Article_top

КПКОНПИ се разшифрова така: Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Доскоро беше „просто” КОНПИ, но новият антикорупционен закон от тази година добави още тежест в абревиатурата. И в правомощията. А КПКОНПИ може много...

Тя вече проверява конфликта на интереси у отговорните представители на властите и санкционира при нарушения, тя получава, проучва, проверява сигнали за корупция, и то със средствата на оперативното издирване – доверено ѝ е включително събиране на веществени доказателства и ползване на спецразузнавателни средства (тоест подслушване, следене, филмиране и пр.). Накрая тя, както и предшественичката КОНПИ, отговаря за установяването и отнемането на „незаконните богатства”. Сиреч за гражданската конфискация в държавата.

Правомощията на КПКОНПИ са актуално онагледими – тя подема и активно участва в гръмко показната акция срещу кмета на столичния квартал „Младост” Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова, според председателя Пламен Георгиев – една перфектна акция.

Пламен Георгиев.

Комисията взе на мушка издателя Иво Прокопиев и дотук му „осигури” солидни имуществени запори и ново обвинение все покрай някогашната, отпреди почти 20 години, приватизация на „Каолин”. Макар че онова раздържавяване веднъж вече е било и на съд, който на три инстанции не е открил престъпление. И въпреки че имотните проверки се правят максимум за 10, а не за 20 години назад. Е, КПКОНПИ и предшественичката ѝ ползваха за целта финтове спорни и всякакви, но – минаха, включително пред съда.

Още: тази комисия запорираше имоти на Цветан Василев и гръмко го оповестяваше, както преди това правеше и с Христо Бисеров.

А за 2017 г. отчете „рекордни” конфискации за 23,6 млн. лв. срещу 18,6 млн. лв. за 2016 г.

Внимание! Комисията е сръдлива и никак не обича някой да ѝ пречи, не го прощава. Пресен е споменът за медийните удари, нанесени от председателя Пламен Георгиев на една столична съдийка – Катерина Енчева, посмяла да спре гражданската конфискация на Цветан Василев, за да попита Съда на ЕС дали това наше производство отговоря на стандартите на Евросъюза. И между другото въпреки протестите на магистрати, на съсловна организация, въпреки възмущението на част от съдебните кадровици Георгиев дори не бе порицан.

Може би защото КПКОНПИ може много?!

От Кушлев до Георгиев – история кратка, но славна!

Защо отговорните за гражданската конфискация комисии – както и да се наричат – могат много, дотам че да унищожават бизнес и да зачертават съдби?

Въпросът бе повдиган многократно, а отговорът бе неизменен и еднозначен. На всички възражения за презумпция за невиновност и човешки права (сред които и правото на собственост) откликваше мантрата: лишаването от средства и имоти чупи гръбнака на „сериозната” престъпност дори и престъпленията да останат недоказани. Нещо като възмездие и превенция накуп извън присъдите или въпреки липсата им. В началото звучеше убедително, особено гарнирано с примери за мафията.

Факт е, гражданската конфискация – която се провежда извън наказателните дела – не е нашенска рецепта. Въпросът е в съставките и в дозите.

Какво имаме у нас? От 2005 г. до сега бяха приети три закона по темата, като всеки следващ отменяше предишния.

Първият, станал известен като „Петканов” – по името на бившия вътрешен, а после и правосъден министър и приет през 2005 г., уреждаше гражданската конфискация на „престъпното имущество”. По следната схема: повдигане на изрично посочени обвинения (от убийство през кражби и грабежи на коли, длъжностни присвоявания и длъжностни престъпления, контрабанда, пране на пари, подкупи, укриване на данъци, организирана престъпност, държане на дрога и накротрафик), уведомяване на комисията, станала известна като „Кушлев” по името на нейния председател Стоян Кушлев, извършване на проверка, искане на запори и възбрани и накрая – конфискация. В този закон обаче отнемането на имущество се позволяваше само след влязла в сила присъда за някое от изброените престъпления.

Първият закон за гражданската конфискация, приет у нас, остана в историята като „Петканов“ - по името на покойния вече бивш вътрешен и правосъден министър.

