Европейският съюз да спре проекта „Северен поток 2“ и да приеме общоевропейски закон „Магнитски“.

Това бяха част от предложенията, съдържащи се в проектодоклада на латвийската евродепутатка Сандра Калниете (ЕНП). Той бе огласен в Комисията по външни работи към Европарламента и подкрепен от други депутати. Крайният срок за поправки в него е 10 януари.

В момента отношенията между ЕС и Русия са силно влошени, изтъкна Калниете. Причините са много, като сред последните поводи са инцидентите в района на Азовско море.

Латвийската евродепутатка излезе със следните предложения:

• Да се преустанови действието на и без това остарялото споразумение между ЕС и Русия за партньорство и сътрудничество;

• ЕС да бъде готов да наложи нови целеви санкции срещу отделни лица;

• ЕС да приеме общоевропейски "Закон Магнитски“, който да забранява издаването на визи за целия ЕС и да предвижда замразяването на активи на лица, замесени в груби нарушения на човешките права;

• Да бъде спрян проектът „Северен поток 2“, който не е в съответствие с енергийната политика на ЕС и на стратегията на външната политика и сигурността;

• Страните членки на Съюза да прекратят програмите си за издаването на паспорти и т. нар. златни визи;

• Повече стратегически комуникации на руски език от страна на ЕС с цел насърчаване и защита на европейските ценности и политика.

В същото време обаче Сандра Калниете е убедена, че трябва да продължи прилагането на петте принципа на отношения с Русия, одобрени от Съвета по външни работи през 2016 г. Особено важен е този за избирателен ангажимент в съвместното преодоляване на глобални предизвикателства като климатичните промени, неразпространението на оръжия за унищожаване, борбата с тероризма и други сфери.

„Насърчаваме консултации с Русия с цел предотвратяване на конфликти между военни и цивилни въздухоплавателни съдове“, изтъкна евродепутатката.

Но допълни, че не става дума за създаване на сътрудничество в момента, защото сега няма поле за важни инициативи в тази сфера.

„Това обаче не означава, че трябва да се оттеглим изцяло. ЕС трябва да подкрепя контактите между обикновените хора, академичния и студентския обмен, правозащитниците, независимите медии, разследващите журналисти. Трябва да си дадем сметка за трудните реалности. В момента ЕС участва в борбата между два вида ценности – основаната върху законността демокрация и авторитаризма", продължи латвийската представителка.

Изказалите се след това евродепутати подкрепиха доклада на Сандра Калниете.

Финландката Лииса Яаконсаари от Прогресивния съюз на социалистите и демократите смята, че сътрудничеството между ЕС и Русия трябва да продължи в сферите, в които все още съществува. Става дума за „Северно измерение“ - съвместната политика на ЕС, Норвегия, Исландия и Русия за сътрудничество в Северна Европа, трансграничното сътрудничество, взаимодействието в рамките на Съвета на Баренцовия/Евроарктическия регион (СБЕР), както и в съвместните усилия за спасяване на ядреното споразумение с Иран.

Според Яаконсаари за деескалацията са особено важни контактите с руските депутати. И двете страни трябва да премахнат пречките, за да започнат да се провеждат отново срещите на интерпарламентарната делегация „ЕС - Русия“.

Финландската депутатка обаче направи забележка, че в доклада на Сандра Калниете са пропуснати две неща – руската подкрепа за крайната десница в Европа и дезинформационните кампании.

„Неприемливо е заблуждаването на общественото мнение чрез фалшива информация. За съжаление сме изправени пред това в някои страни в самия ЕС като Унгария“, отбеляза Яаконсаари.

Литовецът Петрас Аущревичюс от Алианса на либералите и демократите в Европа е на мнение, че Русия се противопоставя на всичко, което ЕС прави в рамките на диалога, основан на върховенството на закона и добросъседството.

„С дезинформацията Москва води открита война срещу европейските ценности и обективната информация. Ние трябва винаги да сме или да се опитваме да бъдем една стъпка напред“, каза той.

 
Аущревичюс предупреди също външните министри на страните от ЕС да не променят в последния момент името на общоевропейския "Закон Магнитски“, когато се събират на 10 декември в Брюксел. Тогава те ще обсъдят предложението на Холандия за приемането му.

„Това название има много специално значение. Законът носи името на човек, убит заради борбата си срещу корупцията в Русия“, изтъкна литовският евродепутат.

И допълни, че за ЕС може да послужи като добър пример фактът, че този закон вече е приет от 4 европейски страни – Великобритания, Литва, Латвия и Естония.