Ашита Нагеш, Би Би Си

През периода от януари 2017 до декември 2018 г. две хиляди произволно избрани безработни получаваха по 560 евро на месец, без да им се поставят никакви условия.
Този доход им бе гарантиран, независимо дали ще останат безработни, или ще си намерят работа (или ще отворят собствен бизнес).

Нивото на заетост сред участниците в експеримента остана същото, но стана ясно, че те са се чувствали по-щастливи, намаляло е усещането им за постоянен стрес.
През 2017 г. Финландия стана първата европейска страна, решила да тества идеята за безусловен гарантиран базов доход. Експериментът бе осъществен от финландската агенция за социално осигуряване "Кела".

Какво представлява безусловният базов доход?

Безусловният базов доход предвижда правителството да изплаща на граждани гарантирана парична сума независимо от другите им доходи. Финландският експеримент бе малко по-различен от други подобни инициативи, тъй като обхващаше само безработни.

Има и предложение за предоставяне на безусловни базови услуги - вместо гарантиран доход на гражданите да се подсигуряват безплатно услуги като здравеопазване, образование и транспорт.

Идеята не е нова. За пръв път е спомената още в "Утопия" на Томас Мор, издадена през 1516 г., сиреч преди 503 години.

В наше време обаче такива експерименти се провеждат в цял свят. Пълнолетните жители на едно село в Западна Кения гарантирано ще получават по 22 долара на месец в течение на 12 години. Италианското правителство разработва план за т. нар. граждански доход. Властите на холандския град Утрехт правят експеримент с безусловен базов доход под наслов Weten Wat Werkt – "Знай, че това работи", който ще продължи до октомври. 

Защо се прави това?

Според привържениците на безусловния базов доход той ще подпомогне борбата с бедността, осигурявайки на хората време, за да търсят работа или да получат нова професия. По думите им това е от особено голямо значение с оглед роботизацията на много професии, поради която мнозина ще остават без работа. 

Миска Симанайнен - изследовател от колектива на "Кела", проучвал данните от финландския експеримент, заяви пред Би Би Си, че стремежът на правителството е бил да провери на практика именно това положение, за да установи може ли с помощта на този инструмент да реформира системата за социални помощи. 

Какви са резултатите?

Всичко зависи от смисъла, който влагаме в думата "работа".

Дали експериментът е спомогнал безработните да си намерят работа, както се надяваше десноцентристкото правителство на Финландия? Не, не съвсем.
По думите на Симанайнен, при все че някои безработни наистина са си намерили работа, участието в експеримента изобщо не е повишило шансовете им в сравнение с хора извън контролната група, които не са получавали "безплатни пари".

Изследователите все още проучват какво всъщност може да показват тези данни. Окончателните резултати ще бъдат публикувани през 2020 г.
Мнозина обаче смятат, че не бива да се мисли само за свиване на безработицата. Според тях, ако експериментът е целял да направи хората по-щастливи, би могло да се говори за триумф.

Точно това каза пред Би Би Си един от участниците в експеримента, бивш вестникарски редактор на име Туомас:

"Все още съм без работа. Не бих казал, че безусловният базов доход рязко е променил живота ми. Психологически – да, но от финансова гледна точка – не твърде."

Проблеми около безусловния базов доход

Идеята за безусловен базов доход среща активна подкрепа - и не по-малко активни критики, сред симпатизантите на всички политически течения. 

Според мнозина хора с леви убеждения тази идея залага твърде много на финансите и покупателната способност на населението, подминавайки факта, че компаниите произвеждат прекалено много стоки, каквито не се търсят, и принуждават своя персонал да работи все повече и повече.

Грейс Блейкли, специалист по икономика, пише в "Ню соушълист", че без фундаментални структурни реформи в икономическата система безусловният базов доход ще е само козметична мярка. Други се опасяват, че заради безусловния базов доход ще бъдат орязани бюджетите на социалните служби.

А хората с десни възгледи се тревожат тъкмо за обратното. Те смятат, че подобна система ще струва твърде скъпо на бюджета, освен това може да формира синдром на зависимост и култура, при която хората ще очакват пари, без да правят нищо.

Точно тази мисъл изрази през 2016 г. в интервю за "Файненшъл таймс" Улрих Шписхофер, генералният директор на компания А Бе Бе.

"Материалното възнаграждение трябва да произтича от създаването на добавена икономическа стойност", каза той. 

Какво следва оттук нататък?

Изследователите на "Кела" внимателно анализират в момента данните от експеримента с безработните в опит да установят с какви допълнителни мерки може да се подобрят програмите от този вид. Идеята с безусловния базов доход не се е провалила, смята Миска Симанайнен.

"Не става дума за провал, нито пък за успех - това са просто факти, с каквито не разполагахме преди експеримента", казва той.

БТА