В него, както и в следващите два закона, се боравеше с „обосновано предположение” – в случая за престъпен характер на имуществото. Характерна бе „обърната тежест” на доказването – не комисията „Кушлев” трябваше да доказва, че имането не е чисто, а проверяваният – че всичко му е законно. Като до доказване на противното се приемаше, че имуществото е престъпно, ако е констатирано разминаване между легални приходи и наличност в размер на 60 0000 лева, и то за 25 години назад. В следващите два закона „обърнатата тежест” я няма на хартия, но на практика принципът май си остана. Има и други сходства – проверките, запорите и конфискацията обхващат не само имуществото на обвинения, но и на семейството и роднините по права линия, на сродници по съребрена линия и по сватовство, на трети лица, на „контролирани” фирми и т.н.

До какво доведе работата по закона „Петканов” на комисията „Кушлев”? Преди няколко години по повод маса отправени жалби до Страсбург адвокат Михаил Екимджиев бе обобщил ситуацията така: законът приема, че човек е виновен и сам трябва да доказва, че през последните 25 години е придобил всичко законно. В същото време до приемането на закона не е имало задължение да се пазят документи, удостоверяващи доходи за повече от 5 години назад. Откакто действа, комисията „Кушлев“ е блокирала имоти за над 597 млн. лв. В същото време окончателно влезли в сила (към 2012 г.) са 7 решения за конфискация за около 2 млн. лв., а по останалите 6 дела, които са приключили и на втора инстанция, претенциите на комисията са отхвърлени. Тоест от всички запорирани активи само за около 0.35% е доказано, че са придобити от престъпна дейност и са отнети в полза на държавата.
Пътьом покрай комисията „Кушлев” имаше и скандал с възнагражденията, вземани от председателя и членове, та се наложи размерът им изрично да се впише в закона. И той никак не е малък – председателят получава 90% от заплатата на шефа на парламента, зам.-председателят – 90% от заплатата на председателя, а членовете – 85% от нея.

Тайни проверки и конфискации без присъди

Вторият закон, вече за отнемане на незаконно придобито имущество, действаше от 2012 г. до януари т.г. и не получи свое име. Но работата по гражданската конфискация от тогава до днес се свързва с името на Пламен Георгиев – неизменен ръководител на специалната комисия.

Новият закон запази каталога от престъпления, че ги и поразшири, остана „обоснованото предположение”, както и мащабът на запорите и конфискациите – далеч надхвърлящ конкретните притежания на конкретния човек. Остана и принципът, че производството започва след повдигане на обвинение, НО и след акт за административно нарушение, което може да генерира облага за над 100 000 лв. Основната разлика бе, че за гражданска конфискация вече не се изискваше влязла в сила присъда, обратното – изрично се уточняваше, че наказателното и гражданското производство се развиват независимо едно от друго. Срокът на проверката бе коригиран и вместо за 25 г. назад стана и си остана за 10 г. назад. Промени се и сумата на исканото „несъответствие” – от 60 000 лв. нарасна на 250 000 лв., но след активни настоявания от КОНПИ през 2016 г. сумата бе намалена на 150 000 лв.

Бисеров в едни минали времена, когато все още бе депутат от ДПС.

Вторият закон срещна отпор в парламента, наложи се да мине и през ревизия на авторитетната Венецианска комисия – Комисията за демокрация и право към Съвета на Европа, в крайна сметка обаче стана факт. По ирония на съдбата един от основните му критици, Христо Бисеров, който се позоваваше най-вече на Европейската конвенция за защита на човешките права и предупреждаваше за сериозен риск от произвол, по-късно също попадна под ударите на този закон. (И, макар че Бисеров бе окончателно оправдан по обвиненията за укрити данъци, гражданското дело за конфискация на негово и на семейството му имущество продължава.)

Как работят правилата? Схемата проверка–запор–конфискация бе запазена. Но със специфики.

По закона за незаконното имущество проверяваният обвиняем или нарушител разбира, че е застрашен от конфискация, едва след като съдът наложи запор върху имуществото му. Този принцип е валиден и в момента. Така КОНПИ, а сега КПКОНПИ има 1 година срок, който може да бъде удължаван с още 6 месеца, да проверява и установява доходи и разходи, да изисква документация от служби и ведомства, както и разкриване на банкови тайни и прочее, за да установи нужната разлика и да внесе искания за възбрани и запори. И едва когато обезпеченията са наложени от съда, СЛЕД ТОВА клиентът получава право да възрази, да се подготви и да представи свои доказателства и то в едномесечен срок. Ако данните се видят убедителни на комисията, тя прекратява производството и иска вдигане на запорите (на практика се е случвало, твърди Пламен Георгиев, но рядко). Ако ли не, най-честият случай  – в съда се внася иск за отнемане на твърдяното незаконно имущество, като срокът е до 3 месеца от налагането на обезпеченията.

