Консенус между ГЕРБ, БСП, ДПС и "Воля", както и между представителите на всички основни вероизповедания в страната.

Това постигна Народното събрание днес в последния си работен ден преди коледните празници, гласувайки промени в Закона за вероизповеданията. Извън консенсуса останаха само "Обединените патриоти" - по простата причина, че нито едно от предложенията им в законопроекта не беше прието.

Малкият коалиционен партньор във властта си беше извън разбирателството от самото начало - затова и първоначално имаше два проекта за изменения в закона  - "патриотичен" и на останалите парламентарни групи. И макар и двата да бяха приети на първо четене - идеите от този на националистите не бяха подкрепени от никого. Идеите на ГЕРБ, ДПС и БСП бяха сериозно ревизирани, но в крайна сметка останаха текстове, по които като цяло няма сериозни възражения от основните вероизповедания, начело с Българската православна църква, мюсюлманското вероизповедание, католиците, протестантите, Арменската църква, юдеите и т.н. 

От закона в крайна сметка отпаднаха предложенията за декларация на даренията от страната и чужбина, за забрана за дарения от чужбина, за изискването за брой хора за регистрация на вероизповедание, а също и идеята: само тези, които имат брой последователи над 1 на сто от населението на страната по данните на националната статистика да получават държавна субсидия всяка година, забраната чужди граждани да участват в богослужения (освен по изключение, допуснато изрично от дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет) и т.н. Не бяха приети и исканията на "патриотите" да се записват текстове за "религионен радикализъм", защото според самите представители на вероизповеданията - в това число и Светия синод, това определение е оксиморон.

Регистрацията на вероизповедания и парите станаха и причина за скандал при гласуването, в основата на който бяха депутатите от "Обединени патриоти". 

Първият текст, срещу който въстанаха в залата днес, бе отпадането на изискването за регистрация на вероизпоредание, което предвиждаше подписи от минимум 300 в единия вариант и минимум 3000 български граждани във втория вариант.  "Патриотите" обявиха, че в момента регистрирани са 176 такива и дадоха пример с Пастафарианската църква, която почита летящото спагетено чудовище. "Мишена" на искането им обаче не са тези регистрации - те по-скоро щяха да засегнат най-вече протестантската общност. 

Въпреки че и Светият синод настояваше за изисквания за регистрация, а от ГЕРБ и ДПС първоначално бяха склонни да подкрепят това - но да се отнася само за бъдещето, изобщо въвеждането на нови изисквания отпадна. Това бе и консенсусът в работата група с участието на всички вероизповедания, която подготвяше текстовете за окончателно гласуване.

Напрежението обаче ескалира, когато дойде време за гласуването на субсидиите за вероизповеданията. Първоначално при първото четене идеята бе пари от държавата да получават само тези, които имат последователи над 1% от населението. На практика това значеше само Православната църква и мюсюлманското вероизповедание. В крайна сметка се реши субсидия да има за всички. Тя се определя всяка година с приемането на Закона за държавния бюджет. За тези вероизповедания, зад които стоят над 1 на сто от гражданите, парите ще са по 10 лв. на последовател (по данните на НСИ). Принципът е подобен на този при политическите партии - те получават пари на глас на парламентарни избори, ако имат над 1 на сто от бюлетините и не са в извънпарламентарна коалиция. Тъй като при това положение сумата за БПЦ би станала над 40 млн. лв - предложението бе да се сложи "минимум" от 15 млн. лв. В тази хипотеза към днешна дата - броят на последователите да е достатъчен, за да се надхвърли 15 млн. лв. субсидия, е само Българската православна църква. 

Не така обаче разтълкуваха текстовете от "Обединени патриоти", според които можело да има тълкуване, че сумата ще важи и за мюсюлманите и субсидията в крайна сметка би зависела от това кой управлява и кой пише бюждета за съответната година. Юлиан Ангелов (ВМРО) повишаваше от трибуната тон до фалцет. Той обвини ГЕРБ, БСП и ДПС в сговор и нарече закона - и заради други неприети идеи на "патриотите",  "антибългарски" и "противоконституционен".

Опитите на Йордан Цонев от ДПС и на Данаил Кирилов от ГЕРБ да рязяснят недоразумението удариха на камък. 

В резултат "Обединени патриоти", така и така останали извън консенсуса, напуснаха демонстративно пленарната зала.

Веднага след това депутатите и от трите партии в коалицията - Валери Симеонов, Валентин Касабов, Искрен Веселинов и Павел Шопов свикаха извънреден брифинг за журналистите, за да обявят мотива си. И той може да бъде синтезиран в две думи: „уговорен мач“.

„Не искаме да участваме в уговорен мач, какъвто представлява днешното заседание на парламента“, посочи съпредседателят на ОП и лидер на НФСБ Симеонов.
„Ние имаме едно малцинство, с което не можем да променим нищо“, допълни той като уточни, че освен съюза между ГЕРБ и ДПС по текстовете от закона, и левицата не проявява никаква активност, за да предотврати гласуването на спорните предложения.

„Подчинихме се на инерцията – даваме милиони за вероизповеданията, а същевременно ще могат да взимат пари и от Турция“, допълни и Искрен Веселинов (ВМРО) и припомни, че с приетите в зала текстове на практика се елиминира първоначалната цел на тези законови изменения – освен държавата да знае откъде идват даренията от чужбина за разположените у нас вероизповедания, да се минимизират тези дарения.

„Не можем да раздаваме държавни милиони и да не искаме насреща никакво отговорно поведение, както и да не искаме забрана за финансиране отвън. Искахме да дадем милиони, за да не вземат от Турция. Сега на кого ще бъдат лоялни тези хора?“, допълни депутатът на Красимир Каракачанов.

Павел Шопов („Атака“) пък подчерта, че предложенията на „патриотите“ по този закон, които са минали през зала, са минали „с триста зора“. Шопов заподозря „тежка сделка“ и „схема“ между ГЕРБ, ДПС и БСП – също като Валери Симеонов. 

„Те са вкарани в схемата законът да мине по терлички“, посочи депутатът на Волен Сидеров.

Какво още приеха депутатите

Задграничните епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на БПЦ, държавната субсидия да се предоставя в размери, одобрени ежегодно със Закона за държавния бюджет.

Духовните училища и висшите духовни училища, може да се финансират от регистрираното вероизповедание, по чието искане са открити. Финансирането е за издръжка на дейности по обучение, за стипендии на учениците, за ученици, настанени в общежитие и за поддръжка на материалната база.

Министерството на образованието също ще може да финансира утвърдени от него образователни програми, които вероизповеданията да осъществяват извън училищната среда.

Регламентирани са и размерите на заплатите на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, които се изплащат от държавната субсидия на вероизповеданията. 

Вероизповеданията могат да организират публична дейност и извън молитвените си домове. В тези случаи не могат да бъдат използвани технически средства или звукови устройства, освен при провеждане на обществени прояви, празници и чествания.

Всяка година до края на февруари в Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет ще трябва да бъде предоставян списък на молитвените домове, храмовете и манастирите, предназначени за публични религиозни обреди. Те ще се водят в регистър.