Без дебати депутатите приеха текстове от новия Закон за защита на личните данни, който бе изготвен заради общия европейски регламент GDPR. С тексовете в родния закон на практика се въвежда безпрецедентен за демократичните държави принцип "законосъобразно журналистическо изразяване". Това означава, че ресорната Комисия за защита на личните данни ще може да извършва проверки на медийни публикации и не само - текстът касае литературни и художествени произведения, както и академични трудове. За това предупреди преди дни и адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация".

"Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот", гласи приетият днес окончателно текст.

След което се изброяват девет критерия, валидни за всеки конкретен случай: какво е влиянието, което разкриването на личните данни на дадено лице, обект на журналистически материал например, или на тяхното оповестяване, може да окаже върху личния живот и доброто име на въпросното лице; или какви са обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора; както и дали лицето е от управленския ешелон или има друга роля в обществения живот - "с по-занижена защита на личната неприкосновеност".

Подобни критерии могат директно да рефлектират върху журналистически разследвания, например, в които не е задължително лицата да са обществени фигури. Все пак бе възприето, че проверките на Комисията не могат да изискват разкриване на източника на информацията на журналиста.

"От систематичното тълкуване на разпоредбите се разбира, че надзорният орган ще има правомощието да проверява дали е налице "законосъобразно обработване за журналистически цели" за всеки конкретен случай, което означава, че ще се изисква документиране на спазването на посочените по списък критерии. "Законосъобразно журналистическо изразяване" не съществува на законово ниво в правните системи на демократичните държави. Отделни елементи на това понятие се извеждат в тълкувателната дейност, в случая – на Конституционния съд, на Европейския съд по правата на човека, на Съда на Европейския съюз, на Върховния административен съд и Върховния касационен съд. Нито една от тези институции не е имала самочувствието и дързостта да даде едно всеобхватно определение на това, що е "законосъобразно журналистическо изразяване", без да отчита динамиката на обществения живот", заявяват в свое становище от Програма "Достъп до обществена информация".

И посочват в заключение:

"Не можем да се освободим от безпокойството, че предлаганата уредба е равнозначна на въвеждане на цензура, в нарушение на чл.40 от Конституцията."