Смъртта не му позволява да изпълни заканата. Атентатът не е разкрит. Неофициално се твърди, че е  поръчка от друг съдружник в СИК, който също вече не е жив.

Бай Миле, 30 юли 2004 г., 15,30 ч., стадион „Славия”, София

- Дай да видим какво ще правим с оня проблем?
- Кажи първо какво искаш за пиене…
Милчо Бонев-Бай Миле

Разговорът между мъжа, който търси покровителство, и човека, който се чувства като у дома си в ресторанта до стадион „Славия”, е прекъснат рязко.

„Легни, полиция”, вика група от над 5 души. Маскирани, с полицейски униформи на спецчасти… Миг след заповедта в двора на ресторанта остават 6 трупа. Охраната на Милчо Бонев–Бай Миле и самият той са разстреляни от упор. След като са се подчинили на „полицейската” заповед и са легнали по очи с вдигнати ръце. Ликвидаторите се изнасят с две тъмни коли с мръсна газ. Бай Миле е в управата на „Славия”. Оцелява при бомбен атентат през 2001 г. Злополуката го стига в първите дни на Бойко Борисов като главен секретар. Тогава още не е забравен фактът, че Борисов произлиза от средите на „Интергруп“ и има съдружия с лицата на групировката. След разстрела неофициално изтича информация, че е убит заради екстрадирания от България в Холандия Сретен Йосич. Скоро след жестокото убийство няколко души са задържани като извършители. Днес всички заподозрени за убийството на Бай Миле са окончателно оправдани. 

Руснака, 24 октомври 2004 г., бул. „Витоша“, София

Дмитрий Минев-Димата Руснака

Дмитрий Минев–Руснака излиза от любимо заведение. Часът е сравнително ранен – към 19. Мястото – максимално оживената „Витоша”. Почивен ден е и в сърцето на София е пълно с пешеходци и търговци. Един изстрел от апартамента на депутата от НДСВ Димитър Димитров не позволява на Руснака да навърши 40 години. Охраната отвръща с хаотична стрелба, от която няма смисъл. Камерите, опасали американския културен център, който е съвсем близо до мястото, заснемат как Руснака пада. Нито една охранителна камера не е уловила килъра.

Димата е закаран в „Пирогов“ вече мъртъв. Това е единственото, което се сещат да направят телохранителите му. Подобно на колегите им, парализирани от смъртта на Илия Павлов, Фатик, а по-късно и на Георги Илиев. Бизнесменът с легален бизнес и тъмно минало умира на място в период, когато се чувства сигурен. Върнал се е след дълго пребиваване в чужбина. Убеден е, че няма място за притеснения.

Месец преди разстрела МВР демонстрира мощ, като обискира домовете на доста бизнесмени с прякори. Акция „Плашило” по нареждане на прокуратурата смущава всекидневието на  Маргините, Японеца, Руснака, Клюна и Демби, Георги Илиев, Николай Цветин–Близнака и Любен Пехливанов. Част от споменатите преспиват в районните, други са пуснати да си ходят.

Малкия Маргин - Николай Маринов

Твърди се, че Руснака е сред привилегированите. Но иначе е  направено зрелищно. Официално от МВР казват, че акцията е срещу организираната престъпност, каквото и да означава това. Тъй като остава фактът, че срещу повечето от задържаните няма повдигнато обвинение. Сред изключенията е Цветин, който трябва да се обяснява за някаква ловна пушка. Началото на Руснака и Маргина е в така наречената гангстерска война от 1993–1994 година. Тогава двамата се покриват за няколко месеца в чужбина. Връщат се, делото е „замразено”, а те създават СИК.  Към момента на смъртта му бизнесът е окончателно легализиран.

Руснака е човекът, платил най-много данъци за 2002 г. като физическо лице. Регистрите сочат, че е дал на хазната 460 000 лева. Следват го  Маргина – 220 хиляди, Пашата и Маджо с над 100 000 лева лични данъци. 

Последният шумен инцидент около Димата Руснака, който напомня за миналото му, е побоят в дискотека „Ескейп“. Тогава той дори е арестуван и освободен под парична гаранция от 10 000 лева.

„Чуждите служби изобщо не ги интересува кой е бил убит в София. За тях е важно да хващаме производството на фалшиви пари и кредитни карти, което бие по тяхната икономика”, заявява главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов ден след смъртта на Руснака.

Дори и след като Димата е мъртъв, официално от МВР никой не казва директно, че той е владеел сериозни канали за производство и разпространение на фалшиви пари. Тази теза излиза в медиите по неназован източник. В контекста на смъртта му обаче главният секретар на МВР все пак обяснява, че „един българин е бил на върха в схемите, разследвани в Сикрет сървис. Вероятно след 24 октомври 2004 г. това име е задраскано.

