Супербоул - игри на съдбата и сметки за уреждане (СНИМКИ)

Утре е 53-тото издание на финала по американски футбол Супербоул - мачът между "Ню Инглънд Пейтриътс" и "Лос Анджелис Рамс" ще започне в 01:30 часа наше време в неделя срещу понеделник. Арена на сблъсъка е може би най-модерният и скъп стадион в света днес - "Мерцедес-Бенц" в Атланта, издигнат за над 2 милиарда долара.

Дори да знаете малко за тази странна на пръв поглед игра, все сте чували, че Супербоул е най-гледаното, най-комерсиално и коментирано събитие всяка година отвъд Океана. То носи много пари и емоции. И отнема. А тази година съдбата реши да се намеси, не просто да гледа шоуто отстрани. Какъвто и да е резултатът, дълго ще се обсъжда и ще се търсят знаци за бъдещето на играта и на двата отбора.

Началото на една династия

На 3 февруари 2002 г. в Ню Орлиънс "Ню Инглънд Пейтриътс" и "Сейнт Луис Рамс" се изправят един срещу друг на 36-ия Супербоул. Това си остава едно от най-неравностойните съперничества като изходни позиции. "Овните" бяха шампиони, водени от харизматичния куотърбек, а днес тв анализатор Кърт Уорнър.

Продукцията на воденото от него нападение бе наричана "Най-великото шоу на Земята". Уорнър раздаваше пасове където и както си поиска. Отсреща стоеше тим, който досега не бе печелил на Супербоул. При това достигнал до Града на джаза със съдийска помощ в един скандален снежен мач с "Оукланд Рейдърс". Букмейкърите даваха прогнози за победа на "Сейнт Луис" с над 10 точки разлика - безпрецедентно на Супербоул дотогава.

Не стана така - "патриотите" се запънаха, а защитата им до голяма степен се справи с Уорнър и компания. Секунди преди края "Ню Инглънд" имаше възможност за финална атака при 17:17 и неопитният куотърбек Том Брейди (тогава с движения като на Робокоп) придвижи топката до 48 ярда от крайната зона, откъдето придобилият легендарен статут Адам Винатери с шут я прати във вратата - 20:17.

Така бе поставено началото на една от най-великите династии в американския спорт въобще, не само във футбола. "Пейтриътс" още осем пъти стана шампион на Американската конференция и стигна до Супербоул. Титлата беше спечелена пет пъти. Всичко това благодарение най-вече на трима души, които са по местата си до днес - собственика Робърт Крафт, треньора Бил Беличик и споменатия "диригент" Том Брейди.

Крафт е уважаван човек и успял бизнесмен, известен и като приятел и спонсор на кампанията на Доналд Тръмп. Беличик е считан за един от най-великите треньори, може би единствено зад Винс Ломбарди, на когото е кръстен трофеят на Супербоул. А Том Брейди (41 г.) е куотърбек №1 в историята. В България той е известен повече като съпруг на модела Жизел Бюндхен.

Ами "Рамс"? С онази болезнена загуба "Най-великото шоу на Земята" се отиде като пътуващ цирк, който никога повече не виждате. За хората от Сейнт Луис стана точно така. През 2016 г. "овните" се завърнаха в Лос Анджелис. Клубът е създаден през 1936 г. в Кливланд, десет лета по-късно е преместен в Лос Анджелис, където трупа слава и фенове. В периода 1995-2015 г. е в Сейнт Луис.

Допълнението към името, цветовете и емблемата са същите. И още нещо - болката от загубата през 2002 г. Тук ще чуете различни мнения (също като в България, където по този или друг начин също местим отбори, сменяме имена и лицензи и т.н.). Феновете от Сейнт Луис - поне повечето, едва ли викат сега за "Рамс". Също като тези от Ел Ей, когато тимът беше в Средния Запад. Но историята си остава - в Америка се приема, че клубът е един и същи, само променя градовете.

А неутралните запалянковци помнят, че малко след финала през 2002 г. избухна един от така типичните за "Ню Инглънд Пейтриътс" скандали. Оказа се, че тренировка на "овните" е била шпионирана, а това не е по правилата. Нищо не последва - битият си е бит. Всъщност последва - още няколко такива "измами" от страна на Династията. Класата си е класа, никой не може да обезсили постиженията на Крафт, Беличик, Брейди и ко. Но има и сянка.

"Просто си вършете работата"

Треньорът Бил Беличик в 99 процента от времето си пред камери е с мрачно изражение на лицето. Той не обича пресконференции и журналисти, пестелив е на критики и хвалби. Но мениджърският му и спортен гений са неоспорими. На скамейката на "Пейтриътс" често може да се види една сцена - Беличик е събрал определени играчи, дава указания и накрая винаги завършва с една фраза с подканяща интонация. Just do your job - "Просто си вършете работата".

Това е мантрата на династията на "Ню Инглънд". Откакто нашумя, стана мото на много фирми, клубове и организации в Америка. Някои шефове дори са я написали по стени, бюра, на екраните на компютри и т.н. Феновете на тима я издигат на плакати на стадион "Жилет" край Бостън.

Тези дни анализатори обявиха, че "Пейтриътс" затваря един кръг с този финал срещу "Лос Анджелис Рамс", срещу който тим започна всичко преди 17 години. Кръг значи ли край? На това се надяват мнозина - онези, които не обичат "патриотите". Да, обаче "краят" бе вещан много пъти за тези 17 лета. Дори през миналата година. Отборът обаче все намира начин да възкръсне и да продължи да доминира. Неотдавна мина и през вътрешни скандали - най-вече заради гигантското его и влияние на Брейди.

