Българският хелзинкски комитет (БХК) изразява в нарочно писмо загриженост във връзка с наказателното преследване на 22-годишния студент, който на 15 ноември вечерта бе заловен да драска със спрей по Паметника на Съветската армия в София. Надписът е в подкрепа на бежанците и срещу посещението в България на ултранационалистическата френска политическа лидерка Марин льо Пен. Лидерката на френската крайна десница „Национален сбор" дойде в София на следващия ден (на 16 ноември 2018 г.), за да подкрепи участието на „Воля" на Веселин Марешки в изборите за Европейски парламент през 2019 г.

Надписът върху паметника гласеше: "Refugees welcome, Le Pen, go home" („Бежанци, добре дошли, Льо Пен, върви си вкъщи").

Колаж, разпространен от СДВР.

Правозащитниците отбелязват, че практиката на българските съдебни органи по наказване на подобни деяния е твърде противоречива: има извършители, които са наказани по наказателен ред; такива, на които е определено административно наказание в хода на наказателно производство; такива, на които са наложени наказания по Указа за борба с дребното хулиганство или по силата на други административно наказателни закони; както и такива, които са оправдани.

"БХК бе изненадан, че по случая е повдигнато обвинение за престъпление, за което е предвидено наказание до пет години лишаване от свобода по чл. 325, ал. 2 от Наказателния кодекс, а именно – за хулиганство, което се отличава с „изключителен цинизъм или дързост". Подобно сериозно обвинение е вероятно да се отрази на изхода от производството, дори ако то приключи със споразумение."

"Наред с това студентът е бил задържан за едно денонощие в едно от софийските районни управления на полицията и след това за още 72 часа с прокурорско постановление в следствения арест на бул. „Г.М. Димитров" в София, където е настанен в килия при унизителни материални условия. Тази най-крайна мярка за неотклонение се налага единствено при престъпления с висока обществена опасност, каквото не  е налице в случая", смятат правозащитниците.

БХК със съжаление констатира, че в този, както и в редица подобни случаи, българската прокуратура се проваля в установяването на подходящ за стандарта на едно демократично общество баланс между характера на деянието и тежестта на налаганата наказателна репресия. Това е видно както от тежкото обвинение, така и от ненужното задържане на извършителя за 72 часа при упражняване на едно от най-произволните правомощия, които българската прокуратура има в наказателния процес.

„Всичко това е в ущърб на правото на свобода на изразяване. То бива нарушено не само, когато лице или група хора се наказват неоправдано за своите публични действия и изразени идеи, но и когато те са наказани несъразмерно тежко", коментира директорът на Правна програма на БХК, адвокат Адела Качаунова.

БХК също така обръща внимание на прилагания двоен стандарт при идентични случаи, а именно наличието на многобройни надписи с расистко и фашистко съдържание навсякъде в София, чиито автори органите на реда очевидно не могат или не искат да установят и накажат.

„Допълнителна тревога в случая буди и обстоятелството, че наказателното преследване идва след редица призиви от страна на Руската федерация за строги наказания за всякакви посегателства над този паметник. В отговор на това за опазване на паметника българските власти разходват значителни публични ресурси, включително като на паметника е назначена нарочна и постоянна охрана от служители на Министерство на вътрешните работи. Ето защо повдигане на такова сериозно обвинение в настоящия случай хвърля още една сянка на съмнение към обективността и независимостта във взетото от прокуратурата решение да повдигне обвинение по случая и какво точно да бъде то", посочва още адвокат Качаунова.