Назначенията на Доналд Туск (57) и Федерика Могерини (41) на двете топ позиции - президент на ЕС и върховен представител за външната политика и сигурността, балансират интересите на левите и десните, източните и западните страни, Севера и Юга, както и маркират засилването на ролята на жените във властта, пише Ройтерс.

Могерини беше слабо известна преди да бъде назначена за външен министър на Италия през февруари. Тогава тя замени на поста бившия еврокомисар и защитник на човешките права Ема Бонини.

Могерини често е критикувана поради липсата си на опит – тя е била само 6 месеца в правителството. Освен това се смята и че позицията ѝ спрямо Русия е твърде мека. През юли, когато името ѝ изплува в публичното пространство като евентуален бъдещ еврокомисар, кореспондентът на сп. "Икономист" за Източна Европа Едуард Лукас стартира кампания срещу нея в туитър #stopfederica, описвайки я като "слаба, невежа, прокремълска и разрушителна".

Други припомниха поканата ѝ на руския президент Владимир Путин на срещата на върха Европа-Азия, която Италия ще председателства през октомври, както и потвърдената от нея подкрепа на Италия за строежа на газопровода "Южен поток".

По ирония, Могерини замества в ЕК британката Катрин Ащън, която също нямаше опит, но успя да постигне добри резултати в преговорите между Косово и Сърбия, както и за ядрената програма в Иран.

Нейната кариера е минала изцяло в Демократическата партия, към чието младежко крило се присъединила през 1996 г. През 2008 г. е избрана за първи път и като депутат. Омъжена е и има две деца.

Доналд Туск е първият министър председател, който е избиран два поредни мандата в посткомунистическа Полша. 
Неговата политическа кариера започва през 80-те години на миналия век в профсъюза „Солидарност“, като често е бил заплашен от затвор заради "подривната" му дейност спрямо социалистическите власти.

След промените Туск влиза в парламента като депутат от партията Либерално-демократически конгрес, която после се влива в Съюза на свободата. През 2001 г. Туск е сред основателите на центристката партия Гражданска платформа. Той става премиер на Полша през 2007 г., когато партията печели изборите.

Неговите икономически политики, свързани с приватизация, намаляване на бюрокрацията и стриктни държавни разходи, може би допринесоха за това Полша да е единствената членка на ЕС, която успя да избегне рецесията от 2009 г. Затова и неслучайно през 2011 г. спечели и втори мандат.

Туск е женен, с две израснали деца, и от десетилетия има репутацията на един от най-уважаваните полски политици – както в страната си, така и извън нея. Името му често се е спрягало за висока позиция в Брюксел, въпреки, че не говори добре английски език. Но в речта си след избирането за президент на ЕС тази събота, той обеща до края на годината да говори "100% английски".