Колко точно пари са похарчени досега за проекта за АЕЦ „Белене“? Има различни оценки за това, кои разходи са пасиви и кои все още представляват активи, но безспорна е общата сума– над 3 милиарда лева. И тя продължи да расте дори и през 2018 г.

…

Министърът на енергетиката в третия кабинет на Бойко Борисов обича да казва, че ако България не построи АЕЦ „Белене“, трите милиарда лева, „инвестирани досега“, ще бъдат безвъзвратно загубени.

С този главен аргумент 44-ото Народно събрание (НС) задължи Теменужка Петкова да представи до края на октомври 2018 г. процедурата за избор на стратегически инвеститор и структурата на проекта за втора атомна електроцентрала. Зададе є и нормативен „коридор“ – на пазарен принцип, без държавна гаранция.

Ако при тези условия „Белене“ се реализира, ще е първата АЕЦ в света, изградена без никаква държавна подкрепа – без държавна гаранция за кредитите, без дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия, без договори за разлика, без преференциални цени.

Възможно ли е българско чудо?

Щетите от АЕЦ „Белене“, без да е построена, продължават да се трупат на сметките на българските данъкоплатци. Реално те са много по-големи от трите милиарда лева „инвестиции“, които допреди десетина години Борисов нaричаше „гьол“.

Неосъществената втора атомна има преки и непреки щети върху българската икономика – от една страна, милиардите, изтекли от държавната енергетика и от бюджета, от друга – сериозното задлъжняване на енергийните дружества, което препятства инвестициите в енергийна инфраструктура. Третата страна се нарича национална сигурност, от която енергетиката е неразделна част, а тези, които я търгуват на парче в интерес на чужди държави, й нанасят непоправими и дългосрочни вреди.

(Пред)последната сметка за „Белене“ дойде през септември 2018 г. за около 40 милиона евро. Националната електрическа компания (НЕК) ще трябва да плати още 37 млн. евро заради поредно загубено арбитражно дело заради неслучилата се АЕЦ. Като се прибавят и близо 2.4 милиона евро за адвокатски хонорари, задължението набъбва още.

След като руската „Атомстройекспорт“ осъди НЕК заради неподписването на договор и поръчано и неплатено оборудване, НЕК бе осъдена и от архитект-инженера на проекта WorleyParsons – с подизпълнител „Риск инженеринг“, избран от НЕК през пролетта на 2005 г., при кабинета на НДСВ-ДПС. Но това са само щрихи от дългогодишната история на АЕЦ „Белене“ в ущърб на българските данъкоплатци.

Калкулацията започва отдалеч

Строежът на АЕЦ „Белене“ започва през 1987 г., но е спрян през 1990 г. поради липса на достатъчно финансиране. Спира за втори път с решение на 42-ото НС през март 2012 г. И пак тръгва през 2018 г.

Заради спирането на проекта обаче филиалът на „Росатом“ – „Атомстройекспорт“, осъди НЕК в Международния арбитраж в Женева. Или както пише в арбитражното дело, „ответникът (НЕК) е длъжник на ищеца („Атомстройекспорт“ – АСЕ) за предприети работи с очакването, че двете страни ще подпишат окончателния договор за ИДС (инженеринг–доставка–строителство – б.р.), за чието неподписване отговорност носи единствено Ответникът“.

Искът е за 1 143 085 520 евро плюс малко над 221 милиона рубли плюс лихвите. България плати над 660 милиона евро, близо два пъти по-малко.

За основа на иска служат 2 споразумения – за изграждане на АЕЦ „Белене“ между АСЕ и НЕК от 29 ноември 2006 г. и Рамков договор от 28 ноември 2007 г. Към тях има общо 13 анекса. Договор за АЕЦ „Белене“ така и не е подписан.