Един от най-популярните спортисти отвъд океана "вкара" в тима персоналния си треньор и бизнес партньор, който му е нещо като гуру, диетолог и т.н. Държеше да е в съблекалнята, в самолета и край скамейката. Което се сблъска с принципите на Беличик. Двамата обаче явно намериха баланс в отношенията и сферите си на влияние - вижда се по резултатите.

Брейди е на 41 г. Ала и тези дни в суматохата от пресконференции в Атланта той потвърди една лоша новина за всички останали в Националната футболна лига (НФЛ) - иска да играе поне до 45. Беличик също няма никакво намерение да хвърля кърпата. Както и да свърши мачът утре, "Ню Инглънд Пейтриътс" е фаворит №1 за Супербоул като шампион на Американската конференция и за следващия сезон.

Маквеизми

Куотърбекът на "Лос Анджелис Рамс" Джаред Гоф, стилът на игра на когото прилича на този на Брейди, е на 7 години, когато Том и "Ню Инглънд" измъкнаха онзи финал. Сега е на 24. На толкова беше и самият Брейди през 2002 г.

Има и по-интересно - треньорът на "овните" Шон Маквей е бил на 16 г. тогава. И е присъствал на трибуните на стадион "Супердоум" в Ню Орлиънс - като подарък за рождения му ден, който е дни по-рано - на 24 януари. Сега Маквей е в Христова възраст и е най-младият старши треньор в НФЛ. Нещо повече - двама от играчите в отбора му са по-възрастни от него.

Той оглави "Рамс" на 31, подобри куп рекорди по този повод и за кратко време промени всичко в отбора, като се почне от философията. Играчите го обожават - той влиза под кожата им, говори на техния език. Но и умее да изисква. Ако Биличик е цар на защитната игра, Маквей е силен в нападателната. 

Като стана дума за мантри и сентенции, Шон Маквей е спуснал няколко. Футболистите му ги казаха пред хилядите представители на медиите в Ню Орлиънс тези дни. 

"Стандартът е стандарт". "Ние сме майстори на ситуацията". "Ние, не аз". "Нашето правило - не закъснявай".

Първото означава ценностите в отбора да са на първо място. А те са да се тренира и учи (добрите играчи в американския футбол прекарват часове в зали за анализи на видеозаписи - своите и на съперника), да мислиш за съотборниците си, да преследваш високи цели, да приемаш загубите и победите нормално и спортсменски, да не търсиш извинения и т.н.

Второто е от всяка игрова ситуация да се извлича най-доброто за отбора, а не за конкретния състезател и личните му показатели. Третото и четвъртото не се нуждаят пояснения.

Звездите от тима дадоха примери за спазване на всеки един от тези принципи. Шон Маквей умее и да се шегува - нещо, задължително за човек в неговото положение. И често прибягва до майтапи - било то в трудни моменти или пък тогава, когато трябва да успокои положението, да "приземи" някого...

Използвал някои лафове и похвати от сериала "Психаротерапия" - ситкомът, с който Чарли Шийн смени "Двама мъже и половина".

"Маквеизми. Това са Маквеизми", казваха асовете на "Рамс" през смях тези дни.

Може ли утре "Рамс" да смени "Пейтриътс" като династия в американския футбол, Беличик да отстъпи на Маквей, а Джаред Гоф да поеме палката от Том Брейди? "Лос Анджелис" може да спечели, но смяната няма да стане точно така. В спорта нещата никога не се променят по формула.

Шоуто

Супербоул е "ентъртейнмънт". Няма как такъв продукт в Америка да не е превърнат в бизнес, който да забавлява десетки милиони хора. Маркираме "задължителните" елементи от програмата утре през нощта. 

Химнът преди мача ще бъде изпят от Гладис Найт. На полувремето около 15 минутно шоу ще изнесат групата Maroon 5 и рапърите Травис Скот и Биг Бой. В САЩ мачът може да се гледа по тв канала CBS (базовата цена на 30 секунди реклама и тази година започва от 5 милиона долара). Ако искате да гледате и кабелната ви има повече спортни канали, все ще намерите къде. Телевизии от цяла Европа ще го предават - германски, френски, испански, италиански...

Най-много пари за реклама и тази година дава "Бъдуйзер". "Базовата" бира на гиганта - "Бъд лайт", не струва, но спотовете винаги са много оригинални и забавни. Традиционно присъстват автомобилни марки, застрахователи, храни, фирми и услуги от IT сектора...

Преувеличените слухове за една смърт

В последните години много се изговори за това, че американският футбол умира като спорт. Авторитетни издания и анализатори застъпват тази теза заради болестта на мозъка CTE, причинена от ударите в главата, прекалената комерсиализация, а и протестите на играчите по време на химна. Последното отпадна като "проблем" в изминалия сезон.

НФЛ започна да си връща позициите по телевизията - може би все пак слуховете за смъртта на този често жесток, но и доста сложен, аналитичен и атрактивен спорт, са преувеличени.

Има непредък в изчистването на играта от грубости, а шлемовете стават все по-добри. Едно нещо вече е безспорно, макар и да звучи парадоксално - телевизионната аудитория намалява в САЩ. Футболът обаче още държи позиции. Според компанията "Спорт медия уоч" 40 от 50-те най-гледани телевизионни спортни събития на 2018 г. са мачове от НФЛ. Останалите десет са от зимните олимпийски игри и... колежански мачове по американски футбол.

А Супербоул ще си остане №1. Независимо за какво го гледате - заради династии и отбори, които искат да ги детронират, заради шоуто на полувремето или заради реклами.