Георги Илиев, 25 август 2005 г.,  Слънчев бряг, „Буда бар”

Георги Илиев

Един изстрел в сърцето. Георги Илиев говори по телефона с близък човек, който чува последният му хрип. Това вече се е случвало поне веднъж – с Илия Павлов.  Десет години след брат си Васил – основателя на ВИС, Георги е убит и оставя след себе си империя от фирми с легален бизнес. И недоказани твърдения за контрол над трафика на кокаин през България за Западна Европа. Таки и Къро, които МВР нарича основни фигури в бизнеса с кокаин у нас, изпращат венец на опелото на Илиев. Твърди се, че били на негово подчинение след изчезването на Мето Илиянски. Те нямат легален бизнес и се завиват с огнеупорни одеяла, когато излизат някъде. Пазят се от себеподобните си. Нещо, което всички изброени дотук покойници бяха спрели да правят. Заради илюзията, че бялата якичка пази от олово. Очевидно не е така.

Васил Илиев

Неясно защо и как, но след като вече висаджийските емблеми като Косьо Самоковеца, Мето Илиянски и Румен Маринов–Нарциса са извън играта – мъртви или безследно изчезнали, малко преди да умре, Георги Илиев намира сериозен мотив отново да свърже бизнеса си с дългогодишния си враг Красимир Маринов–Големия Маргин – един от основните съдружници в СИК.

Новата формация стана публично известна покрай опелото на Георги Илиев, където изненадващо се появи Маргина. С венец „От приятелите”.

Героите, написали първия том на Кръсника в български вариант, остават в историята. Васил Илиев, Фатик, Илия Павлов, Иво Карамански, Мето Илиянски, Константин Димитров–Самоковеца, Димата Руснака, Поли Пантев, Бай Миле, Стоил Славов–Джандара, Георги Илиев…

Живи

Безформен мъж на средна възраст с прошарена коса седи на инвалидна количка пред храма „Свети Георги” в София. Чака да влезе, за да види за последен път Георги Илиев. Около него има само един придружител. Той не е част от големите групички на мъже в черно. Никой не обръща внимание на инвалида. След дни някой го разпознава на вестникарска снимка. „Я, ама това е Киро Японеца, бе”, възкликва посветен читател. 

С травма в мозъка след атентат на оживения булевард „Васил Левски” Киро Японеца остава. Омаломощен, но жив.

На 30 януари 2003-а международният съдия по борба Тодор Матов е убит по особено жесток начин. Намерен е обезглавен от изстрел с мощно оръжие. Той е в автомобил пред Зимния дворец в София. Според официалната информация от МВР Матов е убит погрешка. На негово място трябвало да бъде Димитър Джамов, който към този момент вече е оцелял от няколко атентата.

До ден днешен Джамов ходи на всички погребения. На Фатик, на Илия Павлов, на Георги Илиев…  И ако началото на Илия Павлов и Фатик е по някакъв начин наследствено – заради първия тъст на Павлов  –  ген. Стоян Чергиланов, и  заради бащата на Фатик – Исмет, то Джамов започва като шофьор на Илия Павлов. Подобно е и началото на бизнес реализацията на Румен Николов–Пашата. Той е гребец, барета и първа охрана на Иво Карамански. Карамански си отиде обидно безсмислено – разстрелян от упор в нощ на пиянство. Днес неговият първи гард е сериозен, мъдър и утвърден бизнесмен. Обвит в тайнственост. Името на Пашата се споменава само при смърт на някой от съдружниците му.

Младен Михалев-Маджо

Подобна е съдбата и на бореца от Силистра Младен Михалев–Маджо.

Преди да се изнесе в чужбина след убийството на Бай Миле,  можеше да бъде забелязан, макар и рядко, по срещи на футболния елит. Като шеф на ФК „Славия”.  Красимир Маринов–Маргина  вече е оправдан по шумно дело, образувано по времето на  вътрешния министър Румен Петков, а брат му Николай е в неизвестност. В неизвестност са  и Таки, и Братя Галеви – други емблеми от времето на групировките.

Неясно е какво се случва и с Евелин Банев–Брендо. За него, докато на върха в ГДБОП е ген.  Валентин Петров, не се отваря дума. Станимир Флоров, тогава шеф на наркоотдела в службата, е наказан заради изказване пред Би Ти Ви, че българи стоят на върха в международния трафик на кокаин с яхти от Латинска Америка за Европа. Години по-късно Брендо е арестуван и осъден на 10 години затвор в Италия, но преди това дори не е разработван от българските служби. А запитванията за него от чуждите са стигали до ушите му, преди да бъдат заведени в деловодството на МВР и прокуратурата.

Евелин Банев-Брендо

И ако Брендо е осъден, но жив, то това не се отнася за друга крупна фигура, свързвана с международната контрабанда – Иван Тодоров–Доктора. До 18 април 2003-а, когато Доктора оцелява при взрив на „Цариградско шосе“, неговото име е неизвестно за широката публика. Никой не очаквал Доктора да оцелее и затова веднага след взрива МВР прави доклад за престъпния свят, корупцията и властта, в който при премиера Симеон Сакскобургготски попадат няколко снимки.

