ГЕРБ и цялата комисия по правни въпроси се отказаха от голямата част от "спешния ремонт" на т.нар. антикорупционен закон, предизвикан от тълкувателното решение на Върховния касационен съд. Останаха само два от текстовете, които ще минат през гласуване на второ четене в пленарната зала, вероятно в петък. А именно - остава предложението в действащия закон да се запише, че прекратяването на наказателно преследване или окончателна оправдателна присъда няма да е основание за прекратяване на проверка или съдебно производство за конфискация на имущество. Второ - всички проверки и дела за конфискация на незаконно придобиро имущество, започнали по реда на отменения закон за конфискация, за който се отнася решението на ВКС, ще продължат по действащия сега антикорупционен закон.

Приетият набързо на първо четене вариант с вносител Данаил Кирилов от ГЕРБ предвижда още две неща - да се запише изрично, че ако КПКОНПИ не спази сроковете си за проверка и внасяне на иск за отнемане на имущество в съда, това не е основание за прекратяване на производствата. Този текст бе разтълкуван като даване на възможност на КПКОНПИ да прави "вечни проверки" - защото нищо не я задължава да ги приключи в определен срок. 

Мотивът за това предложение бе, че във ВКС има тълкувателно дело и по този въпрос. Решението обаче се очаква догодина. В момента КПКОНПИ има на разположение 1 година за проверка на имущество, която може да се удължава еднократно със срок до 6 месеца. Внасянето на иск трябва да се случи до 3 месеца след приключването на проверката. ВКС обаче търкува тези срокове задължителни ли са или инструктивни заради различна съдебна практика.

За да няма тълкувания за "вечни проверки" Кирилов сам обяви, че оттегля това предложение. Даже уточни, че предложението му е първо да се изчака решението на ВКС по въпроса, защото така изисква институционалният подход. Съгласиха се и Хамид Хамид от ДПС, и представителите на самата КПКОНПИ, които, начело с председателя си Пламен Георгиев, присъстваха на заседанието. Само преди седмица нагласите бяха различни.

Хамид оттегли на свой ред предложението си по същия въпрос - а именно вместо да се записва изрично, че сроковете КПКОНПИ да приключи работата си по даден случай са инструктивни и ходът на делата и проверките не зависи от тях, въпросните срокове да се удължат значително, но да станат задължителни за изпълнение. В крайна сметка тази дискусия остава за догодина. Тогава се очаква и "мащабен" ремонт на антикорупционния закон, проектът за който вече е внесен в Народното събрание. Вносители са Кирилов и Хамид. Депутатът от ДПС поиска от КПКОНПИ по въпроса със сроковете да направят анализ и да кажат какво е тяхното предлогение, пък той се ангажира да се съобрази. А Пламен Георгиев пред журналисти не каза кой от вариантите за законодателно решение би предпочела комисията - това е работа на законодателите.

Председателят на правната комисия Кирилов се отказа и от третата си идея - описаните до момента поправки в закона да влязат в сила със задна дата - от 23 януари 2018. Целта на това беше да се ликвидира рискът да бъдат прекратени производства за отнемане на имущество на лица, чиито обвинения са оттеглени от прокуратурата или са постановени окончателни присъди и са по стария закон. Това вече се случи с делото в СГС за отнемане на имущество за около 2 млн. лв. срещу бившия зам.-председател на Народното събрание и на ДПС Христо Бисеров. Според данните на антикорупционната комисия в подобна хипотеза са още 22 производства за отнемане на имущество на обща стойност около 21 млн. лв. 

Докато течаха дебатите по промените в антикорупционния закон, Данаил Кирилов обяви, че според негова информация същото като със казуса "Бисеров" можело да се случи и с проверки за незаконно придобито имущество на лица като Огнян Донев и Гриша Ганчев.

"Държавата е вложила процесуална енергия в тези проверки. За тези лица ще продължи да стои съмнението... Извинявам се, че споменавам конкретни имена, но хората говорят, адвокати говорят...", заяви все пак Кирилов, без да даде повече подробности за казаното. 

След заседанието Пламен Георгиев отказа да уточни какво според него е имал предвид депутатът, защото законът му забранява да коментира конкретни проверки, още повече, когато произнасяне на съд няма. Председателят на КПКОНПИ каза само, че за споменатите лица антикорупционната комисия няма внесени в съда искания за отнемане на имущество. Не каза и дали споменатите са в списъка с 22 производства, водещи се по стария закон за отнемане на незаконно придобито имущество, които биха били засегнали от тълкувателното решение на ВКС. Решението на магистратите обаче засяга само случаи по стария закон, при които има отказ от обвинения от прокуратурата или окончателни оправдателни присъди. Делата в съда и срещу Огнян Донев, и срещу Гриша Ганчев обаче към момента са в съдебна фаза - тоекст не са в хипотезата на тълкувателното решение на магистратите. 

И определението на СГС за Христо Бисеров не е окончателно, защото КПКОНПИ обжалва. Това значи, че като до влизане в сила на ремонта на антикорупционния закон, който се очаква да бъде гласуван в петък, съдът излезе с окончателно решение (което чисто процесуално много трудно може да стане - б.р.), Бисеров "ще е извадил късмет" - по думите на Пламен Георгиев. 

Единственото, което може да забави влизането в сила на промените в антикорупционния закон, ако те бъдат приети окончателно в петък, е забавяне на указа на президента Румен Радев за обнародването му в "Държавен вестник" или налагане на вето.