Защитена от сутрешния студ с два чифта ръкавици един върху друг, Джанет Алсфорд завършва ежедневното си колоездене в Националния исторически парк Канал Чесапийк и Охайо. Как е влязла в парка? Казва, че се е "промъкнала" с велосипеда си в парка и ще продължи да го прави, докато не приключи бюджетната блокада. Националният парк е официално затворен за обществеността, станцията на рейнджърите е празна, достъпът с коли и автобуси е забранен. Само посетителите пешком или с велосипед могат на свой собствен риск да влязат безпроблемно от различни места в обширния район.

Алсфорд все още е един от малкото посетители в парка в това мрачно и студено утро, на 14-ия ден от така наречения "шътдаун" в САЩ. "Обикновено е пълно с хора", казва тя. Но студът и особено "шътдаунът" възпират много от посетителите. Паркът, с многобройните си пешеходни пътеки с изглед към бързеите на река Потомак, е една от основните природни забележителности в района на Вашингтон. Той е привлекателно място както за туристи, така и за местни жители.

Сега не идват не само туристите, а и местните хора 

Алсфорд съжалява най-много за липсата на рейнджърите в парка, и най-вече за отсъствието на същия онзи рейнджър, който всяка сутрин отваря бариерата към парка.

"Ние имаме много добри отношения и затова ми липсва", казва тя и добавя: "Имам дори новогодишни картички за рейнджърите в джоба си, исках да им ги дам, но за съжаление тях самите ги няма."

За Алсфорд е ясно едно: човекът, отговорен за "шътдауна" и следователно за отсъствието на рейнджърите от националните паркове, които като  800 000 служители на правителството на САЩ трябва да си останат вкъщи или да работят без заплащане, е Доналд Тръмп.

"Той просто си играе игрички - с живота на 800 000 държавни служители, които в момента не могат да работят."

Тази гледна точка споделя и Джей Пол Хиндс, професор по теология в университета “Хауърд“ във Вашингтон. Той идва редовно в парка, за да намери спокойствие от напрегнатото ежедневие, разхождайки се покрай реката.

"Шътдаунът" жертва благосъстоянието на работниците в името на политически цели", казва той и добавя: "А фактът, че президентът Тръмп е толкова упорит, е много тревожен."

Тоалетните са затворени

Стивън Шупак, който всяка сутрин тича в Националния исторически парк, отбелязва, че дори "тоалетните са затворени, което е нелепо", но подчертава, че заключените тоалетни са просто сравнително маловажен детайл от бюджетната блокада. Заинтересованите държавни служители, те са истинските жертви на тази криза.

"Това е просто една лоша, много лоша ситуация."

Дори Шупак, който живее в района, вижда Тръмп като главния отговорник за "шътдауна".

"Залогът е неговото его", вярва той.

Ето защо наскоро президентът потвърди отново искането си за милиарди за изграждане на стена по границата с Мексико. Шупак се страхува, че отношението на Тръмп намалява шансовете за бърз край на кризата.

Личните оценки на Шупак, Хиндс и Алсфорд не са непременно представителни за цялостната оценка на "шътдауна" от американското население. Те са по-скоро анекдотичен и регионален пример за настроенията след 14-я ден от "шътдауна" в един национален парк близо до Вашингтон.

Отговорността носи и Конгресът

И все пак оценката на тримата явно добре отразява отношението на не малко американци. Няколко проучвания на общественото мнение, публикувани скоро след началото на "шътдауна", показаха, че доста американци смятат президента Тръмп отговорен за замразяването на бюджета. Но в проучване на Huffpost-YouGov, публикувано тази седмица, повечето американци виждат по-голямата отговорност в новоизбрания конгрес, отколкото при Тръмп. Въпреки че републиканците се справят по-зле от демократите, според това проучване, отговорността сега е и на Конгреса, а не само на президента.

Теологът Хиндс вижда ситуацията именно по този начин. Макар да обвинява Тръмп за "шътдауна", след вземането на властта в Камарата на представителите демократите са тези, които са длъжни скоро да прекратят бюджетната криза.

"Сигурен съм, че може да се постигне компромис", казва той. "Но и двете страни са толкова твърди в позициите си, че за съжаление вярвам, че това ще продължи известно време."

Дойче веле.