С бодряшки тон кметът на Пловдив Иван Тотев обяви на последното заседание на общинския съвет, че на 26 декември в центъра на Филибето ще се разфасоват две прасета. Това било по думите му „ритуал за спазване на българските традиции“.

„Тъй като много хора, и по-специално по-малките пловдивчани нямат много възможност да ходят по селата и да се запознаят отблизо с традициите, ние решихме и в община Пловдив традициите да дойдат в града“, разказа на общинарите той.

Последва вълна от възмущение, която ощави с вряла вода мерака на кмета. И той смени концепцията си. Първо я нарече „едно много културно събитие“, а след това тя се превърна в „социален експеримент“.

Точно го е казал г-н Тотев. Защото ние отдавна живеем в един социален експеримент.

Той обаче все повече прилича на друг психологически експеримент, проведен през 1971 г. от американския психолог Филип Зимбардо в Станфордския университет.

Експериментът

Преди близо пет десетилетия няколко американски студенти решават през ваканцията да си докарат малко пари. Наети са като участници в проект на Станфордския университет. Нито експериментаторите, нито участниците обаче подозират, че това ще се превърне в един от най-ужасяващите психологически експерименти в историята. Защото само за две седмици няколко от тях получават „нервен срив“, надзирателите стават истински садисти, а един от затворниците приключва с „гладна стачка“.

Първоначалната идея била в подземията на университета да се пресъздадат условията на затвор. Участниците били разделени на две групи – надзиратели и арестанти. На първите били раздадени униформи, тъмни очила, за да се скрива погледът им. Затворниците нямали имена, а само номера.

Обратите

Още на втория ден започнало истинското влизане в роля. Тъмничарите станали по-строги, а затворниците се вдигнали на бунт и се барикадирали в килиите. Изведнъж надзирателите решават, че това подрива авторите им, повярвали, че охраняват опасни престъпници, и започнали да използват брутална сила – бой, унижения, измъчване чрез лишаване от сън. Малка стая, ползвана като килер, била обособена като отделна килия. Там бил вкаран един от участниците. Той обявил гладна стачка.

Надзирателите започнали да си го изкарват на другите затворници. „Непрекъснато се опитвах да разбера къде е границата, кога ще се стигне до момента, когато те ще ме оставят на мира и ще кажат: "Край, аз съм дотук, това е просто експеримент", споделя Клей Ремси, който отказвал да се храни. Но насилието не намалявало, а напротив, тъмничарите ставали още по-жестоки.

Ръководителят на експеримента също загубил своите човешки ориентири, до толкова бил въвлечен, че не осъзнавал кога да спре. Добре че била приятелката на Зимбардо, която, ужасена от проявите на жестокост в мазето на университета, успяла да го спре навреме. 

„Това изследване е класически пример как различни ситуации и системи могат да потушат добрите намерения на участниците и да превърнат нормални млади хора в надзиратели садисти“, обобщава накрая Зимбардо.

Реалността

Станфордският експеримент е показателен докъде може да стигне проявата на човешка жестокост, без да бъде напълно осъзната. Иносказателен е и за това докъде може да стигне злоупотребата с власт и самозабравянето на тези, които са влезли в ролята на „надзиратели“. 

Днешните „надзиратели“ са в непрекъснат процес на извънредно законодателство или всякакви форми на словесни експерименти. Иван Тотев ще „разфасова прасета“, Валери Симеонов си поиска за 24 часа МВР, за да видим „дали ще има протест“, Красимир Каракачанов мечтае за „деца гвардейци“ да пазят България от „джендър“ идеологията, депутати уж „на шега“ предлагат държавата да дава пари само за филми и сериали, които я представят в добър образ.

А сътрудничеството между ГЕРБ и ДПС е все по-видимо. Правото на собственост става все по-малко защитено, правят се упорити опити "вечните проверки" да се превърнат в норма /макар и временно да бяха оттеглени от вносителя Данаил Кирилов (ГЕРБ)/. Арестанти са подложени на публичен тормоз. Прокарват се поправки за 48-часов арест без да се уведомяват близки, създават условия за прокурорски и полицейски произвол

Разделението на властите изтънява под бруталния натиск на единодействието между скритата прегръдка на ГЕРБ - ДПС. Дуетът „Хамид - Кирилов“ пише законопроекти „на ишлеме“. Прокуратура преследва само политическите им опоненти. Изпълнителна власт и медии са в прекрасен синхрон. Вежди Рашидов (ГЕРБ) обикаля телевизионните студия, заплашва журналисти да ги "свали от ефир", с дела и уволнения. „Ще прокарам закон за вас!“, с устрем се заканва ваятелят на българската култура.

Притъпената чувствителност

Все по-малко са тези, които проявяват гражданска чувствителност и виждат как тези опити на властниците прерастват в реална заплаха за правовия ред на демократичното управление. Още по-тревожното е, че възприемаме поведението на „надзирателите“ като игра. И им позволяваме непрекъснато да си намират извинения и оправдания. Също както ще подминем с усмивка и „изцепката“ на кмета Иван Тотев, защото, както каза и той самият – това е „социален експеримент“. Крайно време е да започнем да възприемаме откровената простотия като лека форма на садизъм. А накрая въпросът е: харесва ли ни тази игра на „затворници“ и „надзиратели“?