Теглим ли чертата, държавната комисия разполага с година и половина да разследва, а отсрещната страна – индивидът гражданин, има един месец да се защити.

Обичайно от КОНПИ възразяват: той, ответникът, има всички права и средства да се защитава в същинското дело за конфискация. По принцип  да, но дали? Първо, взетият на мушка вече търпи ограничения и загуби, второ – съдът преценява по „обосновано предположение”, чиито граници могат да се окажат твърде обтекаеми и контролът формален. И трето – нерядко тези казуси не стигат до Върховния касационен съд, който отказва да ги допусне до касация (по правилата на Гражданския процесуален кодекс за голяма част от случаите третата инстанция преценява какво да гледа и какво не).

В третия закон, в сила от януари 2018 г., правилата за гражданската конфискация са същите. Но КПКОНПИ вече е и борец с корупцията и конфликта на интереси.

Не всичко е безоблачно

В стройната схема на битката с незаконните богатства все пак не всичко е безоблачно.

Председателят Пламен Георгиев обича да повтаря, че дотук България не е осъждана в Страсбург за действия на КОНПИ. Вярно е, не е. И заради „Кушлев” не е въпреки пороя от жалби за продължилите с години запори върху имущества. Но е вярно и друго – Евросъдът по правата на човека е обявявал жалбите за недопустими не защото е признал родната процедура за гражданска конфискация за перфектна, а формално – заради неизчерпаните възможности за получаване на обезщетения у нас по реда на Закона за отговорността на държавата (друг е въпросът дали той винаги е бил приложим).

Комисията, водена от Стоян Кушлев, остана в историята предимно с размера на заплатата на председателя си. Иначе докато действаше, тя блокира имоти за близо 600 млн. лева, но до окончателна  конфискация се стигна само на такива за 2 млн. лева.

Затова пък у нас осъждания има. По иск на един от обвиняемите по „Октопода” Момчил Кръстев например тази година Софийският градски съд осъди КОНПИ (като правоприемник на „Кушлев”) за над 80 000 лева обезщетение заради запори и възбрани на имущество над 250 000 лв., траели 4 години, след което иск за конфискация не е предявен.

След като Върховният касационен съд разтълкува някои „тънкости” на гражданската конфискация в най-ново време – а именно може ли гражданското производство за отнемане на имущество да продължи, ако обвиненията по наказателното дело са свалени, историята продължи с решението на парламента на първо четене, с което се неутрализира решението на ВКС.

А от март тази година към Съда на ЕС от България отпътуваха въпросите:

1. Може ли Директива от 2014 г. на Европарламента и на Съвета за обезпечаване и конфискация на средства за престъпна дейност да се тълкува в смисъл, че дава право на държавите членки да приемат правила за гражданска конфискация, неоснована на присъда?

2. Следва ли от европравилата, че е достатъчно единствено образуване на наказателно производство срещу лицето, за да се инициира и проведе процедура по гражданска конфискация срещу него?

3. Допустимо ли е разширително тълкуване на основанията, при които е допустима гражданска конфискация, неоснована на присъда?

4. Може ли директивата да се тълкува, в смисъл че само въз основа на несъответствие между стойността на имуществото и получените законни доходи на лицето може да се отнеме имуществено право като придобито пряко или косвено от престъпление, без да е налице влязла в сила присъда, установяваща, че лицето е извършило престъпление?

5. Допустима ли е конфискация от трети лица като допълнителна или алтернативна мярка?

6. Следва ли евродирективата да се разбира като гарантираща и прилагаща презумпцията за невиновност и забраняваща конфискация, неоснована на присъда?

Чакат се отговорите, следва продължение.

----

Този текст е публикуван в сп. "Клуб Z" през ноември 2018 г. Още материали от същата авторка можете да прочетете тук.

 

КПКОНПИ се разшифрова така: Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Доскоро беше „просто” КОНПИ, но новият антикорупционен закон от тази година добави още тежест в абревиатурата. И в правомощията. А КПКОНПИ може много...