Така се случва „яхтеният скандал“. На снимките са тогавашните министри Милен Велчев и Пламен Петров, депутатът Мирослав Севлиевски и партньорите им по карти – Доктора и Амигоса. Сакскобургготски запазва мълчание и не оттегля доверието си от министрите на яхтата.

От ГДБОП си тръгва тогавашният зам.-шеф Венелин Великов. Той е подписал справка, че Иван Тодоров-Доктора не е контрабандист. След време от директорското място в полицията пък си заминава ген. Васил Василев. Той е разпознат в описанието, дадено от Доктора: „Нисък генерал, който пуши пури за по 3000 лева на месец.“

Иван Тодоров-Доктора

Тогава Доктора говори кои са замесените в покушението срещу него и наред със свой съдружник описва и генерала.  А Бойко Борисов, по онова време главен секретар на МВР, подава оставка веднага след скандала със снимките. Но не му я приемат. Така почти всички си остават по местата, а тогавашният премиер казва на Борисов да се старае повече в борбата с престъпността.

От днешна дата е интересно какво отговаря Бойко Борисов, след като излиза от дълъг разговор с министър–председателя и остава на поста.

Преди да влезе в политиката Бойко Борисов е бил заснет в компанията на Румен Николов-Пашата (вторият от ляво).

На въпрос: „Така и не стана ясно защо подадохте оставка?“, той отговаря:

„Спекулациите, които текат, че съм се разбрал с партии, че ще ставам кмет, че ще правя партия, за да ходя на избори – неща, които и през ум не са ми минавали, счетох за достойно, ако съм загубил вярата на премиера, да подам оставка и да му докажа, че нищо от това не е имало... И чувам, че съм искал или аз, или Петканов. Долни спекулации, не е имало такова нещо. Не съм поставял никакви условия. Поех своята отговорност.“

Доктора е убит три години по-късно през 2006-а  – четири месеца след като показно е застрелян и банкерът Емил Кюлев. Иван Тодоров също е разстрелян. А няколко месеца преди това в ареста с обвинение, че готвят убийството му, попадат братята Маргини. За мишени тогава са обявени  и бившият външен и зам. вътрешен министър Любен Гоцев, и  близкият до групировката ТИМ бизнесмен Никола Дамянов. В същия период и Брендо се появява по телевизията, за да разкаже, че е търсен от тогавашния министър Румен Петков, за да свидетелства срещу Маргините.

----

Утре четете за „Запалката“ – или как изгоря Румен Петков, за Цветлин Йовчев и „червеите“, за „дългите уши“ на Цветан Цветанов. Или как МВР се превърна в проводник на интереси и репресивна машина за утвърждаване на властта, но не и в източник на сигурност.

 

Вчера в поредицата на разследващата журналистка Миролюба Бенатова си припомнихте какво се случи през 1996-а – годината на банковите фалити, както и периода, когато начело на държавата е Иван Костов, а в МВР властва „рекордьорът по рейгинг“ Богомил Бонев. Днес поредицата продължава с влизането на Бойко Борисов като главен секретар във вътрешното ведомство и някои от най-знаковите убийства на прехода - Илия Павлов, Фатик, Самоковеца, Бай Миле, Димата Руснака, Георги Илиев и др.

Изненадата  „Борисов“   

Когато през септември 2001 година Бойко Борисов е представен като „новия главен секретар на МВР“, публиката е озадачена. Това е мъжът, познат като охраната на Тато и Царя. Малко хора знаят, че е свързан с групировката СИК, че е имал съдружия с повечето емблематични имена (той казва, че фирмите били формални – б.а.). Неофициално се твърди, че Ахмед Доган има роля за утвърждаване на кандидатурата на Борисов, а и в първите години на Борисов в МВР уважението му към лидера на ДПС е публично и заявявано многократно.

С появата на Борисов започва поредното преброяване на престъпниците, а самият той заявява, че „босовете на престъпността са собственици на футболни клубове“. 3000 престъпници с по няколко висящи дела са на свобода, отчита статистиката на МВР. Над 800 души само за година са залавяни за кражби на коли и отново са навън. А Борисов започва с идеи за реформа. Една от тях – „всеки полицай, който отива на сватба, да си оставя пистолета вкъщи“. Цифрите за организираната престъпност към 2001-ва сочат 110 престъпни групи, за които работят 484 души. Главният секретар  Борисов е озадачен: „Нещата така са се трансформирали, така са се избелили… Ашколсун. Много добре са се организирали.“ Според НСБОП 16 българи контролират организираната престъпност у нас. Петима от тях са истински босове в национален мащаб. „Конкретните имена... Мога да кажа само, че са в някои футболни клубове“, внася яснота Борисов.

Ерата на главния секретар Борисов се помни с намаляването на живите участници в групировките, фразите „ние ги хващаме, те ги пускат“, наситеното медийно присъствие, смъртта на Чакъра след полицейска акция, екстрадацията на международния трафикант Сретен Йосич и т.н. 

