Имало едно време...Ода Жон, художничката, която скандализира мнозина с вулгарните си шунки за приятели, поднесени в Националната галерия. „Революционният“ й подход вдигна много шум, докато палмата на първенството отдавна би трябвало да бъде дадена другиму. Не само „Месо за приятели“, а дори и „Бутик за месо“ отдавна функционират в южните софийски квартали, търсейки най-прекия път до сърцето на клиента. Добре, че поне няма Секънд хенд за месо, коментира случаен минувач, свикнал бутиците да са за дрехи – обичайно.

Обичайното обаче е по-малко интересно и няма как да привлече вниманието на все по-разглезените от нови и нови чудеса на пазара потребители. Та се налага да се търсят максимално призивни и дори екзотични начини за утвърждаване и налагане, но както показва практиката – дефицит в това отношение няма. Нито за желаещите да заприличат на Арнолд Шварценегер, нито за закъсалите за пари, нито за  внезапно получилите импулс да се сдобият с литература на религиозна тематика, макар да са излезли с далеч по-прозаични намерения. И хранителни добавки, и щедри финансови инжекции, и библии – дал Господ.

Храбрият шивач, заплашващ с отмъщение, заслужава специално внимание в този ред на мисли.

А който разчита на конфекция, за да демонстрира стройна фигура, също не би трябвало да има от какво да се оплаче.

Но какво да се прави, ако любимият търговски обект вече не е там, където сме свикнали да го откриваме? И в този случай креативността е насреща и любезно отпраща към новите адреси на старите дюкяни.

По пътя обаче задължително трябва да се внимава и очите да се отварят на четири за дебнещи опасности – зло куче или забрана за паркиране, особено ако съответните предупреждения са отправени своевременно.

Призивите към проявата на съзнателност от страна на гражданите също нерядко са с трогателен характер

А дали съзнателността е на достатъчно високо ниво, може много лесно да се провери – с детектор на лъжата, мерещ и служебната лоялност.

При позитивизма малко по-трудно може да се измерят мащабите, но защо пък да не бъде отбелязано, че точно този вид служители са за предпочитане.

И който вече веднъж се е обзавел с надежден екип, е логично да се похвали с неговите достижения.

Накратко – без жива екзотика нищо не става, но пък и тя е налична без проблеми.

Търговската мрежа е помислила достатъчно и за русофилите – извън „баналните“ Берьозки. Не е простено нито на класиците, нито на популярния червен символ на Москва, който на софийска почва има малко по-различно предназначение.

 

Ама Кремъл на латиница не се пише точно така – ще каже някой, но то кое ли се пише така, както го пишат – като например своеобразния колбас сшунка.

С шунките започнахме, с тях и ще завършим в името на перфектната композиция, концентрирана върху креативността на надписите, изпречващи се пред очите на столичани. И понеже дотук не беше ставало дума за цени – да не пропускаме и  тяхното значение.

Ако и вие сте откривали подобни куриози в своя град, не се колебайте да ни ги изпратите - на clubz@clubz.bg или през страницата ни във Фейсбук.