Решено: позицията на България по Глобалния пакт за безопасна, регулирана и редовна миграция на ООН ще е "въздържал се". Това е решението на Министерския съвет от днес. Нещо повече - страната ни изобщо няма да участва със свои официални представители в Междуправителствената конференция за приемане на Пакта, която ще се проведе в Маракеш, Мароко, на 10 и 11 декември. При последващо гласуване на резолюция в Общото събрание на ООН за утвърждаване на вече приетия пакт Постоянният представител на Република България в ООН да гласува с „въздържал се“, се казва още в съобщението.

"Темата за по-ефективното управление на миграционните процеси е от основно значение за Република България. На този етап българското правителство смята, че решението за неприсъединяване към Глобалния пакт за безопасна, регулирана и редовна миграция защитава в най-пълна степен интересите на страната и нейните граждани.", мотивира се правителството.

И гарантира, че ще продължи да изпълнява вече съществуващите и поети международноправни задължения в областта на правата на човека, както и да упражнява засилен контрол на националните граници. 

Очакваше се това да е в крайна сметка позицията на България, след като и представителите на по-малкия коалиционен партньор "Обединени патриоти", и опозицията от БСП, и дори президентът Румен Радев се обявиха твърдо против присъединяването ни към Пакта. Това е поредният международен документ, към който България отказва да се присъедини, въпреки че първоначалните намерения на представители на управляващите от ГЕРБ са били точно обратните. Първият бе т.нар. Истанбулска конвенция, която, за разлика от Пакта за миграцията, при приемането си поне би имала обвързващо правно действие. 

През октомври вицепремиерката и министър на външните работи Екатерина Захариева заяви, че страната ни подкрепя последния вариант на международния документ. От МВнР тогава казаха още, че в него са отразени въпроси от първостепенно значение за страната ни: по-ясното разграничение между легални и нелегални мигранти, възможността за търсене на отговорност (включително наказателна) при нелегално преминаване на границата, препотвърждаване на суверенното право на държавите сами да определят кого да допускат на своя територия, отбелязването на негативния ефект от нелегалната миграция.

След атаката срещу документа - първо в средите на "патриотите", а после и от лидерката на опозицията от БСП Корнелия Нинова, след заседание на Коалиционния съвет на ГЕРБ и "Обединени патриоти" се реши, че страната ни няма да подкрепи Пакта на ООН. Само няколко дни по-късно обаче пред депутати от парламентарни комисии Екатерина Захариева, вътрешният министър Младен Маринов и представител на социалното министерство защитиха международния документ и излязоха с аргументи защо той би бил полезен. Но пък отказаха да кажат каква все пак ще е официалната позиция, която стана ясна днес. 

Какво представлява Пактът

Създаването на Глобалното споразумение за сигурна, огранизирана и редовна миграция бе договорено през 2016 г. след най-голямата мигрантска криза в Европа след Втората световна вайна и е записано като цел в т. нар. Нюйоркска декларация, която очертава подходите на страните членки на ООН към миграцията.

През юли споразумението получи подкрепа от 192 от 193-те държави от ООН. САЩ, а след това Унгария, Полша и Австрия обявиха, че няма да подпишат пакта, защото застрашавал суверенитета им. Към позицията е напът да се присъедини и Чехия.

Документът цели да създаде стратегия за защита на мигрантите, за интегрирането им, за връщането им по родните места и най-вече за изкореняване на причините, които водят до масова миграция.

В средата на ноември пък говорител на Европейската комисия обяви, че ако държавите, които се оттеглят от подкрепапа за Пакта за миграцията на ООН, бяха прочели документа, нямаше да се оттеглят от него. Говорителят уточни, цитиран от БТА, че предава мнението на председателя на ЕК Жан Клод Юнкер по темата.