Руското външно министерство обвини днес Украйна, ЕС и САЩ, че координирано се опитват да предизвикат конфликт в Черно и Азовско море и заплаши със "сериозни последствия". В същото време Украйна се готвеше да въведе военно положение, което би дало извънредни пълномощия на изпълнителната власт с оглед на опасността от конфликт Русия. Бившите й президенти в един глас с Москва обаче се противопоставиха, изтъквайки, че това би било посегателство срещу демокрацията преди насрочените за догодина президентски избори.

"Бихме искали да предупредим украинската страна, че провежданата от Киев в координация със САЩ и ЕС линия на провокиране на конфликт с Русия в акваторията на Азовско и Черно море може да доведе до сериозни последствия", казва в разпространено днес заявление на министерството. "Руската федерация ще пресича решително всички посегателства срущу нейния суверенитет и сигурност". 

Изявлението следва вчерашен инцидент в Керченския проток, който свързва Черно с Азовско море край анексирания от Русия Кримски полуостров. Руски гранични катери обстреляха украински катери, които се опитаха да преминат през протока на път от азовското пристанище Бердянск към база в Одеса. Русия твърди, че те са нарушили морската й граница с нарочна цел да предизвикат конфликт. Украйна твърди, че обратно, руските сили непредизвикано са обстреляли нейните кораби, ранявайки членове на екипажите им, взели са един от катерите на таран и накрая са задържали незаконно съдовете в пристанището Керч. Очаква се заседание на Съвета за сигурност на ООН, което поискаха снощи и двете страни в конфликта. Украинският президент Петро Порошенко поиска от парламента да въведе военно положение, което би дало на правителството широки извънредни пълномощия.

Плаването през Керченския проток беше възстановено днес. Снимка АП / БТА

Руското външно министерство нарича вчерашния инцидент "очевидна щателно премислена и планирана по място и форма провокация, целяща да запали още едно огнище на напрежение в този регион и създаване на предлог за въвеждане на нови санкции срещу Русия".

Декларацията обвинява Киев в опит да отвлече вниманието от собствените си вътрешни проблеми и добавя, че на фона на предстоящите през 2019 година президентски избори евентуалното въвеждане на военно положение изглежда "одиозно".

Кърт Волкър, специален представител на американския президент за Украйна, обвини в Туитър Русия, че е нападнала с таран мирно плаващи украински кораби и ги е задържала заедно с екипажите им, а после обвинява Киев в провокации. 

 

 

Междувременно Порошенко подписа указ от 12 точки за въвеждане на военно положение, който Радата (парламентът) трябва да разгледа тази вечер. Украинският външен министър Павло Климкин каза, че страната му си запазва правото да отговори със сила на руските действия, а демонстранти се опитаха да подпалят сградата на руското консулство в украинския град Харков. 

Предшествениците на Порошенко Леонид Кравчук, Леонид Кучма и Виктор Юшченко в общо изявление се противопоставиха на плана за военно положение, изтъквайки, че "то ограничава правата и свободите на гражданите и има опасност да възникне хаос".

"Въвеждането на военно положение няколко седмици няколко седмици  преди началото на избирателната кампания поражда подозрения за настъпление срещу демокрацията", казват бившите държавни глави.

Украинският президент Петро Порошенко. Снимка АП / БТА

Порошенко се е договорил с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг за извънредно свикване на комисията НАТО-Украйна, съобщи в профила си във Фейсбук президентският прессекретар Святослав Циголко. 

Руският външен министър Сергей Лавров заяви пред ТАСС, че страната му вече не се вълнува от перспективата за нови международни санкции срещу нея заради инцидента край Керч.

Руският външен министър Сергей Лавров. Снимка АП / БТА

"Много е трудно да разчитаме, че ще можем да повлияем на хора, които са подвластни единствено на желанието да търсят нови и нови поводи за натиск над Русия", каза той.

"Украйна ще търси начини за мирно разрешаване на спора, както е предвидено в член 33 от Устава на ООН, но безусловно си запазва правото за възможно прилагане на правото на самозащита, както това е определено от член 51 на Устава на ООН", каза той пред украинската агенция УНИАН.

 

Указът

 

Той въвежда военно положение за 60 дни, до 25 януари 2019 г., се казва в съобщение на сайта на държавния глава. За да влезе в сила, трябва да бъде одобрен от парламента. 

Междувременно, в телевизионна обръщение, Порошенко предложи срокът военното положение да бъде съкратен на 30 дни, смятано от 28 ноември, за да не попречи на предизборната кампания.

Деца доброволци от сиропиталище копаят траншеи, за да усилят отбранителните линии на украинската армия близо до село Рибатске, на 25 километра от Мариупол, последния център под контрола на Киев в сепаратиския Донбас. Снимка АП / БТА

По решение на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна на генералния щаб на украинската армия се възлага да организира противовъздушна отбрана "за защита на важни държавни обекти" от удари по въздух, както и да се предвидят мерки за частична мобилизация".

"Службите за сигурност на Украйна трябва да приемат незабавни мерки за засилване на контраразузнавателната дейност, антитерористичния и контрадиверсионния режим, информационната сигурност", се казва в текста, цитиран от ТАСС.

На граничните войски се възлага засилване на охраната на държавната граница с Русия по административната граница с Крим. Документът влиза в сила в деня на подписването му.