Ден след като е свидетелствал по делото за убийството на Луканов, пред офиса на МG  е убит Илия Павлов. Той започва своя бизнес в началото на 90-те години, когато създава фирмата за търговия с произведения на изкуството „Мултиарт“, а впоследствие и „Мултигруп“.

Илия Павлов

Към 2000 година активите на компаниите на Илия Павлов са на стойност милиард и половина долара. В интервюта Павлов споделя, че започва бизнеса си, като продава автомобила си, залага апартамента и така събира средства за първата си фирма. Първата му голяма сделка е продажбата за скрап на стара руска подводница. Старото желязо се продава в Малта. Първият тъст на Илия Павлов е шефът на Трето управление (сега Военно контраразузнаване) на Държавна сигурност – генерал Стоян Чергиланов. Именно неговото име отваря вратите на Павлов в бизнеса. В началото на 90-те „Мултигруп“ има сериозно участие в международния газов и енергиен бизнес. Един от основните партньори на Павлов тогава е „Топенерджи“. Компании от групата на Ем Джи и днес имат сериозни интереси в енергийния сектор. Холдингът „Минстрой“ е един от най-сериозните кандидати за строителството на петролопровода Бургас–Александруполис.

Един от най-големите скандали, в които е замесена фирма на „Мултигруп“, е с незаконен внос на захар при управлението на Иван Костов. Пак тогава – през 1998-а, Павлов оцелява при бомбен атентат на път към базата си в Бистрица. Той е един от малкото, на чиито погребения отиват политици. Тогава Румен Петков е депутат от БСП,  отговарящ за коалиционната политика. Той идва на поклонението заедно с колегите си Татяна Дончева, Емилия Масларова и Гиньо Ганев. Наоколо са и приятелите Вежди Рашидов, Иван Славков, Константин Тренчев, Тодор Батков, Стефка Костадинова, апелативният прокурор Иван Петров.

„Ние бяхме и приятели в човешкия смисъл на думата”, спокойно говори лидерът на ДПС Ахмед Доган и продължава: ”Всеки, който се стреми и бърза… Явно бъркаме някъде, засягаме някакви интереси, бизнесът в преходен етап във всяка страна носи рискове.”

Главният прокурор Никола Филчев продължава мисълта на Доган само след броени дни и казва: „Последните убийства в държавата са резултат от политическия преход и икономическите интереси на тесен кръг хора, които се занимават с приватизацията.”

Каквото и да има предвид Никола Филчев, убийствата не спират, а по-скоро започват след смъртта на Илия Павлов. Отиват си десетки известни и не толкова.

Фатик, 19 август 2003 г., бул. „България“, София

Филип Найденов-Фатик

„Стрелят по нас, стрелят по нас”, крещи по телефона Румен Желязков. Той кара мерцедеса на Филип Найденов, по-известен като Фатик. Колата е спряла на червен светофар. Фатик е вътре. И по изключение не кара сам. Край тях минава тъмен голф. Двама мъже спокойно слизат от фолксвагена, стрелят с автомат по мерцедеса. Напълват Фатик и колата му с олово и без истерия се изнасят от кръстовището. Това е краят на Принца на каналите.

Името на Фатик се свързва с митичните контрабандни канали, създадени от държавата чрез „Кинтекс“ и обслужвани от баща му Исмет Тюркмен. Наричат го Принца като признат наследник на контактите и бизнеса. Но извън контрола на държавата. По обясними причини в службите няма разработки за бащата на Фатик. Той е бил доверено лице с мисия, дадена му от държавното ръководство. Фатик влиза в папките след убийството на Васил Илиев (основателя на ВИС и брат на Георги – б.а.) през 1995-а. Поводът звучи стандартно – за връзки с оръжейния и наркобизнес. До 2001-ва в делото няма прибавен нито един нов лист, като ченгетата се оправдават, че Фатик пътувал много и имал контакти в службите, които пречели. Така освен мита няма нищо конкретно, което да доказва каквато и да било престъпна дейност. Посмъртно излизат данни за близки бизнес връзки на Фатик с Италия. Според местните полицейски служби той заедно с трима италианци е изградил престъпна структура, базирана в Швейцария. Тази група била свързана с неаполитанската мафия и контролирала канал за трафик на наркотици, оръжие, коли и фалшива валута.

Името на Фатик се свързва с всички контрабандни канали. И отново – уж случайно, името му стана публично и често споменавано месеци преди да си отиде от тоя свят. От нафталина са извадени стари доклади за соцканалите за каптагон и оръжие, в които основно действащо лице е бащата Исмет. През 1991-ва в доклада пише, че се изяснява дейността на фирмите „Комко“, „Тюркмен“, „Широ“, „Оварас“, „Тератон“, „Енар“ и „Металхимкомерс“ във връзка с контрабанда на оръжие и лекарства. Изяснено е само, че ги е имало с благословията на държавата и са носили огромни печалби, движени от хора като бащата на Фатик. Той е осигурявал пазарите на „Кинтекс“ в Арабския свят. Илюзия е да се вярва, че тези и други приватизирани и доразвити канали с посока Изток са загинали с Фатик и останалите посветени. Някой ги е завзел. Не е за пренебрегване фактът, признат официално от МВР, че зад лабораториите за синтетични наркотици у нас стоят българи. Тази конкурентна с цена и качество продукция продължава да пътува предимно на Изток.