На 20 май 2007 г. НЕК, по време на управлението на тройната коалиция, започва процедура за търсене на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“. На следващия ден НЕК подписва Споразумение за отпускане на заем с BNP Paribas за 250 милиона евро – като мостово финансиране за АЕЦ „Белене“ и други проекти.
От тези 250 милиона евро само 77 милиона евро са похарчени за АЕЦ „Белене“, а остатъкът – за други проекти на НЕК, вкл. за АЕЦ „Козлодуй“, гласят документи по арбитражното решение. А основно за хидровъзел „Цанков камък“, достигнал космическите близо 500 милиона евро за инсталирана мощност от 80 мегавата.

Оттук започва и голямото задлъжняване. За да ги върне, по-късно БЕХ ще емитира облигации за два пъти по-голяма сума през 2013 г., чийто обем впоследствие увеличаваше. Към момента общите задължения на холдинга – „шапка“ на държавната енергетика, по облигационни заеми надминаха 3 милиарда лева.

На 31 юли 2007 г. НЕК прави авансово плащане от 32 198 212 евро. Според анализа, направен от WorleyParsons за материалите на площадката на АЕЦ „Белене“, пазарната цена на оборудването, което е налично, но „не може да бъде интегрирано“, е 295 981 120. 102 евро. Сключен е договор за продажбата му на „Атомстройекспорт“ за 205 млн. евро, но България е получила под 100 милиона евро от тази сума, защото всички транспортни разходи, товарене и разтоварване, мита, застраховане и др. са за сметка на българската страна – по данни на бившия енергиен министър Делян Добрев (ГЕРБ).

Анексите си вървят, плащанията също

Съществуващите на площадката на „Белене“ сгради са предназначени за друг тип реактор и е предвидено да се разрушат. Демонтажът на сградните структури и съоръжения е оценен на 109 004 179 евро.

Руската компания изчислява цената на планираните строително-монтажни работи (СМР) за цялата 2009 г. на близо 320 милиона евро. Напомнят, че НЕК трябва да осигури финансиране за целта. И предлагат нови допълнения 6 и 7. Анекс 6 засяга изброените СМР, анекс 7 – за разработване на софтуер, поръчки за кабелни тунели и др. за общо 110 милиона евро.

След като германската компания RWE се присъединява към проекта „Белене“, започва нов цикъл преговори за подписване на окончателен договор. Те текат през февруари, март, април, май, юни 2009 г. Идват избори, правителството се сменя, както и ръководството на НЕК. Новият премиер Бойко Борисов нарежда на министерствата да спрат изпълнението на всички текущи договори на 27 юли 2009 г.

На крачка от задлъжняване към Русия

Но още при тройната коалиция и кабинета „Станишев“ български и руски официални лица започват да обсъждат възможността за руско държавно финансиране на „Белене“.

На 28 април 2009 г. се провежда среща на високо равнище между руския президент Дмитрий Медведев, руския премиер Владимир Путин, българския премиер Станишев и Сергей Кириенко от „Росатом“, за да обсъдят възможността България да получи експортен кредит от Русия.

На срещата е постигната принципна договореност за това. От АСЕ казват, че за да бъде отпуснато финансирането, е необходимо да бъде подписан договорът.

RWE, НЕК и БНП Париба подробно обсъждат руското финансиране на работна среща на 7 май 2009 г. В началото на юни 2009 г. в София се провеждат срещи с представители на руската държавна Газпромбанк. Но българската страна отказва всякакви държавни гаранции, без които банката не би могла да отпусне заема.

През юли 2009 г. НЕК и RWE продължават разговорите за финансирането, като стигат до извода, че единствените финансови източници за АЕЦ „Белене“ са руският заем и заем от ЕИБ/Евратом. Според тях максималната сума за финансиране от трета страна няма да е повече от 5 милиарда евро, а разходите по проекта най-вероятно ще се увеличат от 8 на 10 милиарда евро. Към днешна дата вече се говори за двойно по-голяма сума.

След разговорите с RWE, по покана на България на 18 септември 2009 г. се провежда среща на високо равнище между руския министър на енергетиката Сергей Шматко и българския министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, представители на НЕК, БЕХ, „Росатом“, АСЕ и др., за да се обсъдят трите основни енергийни проекта между двете държави, в т.ч. газопровода „Южен поток“ и нефтопровода „Бургас–Александруполис“.

