На 22 май 1944 г. Паул Ридел, 37-годишен доброволец, подписва в Аушвиц документ, с който се задължава за вярна служба. В точка 2 е посочено:

“По всички провеждани при евакуирането на евреи мерки се задължавам да пазя пълно мълчание, също и спрямо мои другари.” Точка трета изисква от подписващия “с цялата си същност и с всички сили да се застъпвам за бързото и безпрепятствено провеждане на тези мерки”.

Многобройни есесовци са подписвали в Аушвиц размножени на матрица подобни документи. Редом с Ридел подписи полагат Аугуст Билеш и Оскар Зибенайхер.

През май, юни и юли 1944 г. германският лагер на смъртта постига своята най-голяма и жестока “ефективност”. Между 18 май и 11 юли 1944 г. есесовците депортират в Аушвиц 437 000 унгарски евреи, от които най-малко 320 000, а вероятно 370 000 още при пристигането си са избити в газовите камери.

За да се справи с тази “задача за убийства”, комендатурата на конценрационния лагер се нуждае от всеки есесовец. Така най-вероятно са били привлечени Зибенайхер, Билеш и Ридел, които да извършват селекция още на рампата, както и да изпълняват други задачи, които са в пряка връзка с масовите убийства. Така по време на Холокоста те се превръщат в престъпници и то в истинския смисъл на думата.

След 1945 г. и тримата живеят в ГДР. По време на диктатурата на компартията срещу тях следствие завежда девети отдел на Министерството за държавна сигурност (Щази – б. р.). Въпреки това никой от тях не е изправен на съд.

Щази прекратява следствието срещу Оскар Зибенайхер, тъй като не бил извършвал престъпления срещу човечеството, за които да е бил осъждан. По време на големия процес, известен като «процесът Аушвиц», воден във Франкфурт на Майн, по безспорен начин е доказано, че Зибенайхер е участвал в акции по убийства.

На Ридел му се разминава поради липса на достатъчно доказателства. Той не е бил разпитван нито веднъж, въпреки че е бил в Аушвиц до януари 1945 г. Дори при липса на доказателства за извършени престъпления,  като свидетел той би могъл да разкрие изключително много неща.

И Билеш се размина с каквато и да било санкция. Все пак е бил разпитван, но е твърдял, че единствено е бил караул на кулите в концентрационния лагер и нищо не узнал за вършените престъпления. Разминало му се е най-вероятно, защото е приел да работи като агент на Щази под псевдонима Филип и 8 години е донасял ценна за комунистическата власт информация.

Тези детайли от скандалното отношение на Щази към нацистки престъпници по време на Холокоста документира историкът Хенри Лайде в книгата си «Аушвиц и Държавна сигурност». Лайде, който е сътрудник на клона в Рощок на Службата за разсекретяване архивите на Щази, още през 2005 г. представи обхватното си изследване «Нацистки престъпници и Държавна сигурност. Тайната политика на ГДР в миналото». Сега с книгата си, посветена изключително на темата Аушвиц, му се удава безпримерно задълбочаване в темата.

Така Лайде оборва последния аргумент, непрестанно използван от леви политици, като Грегор Гизи, че комунистическата диктатура поне е разнищила престъпленията на нацисткия режим по-добре, отколкото това се е случило във Федералната република.

Всъщност е вярно, че що се отнася до издаване на присъди във връзка с Холокоста, до 60-те години на миналия век правовата държава Западна Германия не искаше да се омърсява с мрачна слава. Но във всяко отношение ГДР беше далеч по-зле. Единственият критерий да не се повдига обвинение, беше дали престъпник е бил готов безусловно да служи на комунистическата власт. Който го стори, имаше добри шансове да остане безнаказан.

При някои случаи  престъпленията бяха толкова ужасни, че дори Щази не можеше да ги пренебрегне. Както беше с Ханс Анхалт. След 1945 г. той живее спокойно в Тюрингия и работи като тракторист. Най-късно през 1951 г. службите на ГДР за пръв път узнават, че роденият през 1908 г. Анхалт като есесовец е бил в Аушвиц и е избивал златните зъби на концлагеристи. Но в продължение на десет години не се случва нищо – не започва следствие, камо ли арест. Едва през октомври 1961 г., когато в Йерусалим тече съдебен процес срещу Адолф Айхман, организаторът на депортациите, а във Франкфурт на Майн предстоеше началото на «процеса Аушвиц», Щази се задейства. Разпорежда Анхалт да бъде шпиониран, заведено е секретно досие под наименованието «Айхман».

Минава обаче повече от година, докато Ханс Анхалт най-сетне е арестуван. Ден по-късно при първия разпит, проведен на 9 ноември 1962 г., той признава, че в Аушвиц е работил като надзирател, но нищо не знаел за вършените престъпления. При обиск в къщата му е установено, че семейство Анхалт разплага с откраднати в Аушвиц скъпоценности и кожени изделия, сред които дамски чанти и ръкавици. Наред с това Анхалт е разпореждал на концлагеристи да изработват за децата му палта. Съпругата му е знаела не само за убийствата в газовите камери, а също и че мъжът й е участвал в селекции (кой може да работи и кой да бъде отправен към газовата камера – б. р.), както и че е придружавал безпомощни хора до крематориума.

По време на разпит, проведен на 21 август 1963 г., Анхалт излага собствено становище:

«По време на службата ми в концентрационния лагер Аушвиц не съм извършил никакви престъпления. Поне не гледам на разстрели, умъртвяване, бой и издевателства над лагерници в концентрационния лагел Аушвиц като на престъпления.»

Само е изпълнявал  дълга си на националсоциалист, което за него означавало да се ускори унищожаването на евреите.

Ясен случай. Въпреки това процесът срещу Анхалт не е публичен. При закрити врати той получи доживотна присъда. Защо? Точно по това време ГДР осъществяваше мащабна пропаганда срещу «фашистката Федерална република». Не беше по вкуса на компартията точно по това време да стане известно, че и в Източна Германия има престъпници от Аушвиц.

Анхалт почина в затвора през 1975 г.

Според проучване на историка Лайде в цялата история на ГДР - от 7 октомври 1949 г. до октомври 1990 г., са били издадени само 15 присъди срещу престъпници от Аушвиц. Смъртните присъди са били две и са били изпълнени. Трима, получили доживотни присъди, са починали в затвор. Останалите десет са получили амнистия.

За сравнение – само  във Франкфурт между 1963 г. и 1981 г. по пет съдебни процеса 23-ма престъпници от Аушвиц са получили дългогодишни или доживотни присъди. Съдебни процеси са водени също в Оснабрюк, Западен Берлин, Мюнхен и другаде за разлика от «антифашистката ГДР».

Всичко това да се документира, е заслуга на Хенри Лайде. Легендата за по-доброто разчистване на миналото от страна на ГДР, в която никой не вярваше, окончателно е оборена. Естествено е, че това не се харесва на апологетите на компартията на ГДР.