Но под друго ръководство.

Самоковеца, 6 декември 2003 г., Амстердам

„Виж това бижу. Страхотно е, нали?”, споделя впечатленията си млада и запомнящо се красива жена. Казва го на млад и не много красив мъж. Целта на излизането не е шопинг в бижутерски магазини и двойката отминава. Тя маха на свободно такси, което приближава към тях. Двамата не успяват да се качат.

Човекът, станал известен с това, че през 2001–2002 година декларира 500 000 лева печалба от производство на картофи, е убит в Амстердам. Стрелецът е задържан твърде бързо. По-късно става ясно, че велосипедистът, минал случайно покрай стрелбата, си е обикновен оперативен работник от холандските служби. Спътницата на картофения бос оцелява с олово в главата.

Косьо Самоковеца

Косьо Самоковеца е сред хората, свързвани най-общо казано с ВИС. Казват, че завладял контрабандни канали по време на управлението на Иван Костов. Иначе минал през бизнес със скрап и разни други „бригадирски” занимания. Смъртта го застига, когато прокуратурата се е заела да поверява произхода на парите му. МВР е готово с отговор кой ще поеме „земеделския” му бизнес смущаващо бързо. Ден след екзекуцията Бойко Борисов казва, че Антон Милтенов–Клюна ще заеме мястото му. Днес и Клюна е покойник. Важен щрих около Самоковеца е фактът, че има сериозни амбиции и някои успехи в приватизацията на български енергийни дружества.

Разстрелът на Самоковеца се води за разкрит, тъй като има задържан и осъден за престъплението холандски гражданин. За същото е арестуван и българин. В папките обаче все още липсват реален мотив и поръчители.

В сърцето на СИК, 12,20 ч., 19 януари 2004 г., София

„Да пием по кафе в офиса”, казва Стоил Славов на свой добър приятел. Ситуацията е рутинна. Случва се често. Този път обаче приятелят има да гони задачи и отклонява поканата. Затова днес е жив. Двамата охранители и друг познат на Стоил, който тръгва да пие кафе в офиса, загиват след жестока експлозия в асансьора на сградата на „Интергруп“. Наричат я сърцето на СИК, тъй като там са офисите на повечето основни съдружници от бившата групировка – Румен Николов–Пашата, Дмитрий Минев–Руснака, Красимир Маринов–Маргина и Стоил Славов ръководят бизнеса си на различни етажи в една и съща сграда.

Румен Николов-Пашата

„В момента няма връзка с този номер”, звучи отговорът на мобилния телефон на Стоил Славов. Още никой не знае, че сигналът за пожар в сградата на „Булинс“ е сигнал за масова смърт от пластичен експлозив. 6 месеца след разстрела на Фатик в асансьора загива неговият най-добър приятел Стоил. 45-годишният Славов е бивш служител на УБО (днес Национална служба за охрана), свързан със соцноменклатурата покрай баща си. Като част от „Интергруп“ Славов движи бизнеса с петролни продукти и често пътува на Изток заедно с Фатик. Приживе се кълне, че воаяжите са с цел развлечения и бизнес контакти, но далеч от темата за дрогата и оръжието. Казва, че ако има нещо, към което и двамата с Фатик да изпитват отвращение, това са наркотиците. Славов участва като съдружник в 18 фирми. В осем от тях е в управителното тяло. Официални данни сочат, че петролната компания, в която Славов е съдружник с Румен Николов–Пашата, Венцислав Стефанов и Младен Михалев–Маджо, има около 100 милиона лева нетни приходи годишно през последните няколко години. „Ще намеря убиеца на Фатик и ще го очистя лично”, кълне се приживе Стоил. Смъртта не му позволява да изпълни заканата. Атентатът не е разкрит. Неофициално се твърди, че е  поръчка от друг съдружник в СИК, който също вече не е жив.

Бай Миле, 30 юли 2004 г., 15,30 ч., стадион „Славия”, София

- Дай да видим какво ще правим с оня проблем?
- Кажи първо какво искаш за пиене…
Милчо Бонев-Бай Миле

Разговорът между мъжа, който търси покровителство, и човека, който се чувства като у дома си в ресторанта до стадион „Славия”, е прекъснат рязко.