Тя вече проверява конфликта на интереси у отговорните представители на властите и санкционира при нарушения, тя получава, проучва, проверява сигнали за корупция, и то със средствата на оперативното издирване – доверено ѝ е включително събиране на веществени доказателства и ползване на спецразузнавателни средства (тоест подслушване, следене, филмиране и пр.). Накрая тя, както и предшественичката КОНПИ, отговаря за установяването и отнемането на „незаконните богатства”. Сиреч за гражданската конфискация в държавата.

Правомощията на КПКОНПИ са актуално онагледими – тя подема и активно участва в гръмко показната акция срещу кмета на столичния квартал „Младост” Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова, според председателя Пламен Георгиев – една перфектна акция.

Пламен Георгиев.

Комисията взе на мушка издателя Иво Прокопиев и дотук му „осигури” солидни имуществени запори и ново обвинение все покрай някогашната, отпреди почти 20 години, приватизация на „Каолин”. Макар че онова раздържавяване веднъж вече е било и на съд, който на три инстанции не е открил престъпление. И въпреки че имотните проверки се правят максимум за 10, а не за 20 години назад. Е, КПКОНПИ и предшественичката ѝ ползваха за целта финтове спорни и всякакви, но – минаха, включително пред съда.

Още: тази комисия запорираше имоти на Цветан Василев и гръмко го оповестяваше, както преди това правеше и с Христо Бисеров.

А за 2017 г. отчете „рекордни” конфискации за 23,6 млн. лв. срещу 18,6 млн. лв. за 2016 г.

Внимание! Комисията е сръдлива и никак не обича някой да ѝ пречи, не го прощава. Пресен е споменът за медийните удари, нанесени от председателя Пламен Георгиев на една столична съдийка – Катерина Енчева, посмяла да спре гражданската конфискация на Цветан Василев, за да попита Съда на ЕС дали това наше производство отговоря на стандартите на Евросъюза. И между другото въпреки протестите на магистрати, на съсловна организация, въпреки възмущението на част от съдебните кадровици Георгиев дори не бе порицан.

Може би защото КПКОНПИ може много?!

От Кушлев до Георгиев – история кратка, но славна!

Защо отговорните за гражданската конфискация комисии – както и да се наричат – могат много, дотам че да унищожават бизнес и да зачертават съдби?

Въпросът бе повдиган многократно, а отговорът бе неизменен и еднозначен. На всички възражения за презумпция за невиновност и човешки права (сред които и правото на собственост) откликваше мантрата: лишаването от средства и имоти чупи гръбнака на „сериозната” престъпност дори и престъпленията да останат недоказани. Нещо като възмездие и превенция накуп извън присъдите или въпреки липсата им. В началото звучеше убедително, особено гарнирано с примери за мафията.

Факт е, гражданската конфискация – която се провежда извън наказателните дела – не е нашенска рецепта. Въпросът е в съставките и в дозите.

Какво имаме у нас? От 2005 г. до сега бяха приети три закона по темата, като всеки следващ отменяше предишния.

Първият, станал известен като „Петканов” – по името на бившия вътрешен, а после и правосъден министър и приет през 2005 г., уреждаше гражданската конфискация на „престъпното имущество”. По следната схема: повдигане на изрично посочени обвинения (от убийство през кражби и грабежи на коли, длъжностни присвоявания и длъжностни престъпления, контрабанда, пране на пари, подкупи, укриване на данъци, организирана престъпност, държане на дрога и накротрафик), уведомяване на комисията, станала известна като „Кушлев” по името на нейния председател Стоян Кушлев, извършване на проверка, искане на запори и възбрани и накрая – конфискация. В този закон обаче отнемането на имущество се позволяваше само след влязла в сила присъда за някое от изброените престъпления.

Първият закон за гражданската конфискация, приет у нас, остана в историята като „Петканов“ - по името на покойния вече бивш вътрешен и правосъден министър.

В него, както и в следващите два закона, се боравеше с „обосновано предположение” – в случая за престъпен характер на имуществото. Характерна бе „обърната тежест” на доказването – не комисията „Кушлев” трябваше да доказва, че имането не е чисто, а проверяваният – че всичко му е законно. Като до доказване на противното се приемаше, че имуществото е престъпно, ако е констатирано разминаване между легални приходи и наличност в размер на 60 0000 лева, и то за 25 години назад. В следващите два закона „обърнатата тежест” я няма на хартия, но на практика принципът май си остана. Има и други сходства – проверките, запорите и конфискацията обхващат не само имуществото на обвинения, но и на семейството и роднините по права линия, на сродници по съребрена линия и по сватовство, на трети лица, на „контролирани” фирми и т.н.

