Що е то "мъртви души" в избирателните списъци и колко от тях гласуват?

С този въпрос основно се занимава днес Изборният борд, който подпомага Министерския съвет в подготовката на предсрочния парламентарен вот на 5 октомври.

В продължение на близо два часа представители на институции, граждански организации и изборни експерти спориха за това колко са т.нар. мъртви души, какво представляват, влияят ли на резултатите от изборите и как да бъдат изчистени. Тема, с която се занимаваме години наред, но засега без резултат поради простичкия факт, че активна регистрация на избирателите така и не се въвежда.

Въпросът с "мъртвите души" повдигна проф. Михаил Мирчев, според когото имало огромна разлика в данните на НСИ, ГРАО и МВР относно броя на пълнолетните имащи право на глас българи.

За информация - всяка година 60 000-70 000 души навършват пълнолетие, а според НСИ за 12 месеца умират над 100 000 българи. 

Според проф. Мирчев през 2005 г. разликата в бройката на лицата над 18 години, отчетена от националната статистика и в тази на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) била 300 000 души. През 2009 г. тя скача до 600 000, през 2013 г. - до 900 000, а сега е 950 000 души. 

"Числото не намалява, то се утроява", посочи Мирчев. 

Отделно издадените от МВР лични документи за самоличност били 5,5 милиона. Следователно, според социолога, имащите право на глас били около 5 милиона души. Това бе оспорено от зам.-министъра на МВР Филип Гунев. Той посочи, че данните за документите за самоличност не са коректни, но ще предостави актуална справка на следващото заседание на Изборния борд.

Иван Гетов, директор на главна дирекция "Регистрация и административно обслужване" в ГРАО пък се опита да обясни разликата с това, че Националният статистически институт отчита живущите на територията на страната, докато ГРАО - и на българите в чужбина.

"Нищо ново няма променено в закона и затова числата са същите. Разбира се, знаем за тази разлика. Но мъртви души няма. Има избиратели, които няма да упражнят правото си на глас по една или друга причина. Зад всеки един запис в списъците (избирателните, б.а.), стои гражданин с права", увери Гетов.

"Данните на НСИ за имигриралите българи са неточни и оценъчни. След 2007 г., с влизането ни в Европейския съюз, дори и Гранична полиция не регистрира влизащите и излизащите от страната", посочи и Филип Гунев.

Математикът проф. Михаил Константинов пък преброи не 950 000, а 1,2 милиона "мъртви души".

"Това са хора, които са в списъците за дадена СИК, но нямат място там. Не води до нарушения, но има разрушителен ефект в доверието", посочи Константинов. 

Той даде и пример с това, че имало цели области в страната, в които броят на избирателите по списъци надвишавал в пъти броя на населението.

И Константинов, и политологът проф. Димитър Димитров посочиха къде е скрит "ключът от палатката" - отдавна известна обществена тайна - в регистрацията по настоящ адрес. Списъците се изготвят по постоянен адрес и не се регистрира дали лицето не е "мигрирало" в друго населено място, на друг адрес и пр. 

Според двамата отчитането на гласоподавателите по настоящите им адреси представлява истинската форма на т.нар. активна регистрация. Каквато апропо трябваше да започне да се въвежда постепенно от последния евровот насам, но в последния момент това предложение изпадна от текстовете при изготвянето на новия Изборен кодекс.

На финала, с малко уговорки, Гетов се съгласи да направи опит на следващото заседание на Борда на членовете му да бъде предоставена информация за броя на пълнолетните гласоподаватели по настоящ, а не по постоянен адрес, както и разбивка за българите в чужбина.

На днешното заседание стана ясно и че се очаква зад граница да бъдат разкрити между 360 и 400 секции, 129 от които в Турция, 28 в САЩ и около 200 в Европа.

От Комисията за защита на личните данни пък отчетоха, че до момента има само 11 жалби от граждани, че са "подкрепили" подписките, с които политформациите и независимите кандидати се регистрират за участие във вота.

Скандалът с кражбата на ЕГН-тата на хиляди гласоподаватели избухна малко преди вота за евродепутати. КЗЛД провери 1380 сигнала, а преди няколко седмици и наложи административни наказания - глоби на партиите, уличени, че в подписките им има и хора, които не знаят, че фигурират в тях. 

За разлика от предходния парламентарен вот, този път служителите на МВР, ангажирани с охраната на изборния ден, няма да попадат в т.нар. ротация (да бъдат командировани в други градове) и няма да подписват декларации за конфликт на интереси с членовете на СИК-овете и РИК-овете.