„Легни, полиция”, вика група от над 5 души. Маскирани, с полицейски униформи на спецчасти… Миг след заповедта в двора на ресторанта остават 6 трупа. Охраната на Милчо Бонев–Бай Миле и самият той са разстреляни от упор. След като са се подчинили на „полицейската” заповед и са легнали по очи с вдигнати ръце. Ликвидаторите се изнасят с две тъмни коли с мръсна газ. Бай Миле е в управата на „Славия”. Оцелява при бомбен атентат през 2001 г. Злополуката го стига в първите дни на Бойко Борисов като главен секретар. Тогава още не е забравен фактът, че Борисов произлиза от средите на „Интергруп“ и има съдружия с лицата на групировката. След разстрела неофициално изтича информация, че е убит заради екстрадирания от България в Холандия Сретен Йосич. Скоро след жестокото убийство няколко души са задържани като извършители. Днес всички заподозрени за убийството на Бай Миле са окончателно оправдани. 

Руснака, 24 октомври 2004 г., бул. „Витоша“, София

Дмитрий Минев-Димата Руснака

Дмитрий Минев–Руснака излиза от любимо заведение. Часът е сравнително ранен – към 19. Мястото – максимално оживената „Витоша”. Почивен ден е и в сърцето на София е пълно с пешеходци и търговци. Един изстрел от апартамента на депутата от НДСВ Димитър Димитров не позволява на Руснака да навърши 40 години. Охраната отвръща с хаотична стрелба, от която няма смисъл. Камерите, опасали американския културен център, който е съвсем близо до мястото, заснемат как Руснака пада. Нито една охранителна камера не е уловила килъра.

Димата е закаран в „Пирогов“ вече мъртъв. Това е единственото, което се сещат да направят телохранителите му. Подобно на колегите им, парализирани от смъртта на Илия Павлов, Фатик, а по-късно и на Георги Илиев. Бизнесменът с легален бизнес и тъмно минало умира на място в период, когато се чувства сигурен. Върнал се е след дълго пребиваване в чужбина. Убеден е, че няма място за притеснения.

Месец преди разстрела МВР демонстрира мощ, като обискира домовете на доста бизнесмени с прякори. Акция „Плашило” по нареждане на прокуратурата смущава всекидневието на  Маргините, Японеца, Руснака, Клюна и Демби, Георги Илиев, Николай Цветин–Близнака и Любен Пехливанов. Част от споменатите преспиват в районните, други са пуснати да си ходят.

Малкия Маргин - Николай Маринов

Твърди се, че Руснака е сред привилегированите. Но иначе е  направено зрелищно. Официално от МВР казват, че акцията е срещу организираната престъпност, каквото и да означава това. Тъй като остава фактът, че срещу повечето от задържаните няма повдигнато обвинение. Сред изключенията е Цветин, който трябва да се обяснява за някаква ловна пушка. Началото на Руснака и Маргина е в така наречената гангстерска война от 1993–1994 година. Тогава двамата се покриват за няколко месеца в чужбина. Връщат се, делото е „замразено”, а те създават СИК.  Към момента на смъртта му бизнесът е окончателно легализиран.

Руснака е човекът, платил най-много данъци за 2002 г. като физическо лице. Регистрите сочат, че е дал на хазната 460 000 лева. Следват го  Маргина – 220 хиляди, Пашата и Маджо с над 100 000 лева лични данъци. 

Последният шумен инцидент около Димата Руснака, който напомня за миналото му, е побоят в дискотека „Ескейп“. Тогава той дори е арестуван и освободен под парична гаранция от 10 000 лева.

„Чуждите служби изобщо не ги интересува кой е бил убит в София. За тях е важно да хващаме производството на фалшиви пари и кредитни карти, което бие по тяхната икономика”, заявява главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов ден след смъртта на Руснака.

Дори и след като Димата е мъртъв, официално от МВР никой не казва директно, че той е владеел сериозни канали за производство и разпространение на фалшиви пари. Тази теза излиза в медиите по неназован източник. В контекста на смъртта му обаче главният секретар на МВР все пак обяснява, че „един българин е бил на върха в схемите, разследвани в Сикрет сървис. Вероятно след 24 октомври 2004 г. това име е задраскано.

Георги Илиев, 25 август 2005 г.,  Слънчев бряг, „Буда бар”

Георги Илиев

Един изстрел в сърцето. Георги Илиев говори по телефона с близък човек, който чува последният му хрип. Това вече се е случвало поне веднъж – с Илия Павлов.  Десет години след брат си Васил – основателя на ВИС, Георги е убит и оставя след себе си империя от фирми с легален бизнес. И недоказани твърдения за контрол над трафика на кокаин през България за Западна Европа. Таки и Къро, които МВР нарича основни фигури в бизнеса с кокаин у нас, изпращат венец на опелото на Илиев. Твърди се, че били на негово подчинение след изчезването на Мето Илиянски. Те нямат легален бизнес и се завиват с огнеупорни одеяла, когато излизат някъде. Пазят се от себеподобните си. Нещо, което всички изброени дотук покойници бяха спрели да правят. Заради илюзията, че бялата якичка пази от олово. Очевидно не е така.

