Шансовете на основните претенденти – БСП и ГЕРБ – са изравнени. На предстоящите евроизбори за БСП биха гласували 24,2 на сто от избирателите, а за ГЕРБ - 23%. В рамките на статистическата грешка се регистрира леко предимство за соцпартията.

Данните са на агенция "Афис" на Юрий Асланов и са от национално представително проучване, осъществено в периода 14-19 януари 2019 година. Интервюирани пряко в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.

Към този сравнително отдалечен от събитието момент изглежда слабо вероятно да се очертае такава изненада, която да позволи на нов играч да се намеси в спора за призовото място, смятат от социологическата агенция.

Независимо от зачестилите изявления и коментари по повод на предстоящите избори интересът към тях остава на традиционно ниско ниво. По скалата от 0 до 10 едва 35 на сто са абсолютно сигурните гласоподаватели, при това състоящи се предимно от привърженици на три партии – БСП, ГЕРБ и ДПС.

Шансовете на останалите партии и коалиции са твърде условни и пренебрежимо малки.

Единствено коалицията „Обединени патриоти“ разполага с потенциална възможност да се сдобие с не повече от един мандат, но и това не е сигурно.

Според данни на "Алфа рисърч" от края на миналата година ГЕРБ води пред БСП за евровота макар и с малка разлика. Ето и някои от основните изводи от това изследване:

  • В края на декември готовност да гласуват за представители на България в Европарламента заявяват 48,2% от избирателите, а всеки втори или не възнамерява да участва, или не е решил как точно ще постъпи. По-ниската активност води до силно сближаване на позициите между ГЕРБ (16% от всички избиратели или между 32 и 34% от гласувалите) и БСП (14,9% от всички избиратели или около 30-32% от гласувалите). Така, към момента ГЕРБ запазва крехко предимство пред основния си опонент, но икономическата ситуация в страната, както и мотивацията на неговите разнородни избиратели, сред които има както европоддръжници, така и евроскептици, ще са ключови за крайния му резултат. БСП също не е особена убедителна в мобилизацията на своя вот, но превръщайки изборите в тест за или против правителството, успява да задържи лоялния си електорален кръг от симпатизанти.
  • ДПС се откроява като третия участник, който ще има сигурно представителство в Европейския парламент. Подкрепа за Движението за евровота заявяват 5,1% от общия брой избиратели, или между 10 и 13 на сто от гласувалите.
  • Скандалите в Обединените патриоти сриват електоралната им подкрепа с изключително бързи темпове. Дори все още формално обединени, те мобилизират едва една трета от бившите си избиратели. Антиевропейските настроения на значителна част от потенциалните им симпатизанти допълнително ги демотивират и така електоралния им ресурс пада до 2,9% от общия брой избиратели в страната. При сега заявената избирателна активност от около 48%, това е равностойно на около 5.5 - 6 на сто от гласуващите, което ги поставя на границата на бариерата, необходима за излъчване на евродепутат. 
  • На същата граница, но с положителен електорален тренд е коалицията „Демократична България“. Подкрепа за обединението заявяват 2,7% от общия брой избиратели, или около 5,5 – 5,8 % от готовите да гласуват в евроизборите. 

Още през ноември от "Афис", чийто собственик Юрий Асланов е член на Националния съвет на БСП, отчетоха, че соцпартията макар и в рамките на статистическата грешка, има преднина пред ГЕРБ за парламентарния вот.

В неделя пред партийния актив лидерът на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов отчете, че "БСП, тези провалени политици, ни гонят и ни настигат".

Как се разпределят мандатите

От "Афис" предлагат и условно разпределение на процентите в мандати. При цялата условност на изчислението полагащите се на България 17 мандата според сегашните предварителни нагласи и с уговорката, че до изборите има достатъчно време за размествания в класацията, биха се разпределили по начина, представен на следващата диаграма. Ако разликата между водещите политически сили надхвърли 3,4 пункта, това ще означава и разлика от един мандат. В случай че коалицията „Обединени патриоти“ успее да прекрачи бариерата от 5,89%, националистите ще се поздравят с един мандат, който ще бъде за сметка или на първия в класацията, или на ДПС.

Така БСП и ГЕРБ ще вземат по 6-7 мандата, ДПС - 3-4, а "патриотите" - може би един мандат, е прогнозата на "Афис" спрямо ситуацията към този момент.

Слаб интерес към евровота

"Слабият интерес към европейските избори не е български феномен, така е и в останалата част от континенталния съюз. За сравнение можем да отбележим, че ако предстоящите избори не бяха за Европейски, а за местни парламенти, очертаващата се избирателна активност би била с 15-25 на сто по-висока. В България по-специално тя би била с 19 на сто по-висока", коментират от агенцията.

Въпреки сравнително високото доверие в ЕС българските граждани не смятат, че нещата в Съюза са наред и всичко се развива в правилната посока.

Ситуацията в ЕС се оценява негативно, макар и не чак толкова, колкото е оценено положението у нас, сочат данните.

Защо при това положение избирателната активност не пада още по-ниско – така както е в повечето от останалите страни в ЕС? Има два възможни варианта за отговор на този въпрос. Ето и коментара на "Афис":

Първо, защото българинът по време на политически кампании е настроен не да избира, а да протестира и наказва. Иначе казано, пред избирателните урни се явяват не само граждани, които гласуват „за“ някого, а и такива (в някои случаи дори повече), които предпочитат да заявят с гласа си, че са „против“ нещо. Заради това в края на миналата година БСП напусна рамките на традиционното си ядро и започна да добавя, макар и плахо засега, периферия за сметка на противници на статуквото, която я припознават като инструмент за протест.

Второ, защото българите загубиха доверието в собствената си държава и в съзнанието им ЕС е оформил образа си на нещо като убежище, накъдето да се упътят, ако им се отвори възможност. Това е причината, поради която у нас е изключително и нетипично високо одобрението на идеята за общоевропейска прокуратура, тъй като 71% от пълнолетните български граждани са убедени, че политическата система у нас работи за богатите и равенството пред закона е идея само на книга. Това е и причината, поради която във всяко второ българско домакинство има най-малко един член, който или е напуснал страната, или в близко време възнамерява да го стори.

В представата на мнозина наши сънародници Европа е спасителен бряг от несгодите, които понасят във водите на българската река. Затова и избирателната активност тук през май ще бъде по-висока в сравнение с почти всички други страни от ЕС, но по-ниска в сравнение с онази активност, която обикновено измерваме по време на национални и местни избори.