В първата си година като действащ министър-председател Бойко Борисов се оплака пред медиите, че е „пъдар на обран бостан” – толкова зле е управлявал кабинетът на Тройната коалиция начело със Сергей Станишев, че държавата е опоскана. Сега, в третия си мандат като премиер, Борисов няма от какво да се оплаче. Предстои добра реколта.

Отиващата си 2018 г. трудно може да бъде наречена годината на сделките за българските управляващи. Всъщност „Сделката на сделките“ – кой печели концесията на „Летище София“, ще стане известна догодина.

Догодина ще е известен – ако се намери такъв, и стратегическият инвеститор за АЕЦ „Белене”.

Догодина ще е ясна и развръзката дали Гинка Върбакова (и сие) купува най-голямото електроразпределително дружество в България с близо 3 милиона клиенти. И кой, ако не тя.

Догодина ще е известно и коя компания ще бъде избрана да достави новите бойни самолети и нови бойни машини за пехотата. Макар към момента да е почти ясен доставчикът на изтребителите.

Догодина в България стартират проекти в пътната инфраструктура за около 3.75 милиарда лева. Всъщност повече - защото бяха одобрени и едни 1.35 милиарда лева на данъкоплатците за магистрала "Хемус"

Изобщо най-голямото предстои. Или не.

Концесията – €4 милиарда без ДДС

След 8 години туткане и неуспешни опити правителството най-сетне обяви конкурса за търсене на концесионер на "Летище София“ в началото на юли, а срокът за подаване на оферти е удължен до 29 януари догодина. Печелившият е длъжен да инвестира 600 милиона евро за 35-годишния срок на концесията и да плати авансово поне 550 милиона лева без ДДС.

Държавният оператор, натоварен със задължения от над $100 милиона, не е в състояние да развива „Летище София“.

Който и да спечели, трябва да изгради и трети терминал на аеропорта до 10-ата година от началото на концесията. Годишното концесионно възнаграждение ще е не по-малко от 15 милиона лева без ДДС, или 10% от общия размер на приходите от всички дейности за текущата година.

Досега известните кандидати са двама - испанският летищен оператор AЕNA и най-големият британски летищен оператор Manchester Airports Group в партньорство с китайския строителен гигант BCEG. Като евентуални кандидати се спрягат и германският оператор Fraport, взел на концесия летищата във Варна и Бургас, както и френският концерн ADP.

Изборът на компания е от особено значение за визитната картичка на България пред инвеститорската общност. От него зависи дали българското летище наистина влиза в XXI век и става регионален транспортен център, използвайки локацията на София, за да привлече пътници от Европа за Кавказ, Близкия изток и Азия, или ще остане сателит на Истанбул, където наскоро бе открито едно от най-големите летища в света.

"ЧЕЗ-България“ си остава на ЧЕЗ

Както е тръгнало, засега "ЧЕЗ-България“ ще си остане на ЧЕЗ, въпреки настойчивостта на чешкия премиер милиардер Андрей Бабиш, когото - заедно с още европейски политици популисти, причисляват към проводниците на руско влияние в Европа. В числото на тези политици е и проруският президент на Чехия Милош Земан, съюзник на Бабиш, помогнал му да се укрепи във властта. И така, въпреки вота на недоверие, гласуван на 23 ноември, Бабиш оцеля - именно благодарение на факта, че депутатите от социалдемократическата партия, някога ръководена от Земан, а днес коалиционен партньор на Бабиш, гласуваха с "въздържал се". 

Но въпреки уклона към Москва, Бабиш осъди анексията на Крим от страна на Русия, а Прага изгони трима руски дипломати в знак на солидарност с Великобритания след отравянето на руския шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. 

До 23 ноември създаденото през м.г. с 50 000 лева капитал дружество „Инерком”, еднолична собственост на Гинка Върбакова, трябваше да плати над 320 милиона евро за: 67% в „ЧЕЗ Електро България“ и 67% в „ЧЕЗ-Разпределение“.

Правителството на Бабиш оцеля, но "Инерком" не плати нито цент повече от дадените в аванс 5 милиона евро за сделката при подписване на предварителния договор през февруари т.г. Продажбата ще бъде финализирана, след като купувачът плати договорената сума и се произнесат Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Това вече бе обявено от говорителя на чешката държавна компания Алице Хоракова в началото на ноември. КЗК отряза пътя на „Инерком“ към сделката, дружеството обжалва решението й във ВАС – и делото е насрочено за… март догодина.

Никой инвеститор не би платил за сделка, преди да е наясно дали ще получи собствеността върху активите. А и осигуряване на 320 милиона евро банкови заеми за сделка е по силите на голяма и утвърдена корпорация. Не и дребна българска фирма, известна само с това, че оперира фотосоларни паркове с общо 23 мегавата инсталирана мощност - и други 80 мегавата, които са в проект.

В края на ноември общите събрания на двете дружества на ЧЕЗ у нас не допуснаха Гинка Върбакова и хората й в надзора си. И въпреки едно писмо на "Инерком" до медиите, в което казват, че не се отказват от сделката, изглежда в Чехия вече са се отказали от тях, тъй като се появиха публикации, че са започнали преговори с втория кандидат - индийска компания. 

Чешката държавна компания е решила да се отърве от активите си в Източна Европа, за да се фокусира към други проекти. Така че провали ли се Върбакова, процесът няма да бъде прекратен - и дано и новият кандидат да не е нечий аватар като „Инерком”.

