Простудните заболявания се причиняват предимно от вируси, срещу които антибиотиците не действат. Далеч по-разумно е да се обличате топло, да приемате повече течности и да смучете таблетки срещу болки в гърлото, съветват специалисти.

Кои са седемте опасни заблуди относно антибиотиците?

Настинката се преодолява по-бързо с прием на антибиотик

Абсолютно не е вярно! Настинката се причинява от вирус, а антибиотиците не действат срещу вируси, категорична е д-р Сузане Хугет, известна германска вирусоложка.

“Нито настинката отшумява по-бързо, нито пациентите се чувстват по-добре – напротив! Състоянието на пациента се влошава, тъй като антибиотиците убиват не само болестотворните, а и добрите бактерии, които се намират предимно в червата. Това обяснява и появата на стомашно разстройство при прием на антибиотик. Да не забравяме, че организмът ни по перфектен начин балансира бактериите в човешккия организъм, от които се нуждае. Ако това равновесие се наруши, се разболяваме. Ето защо приемайте антибиотик само тогава, когато инфекцията е причинена от бактерии и лекарят изрично ви препоръчва лечение с антибиотик”, подчертава д-р Хегет за милионите читатели на в. “Билд”.

Когато се почувствам по-добре, спирам да приемам медикамента

Д-р Хугет:

“Не! Когато лекар ви е предписал антибиотик срещу бактериална инфекция, трябва да го приемате според предписанието. Всеки антибиотик действа различно, а и инфекциите се лекуват за определен период от време. Ето защо антибиотикът се предписва с изрична препоръка колко време да се приема и на колко часа. Доверете се на лекаря си! При повечето бактериални инфекции след прием на антибиотик след два дни пациентът се чувства по-добре. Но ако престанете да приемате антибиотика, не всички бактерии са унищожени. Това води и до опасна резистентност.”

Да имаме винаги антибиотик в домашната си аптека

Д-р Хугет:

“Това е безсмислено. Обяснимо е желанието за запасяване с медикаменти, но антибиотикът се предписва срещу конкретна бактериална инфекция, има и кратък срок на годност. Твърде вероятно е следващата инфекция да не е причинена от същите бактерии, като предишната и приеманият преди антибиотик няма да помогне.”

Широкоспектърни антибиотици лекуват всичко

Д-р Хугет:

“Често широкоспектърните антибиотици се предписват, когато конкретен антибиотик не действа и инфекцията представлява риск за пациента. В такъв случай поради липса на време не се търси конкретния причинител на инфекцията. Така се предписват антибиотици, които унищожават различни бактерии, всъщност дори и добрите. Ето защо е особено важно да се изолира конкретната бактерия причинител на заболяването. Проблемът е, че бактериалните изследвания траят до два дни, а често пациентът изпитва болки и отказва да изчака резултата. Който при такава ситуация приема широкоспектърен антибиотик, той се лишава и от добрите бактерии. Така резистентни бактерии безпрепятствено се множат.

При рядък прием на антибиотик сме предпазени от резистентност

Д-р Хугет:

“За жалост не. Резистентност развиват бактериите, не човешкият организъм. Ако получим бактериална инфекция, при която бактериите са резистентни относно даден антибиотик, то той не действа. Причина за резистентност е и прилагането на антибиотици при отглеждането на животни. Така приемът на сурови меса може да доведе до резистентност и то дори при хора, които никога не са приемали антибиотици. Най-добрият съвет, който мога да дам, е да се имунизиранете срещу грип. Всеки антибиотик има страничи действия.”

Ако един антибиотик не ми действа, може ли лекар да предпише друг?

Д-р Хугет:

“Ако имате късмет и в конкретния случай има алтернативен антибиотик, да. По принцип подобна нагласа обаче е опасна, тъй като в нея се крие предположението, че има безгранични алтернативи. Това не е така. Вече има бактерии, срещу които нито един антибиотик не помага, предимно в държавите от Югоизточна Европа и Азия.

Резистентността не е толкова опасна, всява се единствено паника

Д-Хугет:

“Това е опасно твърдение. И днес бактериите могат да причиняват животозастрашаващи инфекции, срещу които антибиотиците са безсилни, тъй като бактериите причинители са станали резистентни. Който мисли, че бързо ще се появат нови медикаменти, той се заблуждава. Създаването на нов антибиотик изисква време, струва милиони, нужни са и години, докато бъде допуснат до пазара. И докато това стане, никак не е изключено междувременно бактериите да са развили резистентност и спрямо новия антибиотик. Това е надпревара с времето и никак не е оптимистично. Хората трябва да осъзнаят, че дебне смъртоносна опасност.”

Според официалната статистика в световен мащаб всяка година 700 000 души губят живота си поради инфекции, причинени от разистентни бактерии. Жертвите в Европа са 33 000 души.

Според британския учен Джим O'Нийл до 2050 г. жертвите ще достигнат до 10 милиона годишно, 400 000 от които в Европа.