Той оцеля на власт след осем години война и милиарди долари под формата на финансови средства и въоръжение, дадени, за да бъде свален. Сега сирийският президент Башар Асад се готви да бъде допуснат обратно в организацията на арабските страни - постижение, смятано за немислимо някога, когато той смазваше бунта срещу управлението на семейството си.

Страните от Персийския залив, които преди бяха основните поддръжници на сирийските бунтовници, една по една отварят отново посолствата си в Сирия, опасявайки се да не оставят една от важните за арабския свят държави в ръцете на регионалните си противници - Иран и Турция, и да не изпуснат доходоносните проекти за следвоенно възстановяване. Основни гранични пунктове със съседните на Сирия страни, които с години стояха затворени заради войната, работят отново, а, както се твърди, арабските авиокомпании обмислят възможността да възобновят полетите си до Дамаск.

И докато президентът на САЩ Доналд Тръмп възнамерява да изтегли от Сирия наброяващия 2000 души американски военен контингент, сирийските правителствени части се готвят да си възвърнат територията, изоставена от тях през 2012 г. в разгара на войната. Подобно развитие би било значителна стъпка към това Асад да си върне контрола над цяла Сирия, като така единствено Северозападът ще остане в ръцете на бунтовници, повечето от които са джихадисти. 

Всичко вероятно изглежда като невъобразим обрат на събитията за лидер, чиято армия някога беше опасно близо до това да рухне. Но започналата през 2015 г. военна интервенция на Русия постепенно обръщаше хода на войната в полза на Асад, което позволи на войниците му, подпомагани от поддържаните от Иран въоръжени отряди, да си върне градове като Хомс и Алепо, които са от изключително важно значение за властта на сирийския президент.

Асад управлява страна в руини, в която има близо половин милион загинали, а половината от населението й е разселено. Възможно е на бойното поле да предстоят още важни битки. Но според много хора боевете вървят към края си, а 53-годишният лидер се ползва с още по-голям властови комфорт, отколкото през изминалите осем години.

"Реабилитирането от арабските страни е неизбежно", каза Файсал Итани, анализатор в Центъра за близкоизточни изследвания "Рафик Харири" към Атлантическия съвет.

Сред основните мотиви на сунитските страни от Персийския залив е това да парират намесата на своя противник с шиитско управление Иран, чието влияние се разрастваше стремително в хаоса на гражданската война в Сирия.

"За кратко когато изглеждаше най-уязвим, Саудитска Арабия се опитваше да помогне той да бъде свален от власт, използвайки за целта действащи от нейно име екстремисти", каза Итани. "С оглед на това обаче, че режимът вероятно ще оцелее, Саудитска Арабия е предпочете да упражни влияние върху Асад, за да постигне равновесие с Иран и същевременно да избегне изостряне на напрежението между самата нея и Техеран", добави той.

След като през 2011 г. управлението на Асад започна репресии срещу протестиращите, голяма част от арабския и западния свят определи Сирия като държава парий. Тя загуби мястото си в Арабската лига и международната общност й наложи тежки санкции, а американските и европейските дипломати затвориха дипломатическите си мисии.

Но изолацията на Сирия никога не е била пълна. Китай, Русия, Бразилия, Индия и Южна Африка поддържаха дипломатически отношения с нея. В арабския свят Ливан, Ирак и Алжир също никога не са прекъсвали връзките си със Сирия. Подкрепян от Русия, Китай и Иран, Асад никога не е усещал реално политическия натиск върху себе си.

Ако Саудитска Арабия опита да възстанови отношенията си с Асад, това ще бъде публично признание, че кралството не е успяло да го свали от власт. В същото време участието на правителствата от Персийския залив и частни компании е от решаващо значение за всякакво сериозно следвоенно възстановяване на Сирия. Разходите за такъв процес се оценяват на между 200 и 350 милиарда долара.

Миналия месец суданският президент Омар Башир, самият той парий в международно отношение, посети Дамаск с руски самолет, превръщайки се в първия арабски лидер след 2011 г., отишъл на визита в Сирия. Това посещение в немалка степен се тълкуваше като предвестник на подобна стъпка и от останалите арабски лидери.

На 27 декември с публична церемония Обединените арабски емирства възстановиха работата на посолството си в Дамаск, най-значимия досега арабски жест към управлението на Асад, който почти сигурно е бил съгласуван със Саудитска Арабия. На следващия ден същото направи и Бахрейн.

Както изглежда, сега дискусията е за това не дали, а кога Сирия отново ще бъде пусната в Арабската лига. На среща в сряда в Кайро египетският министър на външните работи Самех Шукри заяви, че връщането на Сирия в лигата е свързано с развоя на процеса за политическо уреждане на кризата. Някои ливански официални представители настояват Сирия да бъде поканена на арабската икономическа среща на върха през седмицата, на която Ливан ще бъде домакин, но окончателното решение за това ще е на лигата.

"Може да стане по-бързо, може и да е по-бавно, но ако Асад ще остава, то очевидно страните от региона ще се опитат да извлекат максимума от тази ситуация", каза Арон Лунд, анализатор от мозъчния тръст Фондация "Сенчъри". "Американските политици могат да си седят в блестяща изолация (британска политика от XIX в. на необвързване) на другата страна на океана и да се преструват, че Сирия не е това, което е", заяви той. "Но йорданският крал Абдула не може", добави Лунд.

Жестовете на арабските страни биват отправени на фона на променящия се пейзаж в западния свят.

Планираното изтегляне на САЩ от Сирия е част от политиката на Тръмп "Америка на първо място". Той нееднократно е заявявал, че не проявява интерес към отстраняване на Асад от власт, нито към държането на американски военни сили за участие в "безкрайните войни" в региона, а съвсем наскоро каза за Сирия, че там има само "пясък и смърт".

Намиращите се във възход десни партии и популистки движения в Европа също са благоразположени към Асад, виждайки в негово лице светска крепост срещу ислямските екстремисти. Дори Турция, чийто президент е известен с изказването си от 2012 г., когато се зарече, че след като Асад бъде свален, ще отиде да се моли в Омаядската джамия в Дамаск, даде сигнал, че ще обмисли възможността да работи със сирийския президент, ако последният спечели свободни и честни избори.

За сирийците, които се разбунтуваха срещу управлението на Асад, е възможно нещата да изглеждат сякаш страната им се е върнала точно там откъдето тръгна преди осем години, само че с тази разлика, че сега има половин милион загинали, а градовете са в руини.

Според анализатори докато Асад управлява, вероятно Сирия ще продължава да е заплашена от конфликти и несигурност още години наред и ще се възстанови от войната само частично. Но той вероятно няма да се откаже от властта и ще прави бизнес с всеки, който пожелае да прави бизнес с него.

"Не мога да си представя Сирия на Асад да се нареди сред най-реномираните членове на международната общност, но не смятам и че тя ще потъне в изолация", заяви Итани.

Статията е от Асошиейтед прес, преводът е на БТА