На Васильовден ден личен празник имат над 134 хиляди българи. Би Ти Ви напомня, че именик днес е и един от най-обичаните български изпълнители, с когото са израснали поколения.

Затова екип на телевизията се среща с Васил Найденов.

– Василовден е прекрасен празник и Васа Ганчева, Бог да я пости, казваше: „Васил е царско име”. Освен това всички Василки и Василовци са доста ощетени. Аз съм по-възрастен човек и в по-старо време беше 14 януари и празнувахме по друг начин, имаше възможност да празнуваме - казва гоемият певец. - Сега навръх Нова година казвам: „Да ни е честита новата година” и изведнъж се оказва, че вече е Васильовден и общо взето не мога да кажа, че празнуваме кой знае колко време. Всичко е в кръга на шегата и общо взето е красив  празник и искам да поздравя всички: да бъдат здрави, усмихнати и да бъдат царствени, защото това име е царствено.

– За нова година какво ще пожелаете на българските граждани, на почитателите си и на нашите зрители?

- Да бъдат обичани! Да не бъдат предавани от приятелите си, да бъдат повече оптимисти, защото човек, като мисли позитивно, и Господ му помага. Да бъдем тази година малко повече българи, да си пожелаем да слушаме и да гледаме повече български театър, кино, телевизия, българска музика.

– Вие оптимист ли сте, като се има предвид, че работите повече от 40 години?

– Доста повече от – 16 -17-годишен работя. Българинът малко е свикнал отнякъде да му дойдат нещата. Ние пеем с Богдана Карадочева: „Ний седим и чакаме сам да ни дойде светът”. Светът няма да ни дойде сам. Ние трябва да станем, както сме учили в учебниците по история – по-работливи, по- стриктни, по-добри като славяни, защото славяните се характеризират със сини очи и добър поглед и дай Боже това, което сме учили в учебниците по история, да се случи и да останем повече българи, малко повече да се себеуважаваме. Ако ние не се себеуважаваме, няма кой.

– Харесва ли ви публиката?

– Публиката е еднакво добра – Господ ще ме накаже, ако кажа нещо лошо, защото съм щастлив човек. Ако медиите не припадат по мене да въртят мои песни или на Митко Щерев и на Тончо Русев, оцеляхме! И това е вид гордост и оцеляхме благодарение на някои медии и на интернет, защото това се предава от поколение на поколение. Те разказват от баба си, дядо и майка си, леля си и натискат копчето и гледат, което искат и харесват част от това, което сме направили. Всеки един трябва да види себе си в една песен и да каже: „А! и на мен това ми се е случило – и аз по този начин се разделих, и на мен това ми се случи, и аз по този начин обичах! По същия начин имах емоция”. Много е важно. Модите минават и заминават. Важно е да има емоция и хората да се виждат и да казват: Това е моят филм, това е моята песен!

– А вие себе си в коя песен най-силно се виждате?

– Колкото и да звучи смешно, аз съм оптимист. „И утре е ден” е оптимистична песен, въпреки че е английски валс. Човек трябва да мисли оптимистично и, както казва Богдана, една звездичка е над нас, иначе няма да има космос, няма да има пролет и виждаш – отново идва пролет.