До какво доведе работата по закона „Петканов” на комисията „Кушлев”? Преди няколко години по повод маса отправени жалби до Страсбург адвокат Михаил Екимджиев бе обобщил ситуацията така: законът приема, че човек е виновен и сам трябва да доказва, че през последните 25 години е придобил всичко законно. В същото време до приемането на закона не е имало задължение да се пазят документи, удостоверяващи доходи за повече от 5 години назад. Откакто действа, комисията „Кушлев“ е блокирала имоти за над 597 млн. лв. В същото време окончателно влезли в сила (към 2012 г.) са 7 решения за конфискация за около 2 млн. лв., а по останалите 6 дела, които са приключили и на втора инстанция, претенциите на комисията са отхвърлени. Тоест от всички запорирани активи само за около 0.35% е доказано, че са придобити от престъпна дейност и са отнети в полза на държавата.
Пътьом покрай комисията „Кушлев” имаше и скандал с възнагражденията, вземани от председателя и членове, та се наложи размерът им изрично да се впише в закона. И той никак не е малък – председателят получава 90% от заплатата на шефа на парламента, зам.-председателят – 90% от заплатата на председателя, а членовете – 85% от нея.

Тайни проверки и конфискации без присъди

Вторият закон, вече за отнемане на незаконно придобито имущество, действаше от 2012 г. до януари т.г. и не получи свое име. Но работата по гражданската конфискация от тогава до днес се свързва с името на Пламен Георгиев – неизменен ръководител на специалната комисия.

Новият закон запази каталога от престъпления, че ги и поразшири, остана „обоснованото предположение”, както и мащабът на запорите и конфискациите – далеч надхвърлящ конкретните притежания на конкретния човек. Остана и принципът, че производството започва след повдигане на обвинение, НО и след акт за административно нарушение, което може да генерира облага за над 100 000 лв. Основната разлика бе, че за гражданска конфискация вече не се изискваше влязла в сила присъда, обратното – изрично се уточняваше, че наказателното и гражданското производство се развиват независимо едно от друго. Срокът на проверката бе коригиран и вместо за 25 г. назад стана и си остана за 10 г. назад. Промени се и сумата на исканото „несъответствие” – от 60 000 лв. нарасна на 250 000 лв., но след активни настоявания от КОНПИ през 2016 г. сумата бе намалена на 150 000 лв.

Бисеров в едни минали времена, когато все още бе депутат от ДПС.

Вторият закон срещна отпор в парламента, наложи се да мине и през ревизия на авторитетната Венецианска комисия – Комисията за демокрация и право към Съвета на Европа, в крайна сметка обаче стана факт. По ирония на съдбата един от основните му критици, Христо Бисеров, който се позоваваше най-вече на Европейската конвенция за защита на човешките права и предупреждаваше за сериозен риск от произвол, по-късно също попадна под ударите на този закон. (И, макар че Бисеров бе окончателно оправдан по обвиненията за укрити данъци, гражданското дело за конфискация на негово и на семейството му имущество продължава.)

Как работят правилата? Схемата проверка–запор–конфискация бе запазена. Но със специфики.

По закона за незаконното имущество проверяваният обвиняем или нарушител разбира, че е застрашен от конфискация, едва след като съдът наложи запор върху имуществото му. Този принцип е валиден и в момента. Така КОНПИ, а сега КПКОНПИ има 1 година срок, който може да бъде удължаван с още 6 месеца, да проверява и установява доходи и разходи, да изисква документация от служби и ведомства, както и разкриване на банкови тайни и прочее, за да установи нужната разлика и да внесе искания за възбрани и запори. И едва когато обезпеченията са наложени от съда, СЛЕД ТОВА клиентът получава право да възрази, да се подготви и да представи свои доказателства и то в едномесечен срок. Ако данните се видят убедителни на комисията, тя прекратява производството и иска вдигане на запорите (на практика се е случвало, твърди Пламен Георгиев, но рядко). Ако ли не, най-честият случай  – в съда се внася иск за отнемане на твърдяното незаконно имущество, като срокът е до 3 месеца от налагането на обезпеченията.

Теглим ли чертата, държавната комисия разполага с година и половина да разследва, а отсрещната страна – индивидът гражданин, има един месец да се защити.