АЕЦ „Белене” – възможно ли е невъзможното

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова, макар и със закъснение, представи „мастер плана” за проекта. Изборът на стратегически инвеститор за втора атомна електроцентрала ще мине през процедура от 9 етапа.

До 12 месеца (от утвърждаването ѝ от парламента – б.р.) трябва да има структурирана компания, в която ще участва и държавата, и оттам нататък ще започне да се работи по осигуряване на финансирането и самото структуриране на проекта, заяви Теменужка Петкова.

В най-добрия случай – догодина по това време. В истинския – по-късно (или никога). Едва ли някой, дори и от работната група, изготвила документацията за етапите, може да прогнозира колко време ще отнеме всеки един от етапите, последващите разговори с избрания инвеститор, евентуално оспорване на избора в съда и т.н. 

Стига, разбира се, да се намери инвеститор, който да се съгласи да изгражда АЕЦ без каквито и да са гаранции от държавата – което не е правено досега в проектите за „мирния атом”.

В началото на декември пред парламентарната енергийна комисия Теменужка Петкова съобщи, че най-високо ще бъдат оценени предложения от потенциални инвеститори, които предлагат стойността на "Белене" да е под 9 млрд. евро и строителството да е в срок до 8 години. Иначе таванът е 10 милиарда евро, а срокът на строителството - 10 години. Нелепо е държавата да определя граница на разходите за проект, в който не инвестира, а твърди, че ще е изцяло с частни средства и без никаква държавна гаранция. Властта поставя и друго условие - потенциалните инвеститори да дадат възможност в изграждането на "Белене" да се включат и компании, които биха желали да изкупуват електроенергия или да купят миноритарен дял.

Но се появи още едно препятствие - Европейската комисия смята, че новата процедура ще трябва да мине и през нова оценка за това дали централата съответства на европейските правила и на Договора за създаване на Европейската атомна енергийна общност. Това означава, че процедурата по избор на инвеститор може и да не тръгне през януари, както планира енергийното министерство.

Лети, лети, самолетче

Три държави – САЩ, Италия и Швеция, подадоха оферти за изтребители за Българската армия. Две от офертите са от Съединените щати – за нов F-16 и нов F-18. Шведите са предложили нови изтребители „Грипен”, а Италия – бойни самолети „Юрофайтър” втора ръка.

От повече от 16 години надпреварата за поръчката за бойни самолети за българската военна авиация се води между два фаворита – „Грипен” и F-16. Най-сетне сме на финала. Премиерът Бойко Борисов вече обяви, че иска самолетите да са нови. Аргументът му:

„Аз държа да се закупят нови самолети, за да може, когато му свалят найлона от седалките (пилотите – б.р.), да знаят, че ще карат нещо сигурно, добро и няма да са пушечно месо, а ще могат да се сборят във въздуха.“

Юрофайтърите отпаднаха, което си беше ясно и на старта. А средата на декември в Брюксел Борисов отново подкрепи - с уговорката "подчертавам дебело, че не се меся", избора на F-16.  "Надявам се да дадат по-добри условия, защото това, което съм разговарял с пилотите - нов F-16 е значително по-добър самолет от всички останали, които се предлагат. Има комисии, които разглеждат тези оферти... искам за нашата авиация най-добрия самолет, защото ситуацията в района се усложнява. Трябва ни боен самолет, който може да навлиза във военни действия и да надделява".

И вече е определен - работната група, която оценяваше офертите, се е спряла на F-16. Проекторешението вече е внесено в Министерския съвет и се предвижда да бъдат променени условията в проекта за инвестиционнен разход от 1.8 милиарда лева, одобрен от парламента. Причината е, че производителя Lockheed Martin няма да може да достави изтребителите в разписания срок от 2 години.

Президентът Румен Радев и "Грипен" излязоха с публични позиции, в които изразиха разочарование от избора. Но макар и вече предрешен, има дълъг път до самата сделка - след одобрението на правителството, предстоят преговори със САЩ евентуално по цената и други условия и последваща ратификация от парламента, тъй като договорът за самолетите е междуправителствен.

Покрай тези няколко големи сделки, предстои най-голямото харчене от всички изборни години досега - 150 милиона за ремонти на пътища, 50 милиона - за ремонти на язовири, 1.35 милиарда за магистрала "Хемус". Но и други едри хапки - 20 милиона за довършване на недостоената педиатрична болница в София, 10 милиона за преустройване на две зали в бившата Централна баня в столицата, близо 19 милиона лева за довършване на многофункционалната "Арена Бургас", ще се появят още.

В края на януари ще е ясно дали ще се строи газопровод до Сърбия - проект, оценен на около 2.3 милиарда лева. Всичко зависи от това дали ще се явят транзитьори, които да запълнят поне 90% от тръбата, и се съгласят на транзитните такси, поискани от "Булгартрансгаз". От "Газпром експорт" вече намекнаха, че са високи.

Каквото и да се случи догодина, развръзката при всяка от тези сделки е заложена през отиващата си 2018 година. И през 2019 г. ще има много да се бере от бостана.

----

Този текст е публикуван в последния брой на сп. "Клуб Z" за 2018 г. и актуализиран към днешна дата. Още материали от същата авторка можете да прочетете тук.