Васил Илиев

Неясно защо и как, но след като вече висаджийските емблеми като Косьо Самоковеца, Мето Илиянски и Румен Маринов–Нарциса са извън играта – мъртви или безследно изчезнали, малко преди да умре, Георги Илиев намира сериозен мотив отново да свърже бизнеса си с дългогодишния си враг Красимир Маринов–Големия Маргин – един от основните съдружници в СИК.

Новата формация стана публично известна покрай опелото на Георги Илиев, където изненадващо се появи Маргина. С венец „От приятелите”.

Героите, написали първия том на Кръсника в български вариант, остават в историята. Васил Илиев, Фатик, Илия Павлов, Иво Карамански, Мето Илиянски, Константин Димитров–Самоковеца, Димата Руснака, Поли Пантев, Бай Миле, Стоил Славов–Джандара, Георги Илиев…

Живи

Безформен мъж на средна възраст с прошарена коса седи на инвалидна количка пред храма „Свети Георги” в София. Чака да влезе, за да види за последен път Георги Илиев. Около него има само един придружител. Той не е част от големите групички на мъже в черно. Никой не обръща внимание на инвалида. След дни някой го разпознава на вестникарска снимка. „Я, ама това е Киро Японеца, бе”, възкликва посветен читател. 

С травма в мозъка след атентат на оживения булевард „Васил Левски” Киро Японеца остава. Омаломощен, но жив.

На 30 януари 2003-а международният съдия по борба Тодор Матов е убит по особено жесток начин. Намерен е обезглавен от изстрел с мощно оръжие. Той е в автомобил пред Зимния дворец в София. Според официалната информация от МВР Матов е убит погрешка. На негово място трябвало да бъде Димитър Джамов, който към този момент вече е оцелял от няколко атентата.

До ден днешен Джамов ходи на всички погребения. На Фатик, на Илия Павлов, на Георги Илиев…  И ако началото на Илия Павлов и Фатик е по някакъв начин наследствено – заради първия тъст на Павлов  –  ген. Стоян Чергиланов, и  заради бащата на Фатик – Исмет, то Джамов започва като шофьор на Илия Павлов. Подобно е и началото на бизнес реализацията на Румен Николов–Пашата. Той е гребец, барета и първа охрана на Иво Карамански. Карамански си отиде обидно безсмислено – разстрелян от упор в нощ на пиянство. Днес неговият първи гард е сериозен, мъдър и утвърден бизнесмен. Обвит в тайнственост. Името на Пашата се споменава само при смърт на някой от съдружниците му.

Младен Михалев-Маджо

Подобна е съдбата и на бореца от Силистра Младен Михалев–Маджо.

Преди да се изнесе в чужбина след убийството на Бай Миле,  можеше да бъде забелязан, макар и рядко, по срещи на футболния елит. Като шеф на ФК „Славия”.  Красимир Маринов–Маргина  вече е оправдан по шумно дело, образувано по времето на  вътрешния министър Румен Петков, а брат му Николай е в неизвестност. В неизвестност са  и Таки, и Братя Галеви – други емблеми от времето на групировките.

Неясно е какво се случва и с Евелин Банев–Брендо. За него, докато на върха в ГДБОП е ген.  Валентин Петров, не се отваря дума. Станимир Флоров, тогава шеф на наркоотдела в службата, е наказан заради изказване пред Би Ти Ви, че българи стоят на върха в международния трафик на кокаин с яхти от Латинска Америка за Европа. Години по-късно Брендо е арестуван и осъден на 10 години затвор в Италия, но преди това дори не е разработван от българските служби. А запитванията за него от чуждите са стигали до ушите му, преди да бъдат заведени в деловодството на МВР и прокуратурата.

Евелин Банев-Брендо

И ако Брендо е осъден, но жив, то това не се отнася за друга крупна фигура, свързвана с международната контрабанда – Иван Тодоров–Доктора. До 18 април 2003-а, когато Доктора оцелява при взрив на „Цариградско шосе“, неговото име е неизвестно за широката публика. Никой не очаквал Доктора да оцелее и затова веднага след взрива МВР прави доклад за престъпния свят, корупцията и властта, в който при премиера Симеон Сакскобургготски попадат няколко снимки.

Така се случва „яхтеният скандал“. На снимките са тогавашните министри Милен Велчев и Пламен Петров, депутатът Мирослав Севлиевски и партньорите им по карти – Доктора и Амигоса. Сакскобургготски запазва мълчание и не оттегля доверието си от министрите на яхтата.

От ГДБОП си тръгва тогавашният зам.-шеф Венелин Великов. Той е подписал справка, че Иван Тодоров-Доктора не е контрабандист. След време от директорското място в полицията пък си заминава ген. Васил Василев. Той е разпознат в описанието, дадено от Доктора: „Нисък генерал, който пуши пури за по 3000 лева на месец.“

Иван Тодоров-Доктора

Тогава Доктора говори кои са замесените в покушението срещу него и наред със свой съдружник описва и генерала.  А Бойко Борисов, по онова време главен секретар на МВР, подава оставка веднага след скандала със снимките. Но не му я приемат. Така почти всички си остават по местата, а тогавашният премиер казва на Борисов да се старае повече в борбата с престъпността.