По време на срещата страните обсъждат статута на проекта „Белене“, а позицията на министър Трайков, отразена в арбитражното решение, е:

„Проектът „Белене“ е много важен за България, тъй като стойността на целия проект е почти 1/3 от целия БВП на България. Следователно проектът трябва да се разглежда по икономически обоснован начин. До момента той не е разработван според разбирането за най-добри практики. Всъщност няма договор. Българската страна има желание да изпълни проекта, но не като работа на парче, какъвто е подходът до момента. Няма лиценз, въпреки че според Агенцията за ядрено регулиране не съществуват непреодолими забележки: финансирането на договора за инженеринг, доставка и строителство (ИДС) трябва да бъде извършено според стандартната процедура. Необходима е цялостна концепция. Важно е процесът по строителството на централата да бъде прозрачен.“

Но на 26 октомври 2009 г. RWE прекратява участие, скоро и BNP Paribas – водещата банка по проекта, прекратява споразумението си с НЕК за консултантски услуги.

А след оттеглянето на RWE НЕК подписва анекси 6 и 7, които RWE е призовала българската страна да не подписва с мотива, че ще донесат съществени „финансови рискове“ за НЕК. След това започват да идват сметките.

Особености на руския енергиен лов

Причината щетите от непостроената АЕЦ „Белене“ да са особено големи не е (само) поради корупционни и геоикономически интереси. А и заради стратегията и тактиката на руската страна да договаря „в пакет“.

Какво означава този руски прийом? Означава, че общият сбор във всеки един момент е на плюс за Кремъл. Цените на руския газ за България традиционно са „пакетирани“ с друг руски енергиен проект.

Обещанията за евтин газ за най-зависимата от руско синьо гориво европейска държава – България (близо 92%), винаги вървят в пакет с още нещо: домогване до националната газова инфраструктура чрез „Топенерджи“ при кабинета на Жан Виденов (януари 1995–февруари 1997); АЕЦ „Белене“, проектът за газопровод „Южен поток“, прекратен през декември 2014 г. заради разминаването му с изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС.

Така руските преговарящи разполагат винаги с няколко инструмента за натиск. А обещанията не е задължително да се изпълняват. Например срещу създаденото зад гърба на Виденов по инициатива на Андрей Луканов „Топенерджи“ на България бяха гарантирани доставки на руски газ в дългосрочен план, част от които да се платят със стоки и услуги – което не се случи, както не се случиха и митническите отстъпки.

Сега на масата на преговорите е пакетът „Втора атомна и руски природен газ за хъб „Балкан“. Това се вижда и от темите на междуправителствената българо-руска смесена комисия в края на октомври. Там Теменужка Петкова е информирала руската страна за предстоящата процедура за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“, която да тръгне до края на 2018 г., и е представила междинните резултати от предпроектното проучване за хъба.

Така че в комбинация с газа за хъба, предстоящото договаряне на цените на руския газ за България, станало възможно благодарение на антимонополното разследване на ЕК, е и АЕЦ „Белене“.

Който и да е стратегическият инвеститор за „Белене“, централата ще е руска – руски е проектът и откупените реактори, пакетирани в кашони на площадката.

„Все пак „Росатом“ е конструктор на проекта, те са производители на това оборудване и без „Росатом“ много трудно бихме направили каквото и да било“, заяви Петкова през септември 2018 г. А „Росатом“ вече няколко пъти напомнят, че няма АЕЦ без държавна гаранция (под някаква форма).

Така приказката „да не загубим инвестираните досега 3 милиарда“ предвещава още разходи за данъкоплатците, без да има ясна перспектива за цени и срокове и без да има икономически анализ, който да оправдава подобни разходи.

* Текстът е публикуван в "Черна книга на правителственото разхищение" за 2018 г. Проектът е на фондация "Фридрих Науман". Всички текстове са свободни за публикуване с цел да стигнат до възможно най-много хора. Съдържанието на изданието за 2018 г., както и на предишните 3 броя, можете да видите ТУК.