Article_top

С пищно ревю на шоколадови рокли бе открит тазгодишният Салон на шоколада в Брюксел.

Дори шапките и чадърите на манекените и манекенките бяха от шоколад.

Почти като в приказката за Хензел и Гретел. Само че в къщичката от захар не живее зла вещица и децата могат само да се тъпчат с лакомства, без да ги е страх, че ще бъдат изядени.

Над 130 участници от Европа, Африка и Южна Америка представят на площ от 8000 квадратни метра изобилие от шоколад и шоколадови изделия с всевъзможни вкусове. Изложението приключва в неделя.

Почти всеки производител има интересна лична история. Това известяваха рекламните материали за проявата. Което се оказа абсолютно вярно.

Ето какво разказва пред Клуб Z перуанецът Хосе Тупаячи, който за първи път е дошъл в Белгия да рекламира и продаде колкото се може повече шоколад собствено производство:

„Когато бях дете и бях във фермата с моите дядо и баба, си спомням следния случай. С дядо отидохме в какаовата плантация. Тогава счупих обвивката на какаото. Той ми каза: „Помириши я“. До този момент познавах какаото като напитка, но не и като храна, и то в суровия му вид. Дядо ми каза да го опитам. Имаше вкус на плод, при това изключително вкусен. Казах му: „Това не е какао, а нещо друго“. Той ми отговори: „Напротив, точно какао е“. С ухание на цвете и вкус на плод.“

Това било „кръщенето“ в занаята на Тупаячи, който е дете от брак между индианци от народностите кечуа и мачигенга. Родният му край е районът край древната столица на инките Мачу Пикчу, а той е трето поколение в бизнеса с какао.

Щандът на Мадагаскар привлича вниманието с боабаб, направен от шоколад и какаови зърна. Посреща ни Сатрана Рабеаривело, наследил бизнеса си на най-големия африкански остров от своите родители. Освен плантациите за какао той има и фабрика за шоколад, създадена още по времето на френската колониална епоха. Семейството си я връща през 70-те г. на ХХ век.  Оттогава произвежда шоколад не само за пазара в Мадагаскар и Европа, а и за цял свят, включително Япония и САЩ.

Рабеаривело обаче използва старите машини за своето производство. Неговото верую е, че „в старите тенджери се прави най-вкусната супа“.

„Преди три години създадохме т.нар. „шоколад на парче земя“. Това означава, че техният произход е от много специфично място в Мадагаскар. В него смесвам всички аромати от страната. Както когато пиете френско вино, не казвате, че пиете вино от Франция, а от Бордо“, изтъква Рабеаривело.

Мадагаскарският производител участва в много международни конкурси, а през 2007 г. получава наградата за най-добрия шоколад на света за своя „див шоколад“.

„Брикавил се намира на източното крайбрежие на Мадагаскар, където започва култивирането на какао. Заради циклоните и бурите обаче то е пренесено в северозападната част. Именно там отидохме да търсим старите какаови дървета, които нарекохме „забравените“, и те бяха подивели. От тях успяхме да произведем 120 килограма шоколад преди две години и 60 килограма миналата година. Именно това е един от най-редките шоколади в света, когото наричат „див“, разказва Сатрана Рабеаривело.

Достигането до тези дървета отнема поне няколко дни ходене пеша при доста трудни условия. Стига се до тях, като се правят доста прорези. И цената никак не е ниска - 14 евро за 100 грама.

Мигел Ескудеро е от Еквадор и притежава две плантации в родината си. Преди година и половина решава да се премести със семейството си в Брюксел, където да продължи своя бизнес. Преди това обаче в белгийската столица са живеели баба му, дядо му и родителите му.

„Когато бях дете, идвах в Белгия през ваканциите, за да видя дядо и баба. Тогава се влюбих в шоколада. В Еквадор винаги сме били производители на какао, но нямахме хубав шоколад. Изкарвахме с родителите си около месец, месец и половина и винаги си вземахме поне един куфар с шоколад за Еквадор. Сега обаче нося багаж с шоколад в обратната посока - от Еквадор за Белгия“, хвали се Ескудеро.

Това обаче е свързано с доста щателни проверки със скенер по летищата в южноамериканската страна. Ескудеро кара за Европа най-малко по 1 тон. А има много случаи, при които се пренася кокаин скрит в шоколад. Еквадор не е сред производителите на наркотика, но е един от транзитните пунктове за трафика му.

Боабаб от мадагаскарски шоколад

Най-интересни на външен вид са шоколадите, разпространявани от италианския дистрибутор Серджо Маури. Те са във формата на дамски обувки, на предмети от бита (пирони, чукове, клещи, ножици, кафеварки) и дори на ножове и белезници.

„Много често ми се е случвало клиенти да мислят, че това тук е желязо, а не шоколад. И когато ме питат дали наистина е желязо, винаги им отговарям с дегустация - чупя „инструмента“ и им давам да опитат“, усмихва се Маури.

Серджо Маури разпространява шоколад във формата на дамски обувки...

 

...ножове, белезници и автомати...

 

...кавефарки и ютии...

 

... прибори за хранене, цигулки, пирони, ножици, чукове, клещи и други инструменти за бита.

Белгия е най-големият производител в света на шоколад, макар там да не расте какао. Съответно и главните дистрибутори са белгийските.

Сред тях е Карин Пикаве от Брюж. Тя е в шоколадовия бизнес от 30 години и въпреки дългия стаж професията не я е отблъснала от сладкото изкушение.

„Щом стана, веднага започвам да ям шоколад. И въпреки че съм в този бизнес всеки ден, все още го обожавам. Това е моята страст, нещо в живота, на което не мога да устоя“, споделя тя.