Обичайно от КОНПИ възразяват: той, ответникът, има всички права и средства да се защитава в същинското дело за конфискация. По принцип  да, но дали? Първо, взетият на мушка вече търпи ограничения и загуби, второ – съдът преценява по „обосновано предположение”, чиито граници могат да се окажат твърде обтекаеми и контролът формален. И трето – нерядко тези казуси не стигат до Върховния касационен съд, който отказва да ги допусне до касация (по правилата на Гражданския процесуален кодекс за голяма част от случаите третата инстанция преценява какво да гледа и какво не).

В третия закон, в сила от януари 2018 г., правилата за гражданската конфискация са същите. Но КПКОНПИ вече е и борец с корупцията и конфликта на интереси.

Не всичко е безоблачно

В стройната схема на битката с незаконните богатства все пак не всичко е безоблачно.

Председателят Пламен Георгиев обича да повтаря, че дотук България не е осъждана в Страсбург за действия на КОНПИ. Вярно е, не е. И заради „Кушлев” не е въпреки пороя от жалби за продължилите с години запори върху имущества. Но е вярно и друго – Евросъдът по правата на човека е обявявал жалбите за недопустими не защото е признал родната процедура за гражданска конфискация за перфектна, а формално – заради неизчерпаните възможности за получаване на обезщетения у нас по реда на Закона за отговорността на държавата (друг е въпросът дали той винаги е бил приложим).

Комисията, водена от Стоян Кушлев, остана в историята предимно с размера на заплатата на председателя си. Иначе докато действаше, тя блокира имоти за близо 600 млн. лева, но до окончателна  конфискация се стигна само на такива за 2 млн. лева.

Затова пък у нас осъждания има. По иск на един от обвиняемите по „Октопода” Момчил Кръстев например тази година Софийският градски съд осъди КОНПИ (като правоприемник на „Кушлев”) за над 80 000 лева обезщетение заради запори и възбрани на имущество над 250 000 лв., траели 4 години, след което иск за конфискация не е предявен.

След като Върховният касационен съд разтълкува някои „тънкости” на гражданската конфискация в най-ново време – а именно може ли гражданското производство за отнемане на имущество да продължи, ако обвиненията по наказателното дело са свалени, историята продължи с решението на парламента на първо четене, с което се неутрализира решението на ВКС.

А от март тази година към Съда на ЕС от България отпътуваха въпросите:

1. Може ли Директива от 2014 г. на Европарламента и на Съвета за обезпечаване и конфискация на средства за престъпна дейност да се тълкува в смисъл, че дава право на държавите членки да приемат правила за гражданска конфискация, неоснована на присъда?

2. Следва ли от европравилата, че е достатъчно единствено образуване на наказателно производство срещу лицето, за да се инициира и проведе процедура по гражданска конфискация срещу него?

3. Допустимо ли е разширително тълкуване на основанията, при които е допустима гражданска конфискация, неоснована на присъда?

4. Може ли директивата да се тълкува, в смисъл че само въз основа на несъответствие между стойността на имуществото и получените законни доходи на лицето може да се отнеме имуществено право като придобито пряко или косвено от престъпление, без да е налице влязла в сила присъда, установяваща, че лицето е извършило престъпление?

5. Допустима ли е конфискация от трети лица като допълнителна или алтернативна мярка?

6. Следва ли евродирективата да се разбира като гарантираща и прилагаща презумпцията за невиновност и забраняваща конфискация, неоснована на присъда?

Чакат се отговорите, следва продължение.

----

Този текст е публикуван в сп. "Клуб Z" през ноември 2018 г. Още материали от същата авторка можете да прочетете тук.

Коментари

Jack Daniels's picture
Jack Daniels
Jack Daniels

Отговори (в множиственно

Отговори (в множиственно число) няма да има.
Ще има само един отговор. - Приетият "закон" противоречи на всякъкви юридически правила и е в съответствие само с най-добрите практики в Русия, Северна Корея, Куба, Венецуела,Китай, Зимбабве и други "демокрации" от този сорт.
България ще бъде осъдена да плати огромни суми на пострадалите (тоест българският данакоплатец ще ги плати) а юридическите "гении" приели този закон утре ще изтърсят нещо още по голямо радко и миризливо.
Ама какво да правиш.... В "Симеоново" и АОНСУ само на това са ги учили а тези които са ги избиралу са мислили с оная си работа... Дето обикновенно се седи на нея.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Туристическият сезон е слаб. Как да привлечем повече туристи по родното Черноморие?