От днешна дата е интересно какво отговаря Бойко Борисов, след като излиза от дълъг разговор с министър–председателя и остава на поста.

Преди да влезе в политиката Бойко Борисов е бил заснет в компанията на Румен Николов-Пашата (вторият от ляво).

На въпрос: „Така и не стана ясно защо подадохте оставка?“, той отговаря:

„Спекулациите, които текат, че съм се разбрал с партии, че ще ставам кмет, че ще правя партия, за да ходя на избори – неща, които и през ум не са ми минавали, счетох за достойно, ако съм загубил вярата на премиера, да подам оставка и да му докажа, че нищо от това не е имало... И чувам, че съм искал или аз, или Петканов. Долни спекулации, не е имало такова нещо. Не съм поставял никакви условия. Поех своята отговорност.“

Доктора е убит три години по-късно през 2006-а  – четири месеца след като показно е застрелян и банкерът Емил Кюлев. Иван Тодоров също е разстрелян. А няколко месеца преди това в ареста с обвинение, че готвят убийството му, попадат братята Маргини. За мишени тогава са обявени  и бившият външен и зам. вътрешен министър Любен Гоцев, и  близкият до групировката ТИМ бизнесмен Никола Дамянов. В същия период и Брендо се появява по телевизията, за да разкаже, че е търсен от тогавашния министър Румен Петков, за да свидетелства срещу Маргините.

----

Утре четете за „Запалката“ – или как изгоря Румен Петков, за Цветлин Йовчев и „червеите“, за „дългите уши“ на Цветан Цветанов. Или как МВР се превърна в проводник на интереси и репресивна машина за утвърждаване на властта, но не и в източник на сигурност.

Коментари

Добре е да се спомене, че за

Добре е да се спомене, че за убийствата на Илия Павлов и на Самоковеца, следите водят към виден престъпник от Сливен - Йоско, който пък е пръв другар с видни кадри на БСП.

Да де...

„БСП си уби Андрей Луканов и
БСП си прикри убийците му”

„През периода 1990–1997 г. държавата не прави почти нищо, за да противостои на корупцията и организираната престъпност. В резултат на това се създава мафията – организация на престъпни търговци и корумпирани държавни служители. Търговци стават бивши полицаи, служители на Държавна сигурност (ДС), както и лица, осъждани за криминални и други престъпления, и най-вече специалисти от различни ресори на икономиката, които като служители или агенти на ДС и деца на „наши другари” получават доверието да управляват пари като олигарси.
… Ботьо Ботев: „БСП си уби Андрей Луканов и БСП си прикри убийците му”.“
http://corruptionbg.com/Poruchkovite-ubiistva

cos's picture
cos
cos

cos

Защо мислите тази се прави на разследваща, свободна журналистка, като ни казва известни истини?

:)

За да премълчи други известни истини:

"СИК, Славчо, СДС

Въпреки многото публикации за Славчо Христов неговото бизнесминало продължава да е изпълнено с бели петна. Досега на преден план бяха извадени главно връзките му с премиерското семейство и влиятелни фигури в СДС. Малко известни останаха неговите контакти с големите играчи от сенчестия бизнес.
Хора, които познават Славчо Христов, не крият, че той има тесни отношения със силовите групировки. Някои източници дори твърдят, че шефът на “Олимп” е сред най-приближените до един от лидерите на бившата застрахователна компания СИК Красимир Маринов (Големия Маргин). Известно е, че той и брат му бяха сред малцината представители на борческите структури, поканени да участват в срещата на кандидат-президента Петър Стоянов с хора на бизнеса през есента на 1996 г. Срещата се състоя в ресторанта на Славчо Христов. Както е известно, на нея е бил обсъждан и въпросът за финансирането на изборната кампания на СДС и всички поканени плащаха по 2000 долара. Тогава хора от щаба на сините обясняваха, че идеята за срещата е била на шефа на ресторант “Олимп”. Съставът на гостите не беше коментиран. Лидерът на партията Иван Костов заяви, че по-опасно щяло да бъде, ако в “Олимп” бяха гостували Маджо и Пашата. Костов не скри тогава, че и двете му коли са застраховани в СИК, и заяви, че “животът е по-силен от скрупулите, особено когато се отнася за коли”. Два дни след този обяд с хората на бизнеса изпълнителният директор на СИК Димитър Попов гръмко обяви, че цялото имущество на СДС е застраховано при тях. По това време тръгна и слухът, че “групировката се цепи на червен СИК и син СИК” (заради крепките връзки на Маджо с “Позитано” 20). Това твърдение обаче не беше потвърдено категорично от последвалите бизнестрансформации на бившите борци. По-скоро с течение на времето в СДС се образуваха крила на различните силови групировки.

СИК и приятелският кръг “Олимп”
..."
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2000/04/28/255458_krugut_olimp_e_svurzan_sus_sik/

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията