„Изумително е, че има такава забрава за събитията около изселването на хиляди български турци през 1989 г. Това е най-големият процес на етническо прочистване от периода на студената война, а днес все едно не е съществувал.“
„Живковата пропаганда продължава да живее и днес.“
„Премиерът Борисов е единственият държавен глава, който официално хвали лице, отговорно за етническо прочистване.“

Тези размисли на Томаш Камузела продължават да кънтят след срещата ми с него в София. Разговаряме малко преди началото на конференцията „Възродителният процес“ в България (1984-1989). Ретроспекции“, организрана от Центъра за академични изследвания.

Тази година се отбелязват три десетилетия от поредицата събития през 1989 година, когато е и кулминацията на дългогодишните репресии на комунистическите служби над турското малцинство в страната. Насилие и преименуване, достигнало своя връх, когато над триста хиляди български турци с най-свидното от своята покъщнина напуснаха домовете си, за да бъдат отпратени в съседна Турция.

Днес, едва прехвърлил петдесетте години на своя живот, полякът Томаш Камузела, който никога не е живял в България, говори неочаквано подробно за събитията от най-новата ни история в дълбочина и с фактологическа точност. Той е доктор по история и преподавател в University of St Andrews в Шотландия. 

За първи път посещава България със своите родители, когато е на 8 години. А след 1989 г. периодично идва в София заради своята университетска работа. Една от книгите му е посветена на събитията около т.нар. Възродителен процес, а заглавието й е: „Етническо прочистване през студената война. Забравеното етническо прочистване на турци от комунистическа България през 1989 г.“.      
Томаш Камузела разказва, че интересът му към събитията около изселването на българските турци дошъл неочаквано, когато трябвало да събере лекциите си по предмета, по който чете в университета.

Направило му впечатление, че в България повечето изследвания се фокусирали около датата 10 ноември.

„За мен беше изумително как при падането на Берлинската стена в България един комунистически лидер е заменен от друг. Това не приличаше на край на комунизма“, спомня си той.

Докато правел по-задълбочено проучване, видял, че през април 1989 г. е имало мащабни демонстрации, включвайки хиляди хора, повечето от тях били етнически турци и мюсюлмани. Според него тези демонстрации и решението на Тодор Живков да изсели над 300 хиляди български турци от домовете им е една от причините за рухването на режима. Защото всичко това довело до поредица от събития – удар върху икономиката, влошаване на отношенията със съседните държави и т.н. „Аз така видях някои от причините за края на комунизма в България“, казва Камузела.

С изненада обаче разбрал, че има малко англоезична литература за събитията около гоненията срещу българските турци. За сравнение например имало стотици трудове за етническите прочиствания в бившата Югославия. В курса, в който преподавал в университета, имало и няколко български студенти. 

„Когато идваха в моите часове, ги питах дали знаят за екскурзията от 1989 г., а те ми отвръщаха, че не просто не знаят, но не ми и вярваха“, казва Камузела. 

Решил да пише, защото искал и други да разберат и да научат повече за тези събития.

Томаш Камузела разкрива и още един проблем, на който се натъкнал в България. Според него много от изследователите тук продължават да определят етническото прочистване на българските турци като емиграционен процес. Други, които осъждат действията на държавата и силовите й структури срещу турското малцинство, пък наричат тези събития „кулминация на Възродителния процес“. 

„Това обаче е приемане на Живковата пропаганда, което показва, че тя продължава да бъде приета широко и днес“, твърди той. 

Защото и Голямата екскурзия, и Възродителният процес са понятия на Живковата пропаганда, те са отказ да се признаят силовата асимилация и етническото прочистване на турското малцинство, смята историкът.

Според него причина за това е съглашателството между бившите комунистически власти и авторите на изследвания отпреди 1989 г. да пишат и разказват в своите статии, че турското малцинство в България не съществува, а турците са искали да ислямизират страната.

"Тези автори в края на комунистическия режим са станали професори, ректори, шефове на факултети и сега е трудно да се „смени плочата“, някои от тях да признаят, че са писали пропаганда", смята Камузела. „Трябва да имаш смелост да си признаеш, че си писал пропаганда“, добавя той. 

По думите му в момента има генерационна пропаст между младото и старото поколение историци. Това води до забрава и малцина се интересуват от темата. В Турция пък цари мълчание за събитията от 1989 г. и малкото публикувани текстове са мемоарни, спомени на участници. Но табуто там продължава да виси, за да не се засегне миналото на хилядите български турци там, а и да не се дава повод за критика от страна на българските националисти, добавя Камузела.

„Аз съм наистина притеснен като човек и изследовател, че дори днес в медиите и в академичните изследвания в България хората използват понятията "Възродителен процес" и "Голямата екскурзия", измислени от Живковата пропаганда. Разговарайки с колеги от България, им предложих да започнат да използват понятието "насилствена асимилация и акт на етническо прочистване". Те изразиха несългасие. Според тях понятията, които чуждестранните изследователи използват, не е задължително да се приемат в България, и аз им казах - добре“, коментира Камузела. 

Но припомня декларацията от 11 януари 2012 г., приета от българския парламент, в която се казва, че „прогонването на над 360 хил. български граждани от турски произход през 1989 г. са форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим“.  

„Има правен акт, който използва понятия, дефинирани и от ООН - какво са насилствена асимилация и етническо прочистване. Защо да не се приемат? Ако не го направите, сигурни ли сте, че искате да сте членове на Европейския съюз, сигурни ли сте, че следвате върховенството на закона и приципите на демокрацията и международното право?“, пита Камузела. 

По думите на историка Живковата пропаганда продължава да живее и днес. И посочва, че за него най-плашещото е начинът, по който премиерът Бойко Борисов публично хвали Тодор Живков.

„Но според декларацията на парламента от 2012 г. Тодор Живков е извършил етническо прочистване, нали? Премиерът Борисов е единственият държавен глава, който официално хвали лице, отговорно за етническо прочистване“, коментира историкът.

Според Камузела това е една абсурдна ситуация, която шокира. И припомня, че всяка година през септември в бившия роден град на диктатора Живков – Правец, се празнува неговият рожден ден.

"Премиерът Борисов дори през 2001 г. присъства на една такава церемония. А това е паметник на едно етническо прочистване, не мислите ли“, пита историкът.

В днешни дни очевидно той не присъства на тези празненства в Правец, но управлява държавата, продължава Камузела. А държавата позволява те да се случват. И добавя:

„Но това, което е по-плашещо, е, че тези тържества стават под знамето на Европейския съюз. Какво иска България – да бъде член на европейската общност или на Съветския съюз?“

Томаш Камузела е на мнение, че подобно мислене в обществото се отразява и на младото поколение. Според него младите започват да вярват, че Тодор Живков е страхотен човек, а това, което е станало с българските турци през 1989 г., е било туристическа разходка. "Било ли е?", завършва историкът... И остава въпрос без отговор.