 

 

 

 

С пищно ревю на шоколадови рокли бе открит тазгодишният Салон на шоколада в Брюксел.

Дори шапките и чадърите на манекените и манекенките бяха от шоколад.

Почти като в приказката за Хензел и Гретел. Само че в къщичката от захар не живее зла вещица и децата могат само да се тъпчат с лакомства, без да ги е страх, че ще бъдат изядени.

Над 130 участници от Европа, Африка и Южна Америка представят на площ от 8000 квадратни метра изобилие от шоколад и шоколадови изделия с всевъзможни вкусове. Изложението приключва в неделя.

Почти всеки производител има интересна лична история. Това известяваха рекламните материали за проявата. Което се оказа абсолютно вярно.

Ето какво разказва пред Клуб Z перуанецът Хосе Тупаячи, който за първи път е дошъл в Белгия да рекламира и продаде колкото се може повече шоколад собствено производство:

„Когато бях дете и бях във фермата с моите дядо и баба, си спомням следния случай. С дядо отидохме в какаовата плантация. Тогава счупих обвивката на какаото. Той ми каза: „Помириши я“. До този момент познавах какаото като напитка, но не и като храна, и то в суровия му вид. Дядо ми каза да го опитам. Имаше вкус на плод, при това изключително вкусен. Казах му: „Това не е какао, а нещо друго“. Той ми отговори: „Напротив, точно какао е“. С ухание на цвете и вкус на плод.“

Това било „кръщенето“ в занаята на Тупаячи, който е дете от брак между индианци от народностите кечуа и мачигенга. Родният му край е районът край древната столица на инките Мачу Пикчу, а той е трето поколение в бизнеса с какао.

Щандът на Мадагаскар привлича вниманието с боабаб, направен от шоколад и какаови зърна. Посреща ни Сатрана Рабеаривело, наследил бизнеса си на най-големия африкански остров от своите родители. Освен плантациите за какао той има и фабрика за шоколад, създадена още по времето на френската колониална епоха. Семейството си я връща през 70-те г. на ХХ век.  Оттогава произвежда шоколад не само за пазара в Мадагаскар и Европа, а и за цял свят, включително Япония и САЩ.

Рабеаривело обаче използва старите машини за своето производство. Неговото верую е, че „в старите тенджери се прави най-вкусната супа“.

„Преди три години създадохме т.нар. „шоколад на парче земя“. Това означава, че техният произход е от много специфично място в Мадагаскар. В него смесвам всички аромати от страната. Както когато пиете френско вино, не казвате, че пиете вино от Франция, а от Бордо“, изтъква Рабеаривело.

Мадагаскарският производител участва в много международни конкурси, а през 2007 г. получава наградата за най-добрия шоколад на света за своя „див шоколад“.

„Брикавил се намира на източното крайбрежие на Мадагаскар, където започва култивирането на какао. Заради циклоните и бурите обаче то е пренесено в северозападната част. Именно там отидохме да търсим старите какаови дървета, които нарекохме „забравените“, и те бяха подивели. От тях успяхме да произведем 120 килограма шоколад преди две години и 60 килограма миналата година. Именно това е един от най-редките шоколади в света, когото наричат „див“, разказва Сатрана Рабеаривело.

Достигането до тези дървета отнема поне няколко дни ходене пеша при доста трудни условия. Стига се до тях, като се правят доста прорези. И цената никак не е ниска - 14 евро за 100 грама.

Мигел Ескудеро е от Еквадор и притежава две плантации в родината си. Преди година и половина решава да се премести със семейството си в Брюксел, където да продължи своя бизнес. Преди това обаче в белгийската столица са живеели баба му, дядо му и родителите му.

„Когато бях дете, идвах в Белгия през ваканциите, за да видя дядо и баба. Тогава се влюбих в шоколада. В Еквадор винаги сме били производители на какао, но нямахме хубав шоколад. Изкарвахме с родителите си около месец, месец и половина и винаги си вземахме поне един куфар с шоколад за Еквадор. Сега обаче нося багаж с шоколад в обратната посока - от Еквадор за Белгия“, хвали се Ескудеро.

Това обаче е свързано с доста щателни проверки със скенер по летищата в южноамериканската страна. Ескудеро кара за Европа най-малко по 1 тон. А има много случаи, при които се пренася кокаин скрит в шоколад. Еквадор не е сред производителите на наркотика, но е един от транзитните пунктове за трафика му.

Боабаб от мадагаскарски шоколад

Най-интересни на външен вид са шоколадите, разпространявани от италианския дистрибутор Серджо Маури. Те са във формата на дамски обувки, на предмети от бита (пирони, чукове, клещи, ножици, кафеварки) и дори на ножове и белезници.

„Много често ми се е случвало клиенти да мислят, че това тук е желязо, а не шоколад. И когато ме питат дали наистина е желязо, винаги им отговарям с дегустация - чупя „инструмента“ и им давам да опитат“, усмихва се Маури.

Серджо Маури разпространява шоколад във формата на дамски обувки...

 

...ножове, белезници и автомати...

 

...кавефарки и ютии...

 

... прибори за хранене, цигулки, пирони, ножици, чукове, клещи и други инструменти за бита.

Белгия е най-големият производител в света на шоколад, макар там да не расте какао. Съответно и главните дистрибутори са белгийските.

Сред тях е Карин Пикаве от Брюж. Тя е в шоколадовия бизнес от 30 години и въпреки дългия стаж професията не я е отблъснала от сладкото изкушение.

„Щом стана, веднага започвам да ям шоколад. И въпреки че съм в този бизнес всеки ден, все още го обожавам. Това е моята страст, нещо в живота, на което не мога да устоя“, споделя тя.

 

 

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?