Българската петролна и газова асоциация (БПГА), председателствана от генералния директор на "Лукойл" Валентин Златев, напуска Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Причината - БПГА е против отлагането на влизането в сила на закона за горивата, което обаче КРИБ подкрепя. Според асоциацията действията на конфедерацията не са били съгласувани с членовете й.

Това става ясно от декларация на БПГА. В нея се настоява още законът да не се отлага, а да влезе в сила от 28 януари, както бе предвидено с приемането му през миналото лято.

Както "Клуб Z" писа, вчера Министерският съвет, по предложение на министъра на икономиката Емил Караниколов, взе решение да предложи на парламента законът да влезе в сила с шест месеца закъснение - от 1 юли, заради протеста на малките търговци с горива. Законът за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, каквото е пълното му наименование, въвежда редица нови изисквания, с които малкият бизнес твърди, че не може да се справи. Още при обсъждането му той предизвика улични протести и бе определен като "лобистки" - обслужващ интересите на големите компании.

Срещу отлагането обаче се обяви както петролната асоциация, така и Българската стопанска камара (БСК).

"Членовете на БПГА изразяват категоричното си несъгласие с опита да се протака влизането в сила на закон, вече приет от българския парламент.  Това на практика означава продължаване на живота на сивата икономика в структуроопределящ сектор за България, какъвто е производството и търговията с течни горива. Членовете на БПГА изразяват и възмущението си от това, че се предлага отлагане без никаква дискусия и консултации със засегнатия бранш. Нещо повече, смятаме, че се прави целенасочен опит реалната дискусия за ограничаване на контрабандата, ДДС измамите и други незаконни схеми в сектора, да се измести от спекулации за противопоставяне на големи и малки фирми в бранша и за ограничаване на свободната конкуренция. Заявяваме, че това никога не е било цел на компаниите, членуващи в БПГА. Нееднократно публично сме изразявали мнението си, че в условията на пазарна икономика трябва да има равнопоставеност между участниците на пазара, която може да се осигури чрез ясни законови правила в сектора", се казва в позицията на петролната асоциация.

Оттам настояват за среща с министър-председателя.

По отношение на КРИБ "БПГА изразява дълбокото си разочарование от действията на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, на която е лоялен член".

"Въпреки това КРИБ изпрати до министъра на икономиката Емил Караниколов писмо, с което се иска отлагане на влизането в сила на закона и в което се правят предложения за промени в текстовете му. Подобно писмо нито е съгласувано с БПГА като член на КРИБ, нито дори сме били информирани за съществуването му. Още повече че, преди да се приеме от парламента, законът е минал през период на обсъждане. Тогава е било времето, в което КРИБ е могла да даде свои предложения за изменение на текстовете", се посочва още в декларацията.

Оттам цитират и устава на КРИБ, в който е записано, че всеки от членовете ѝ има право "да получава информация за дейността на Конфедерацията и на управителните и контролните ѝ органи".

"Вземайки предвид нарушаването на това правило, на извънредно заседание на управителния съвет на БПГА, провело се на 9.01.2019 г., бе решено да бъде прекратено колективното членство на сдружение Българска петролна и газова асоциация в КРИБ", се казва в заключение.

Днес БСК пък излезе с отворено писмо по повод предложението за отлагане на закона.

"Подобно действие би било пореден удар върху законността и прилагането на ефективни мерки за борба със сивата икономика и контрабандата", посочват от стопанската камара и допълват: "С изключително притеснение отбелязваме, че през последните години се наложи практиката на приемане, отмяна или отложено действие на закони под уличен или лобистки натиск."

Оттам изразяват позиция и за начина, по който Министерският съвет предлага на Народното събрание да изменя закони и посочват, че това е: "притеснителна практика е Народното събрание в парламентарната ни по Конституция република да оперира като подчинена структура на изпълнителната власт, а изцяло нови закони или промяна на действащи норми да става в стахановски стил, без необходимата експертна обосновка и обществена дискусия".