„Няма да бъде санкционирана, няма да върна цензурата в България“, заяви министърът на културата Боил Банов на въпрос ще бъде ли наказана Яра Бубнова, и.д. директор на Националната художествена галерия, заради изложбата с банкет „Сърцевина“ на Ода Жон.

Министърът изложи позицията си в студиото на „Здравей, България!“ по Нова телевизия, след като водещият Виктор Николаев му даде за пример мнението на Вежди Рашидов, който каза, че ако беше министър, не би допуснал подобна проява.

„На Вежди Рашидов няма какво да отговарям, той е един гениален творец, каза Банов. - Като всеки гениален творец той има право на своите възгледи и мисли. Особено той пък, който е администрирал културата. Той има право. Но аз не мисля така.“

Боил Банов разкри, че самият Рашидов го е учил навремето, когато скулпторът е бил министър, а Банов, негов заместник - „на това, че в галериите и музеите трябва да има свобода – свобода на автора да може да се изрази“:

„Защо в момента заема тази позиция, не мога да кажа“.

Според министър Банов е чудесно, че хората изказват мнение за тази изложба, но призивите да бъде наказана директорката на галерията намира за „цензура“.

„Сега тук ще кажа, правя го в чест на Светлин Русев – много често сме говорили двамата как да се развива галерията и какво бъдеще да има тя. Този директор, на който съм се спрял, е най-обсъжданият, за когото и двамата сме говорили“, каза гостът.

Банов повтори няколко пъти, че не смята да налага цензура:

„Аз цензурата в Европа няма да върна. Това, което говорим и което е проблем не само в България, но и в цяла Европа, за свободната журналистика, за това да не бъде моделиран и притискан журналистът, в изкуството днес не го обсъждаме, то се забрави. Цензура в изкуството имаше по времето на социализма, след това изчезна като феномен – поне в Европа. Ако сега успеем да го върнем тук на дневен ред и ако аз направя подобен акт да санкционирам някой директор на галерия или художник, или артист за това, че е изявил себе си, че е показал нещо, че е бил провокативен – това означава да влезем в аналите на европейската история и да върнем един феномен, да го прикачим към проблемите със свободния журналист. Това аз никога не мога да направя, при положение, че това е акт на изкуство. Това е акт на самия художник – той го организира, той прави изложбата“.

Министърът на културата сподели, че пърформансът с банкет е „много интересна провокация“ - и той също се замислил как би реагирал, ако беше поканен на въпросната вечеря.

„Мислил съм, ако бях там, какво щях да направя? Как посягаш, за да разчлениш голото тяло?“, каза Банов.

„Творецът е много самотно нещо – продължи министърът. – Дори и журналистите, когато Ви нападат, имате зад гърба си хора, редакции, има телевизия, има студио, има все пак някой, който да Ви бъде съпричастен. Творецът винаги е сам. Той тръгва да прави нещо и не знае дали няма да бъде оплют, осмян, дали това няма да се приеме лошо. Той е сам със себе си. Когато започнеш да го цензурираш и да му казваш още преди да е започнал да работи, че това няма да е добре, че не бива да се прави – това е много страшно, защото тогава идва автоцензурата и се губят цели поколения.“

Площад Славейков