Article_top

Филмът "Руският граф на българите" - за видния дипломат Николай Игнатиев, ще има премиера в Руския културно-информационен център в София днес от 18.30 ч., съобщават от центъра, цитирани от БТА. Сред гостите на прожекцията ще са авторката на филма Олга Булле, изпълнителният директор на фонда "История на Отечеството" Константин Могилевски, посланикът на България в Русия (2012 -2018) Бойко Коцев. 

Името на граф Игнатиев влиза в списъка на 100-те велики дипломати, оставили следа в историята на човечеството. Именно той след края на Руско-турската война от 1877-1878 г. подписва Санстефанския мирен договор, освобождаващ България от петстотингодишно османско владичество. Благодарение на него не само България, но и Сърбия, Черна Гора и Румъния стават независими държави, отбелязват авторите.

Според тях, без преувеличение може да се каже, че без Игнатиев картите на Европа и Русия биха изглеждали иначе. След продължителни преговори с Китай на 14 ноември 1860 г. той съумява да подпише договор, на базата на който са определени ясни граници в Далечния Изток. Към страната са присъединени земите на днешния Приморски и Хабаровски край, където тогава по официални данни живеят 3399 руснаци и 1500 китайци. Благодарение на Пекинския договор на картата на Русия се появява град Владивосток, припомнят от екипа.

Сред участниците във филма са Олга Чевская - внучка на Н.П. Игнатиев, Анатолий Шчелкунов - руски дипломат, писател, през 2005 - 2009 г. генерален консул на Русия във Варна, Михаил Горинов - историк, Калина Канева - писател, журналист, биограф на Н.П. Игнатиев, Андрей Пантев - историк, Иван Семерджиев - кмет на село Граф Игнатиево (2007-2015), Павел Журавльов - ръководител на представителството на Россотрудничество в България, Борис Громов - директор на Дома на Москва в София.

Филмът, сниман в Москва, София, село Граф Игнатиево, Пловдивска област, на връх Шипка, е на Продуцентския център "Синема продакшън" със съдействието на представителството на Россотрудничество в България. Режисьор-постановчик е М. В. Йолкин.

В последните години обаче граф Игнатиев и неговата роля в българската история не са приемани еднозначно. Известно е, че той е бил категоричен противник на българската църковна независимост. По негово внушение Високата порта праща на заточение български владици, които обаче след това са освободени след протест на българите в Цариград. Под натиск на граф Игнатиев Руската църква и Патриаршията в Цариград обявяват схизма на българската църква. 

В последните години дори се появиха твърдения, че граф Игнатиев има роля и за смъртната присъда на Васил Левски. Като цяло до Априлското въстание политиката на Русия е била да не се създава независима българска държава и граф Игнатиев е бил последователен в изпълняването на тази политика.

 

Филмът "Руският граф на българите" - за видния дипломат Николай Игнатиев, ще има премиера в Руския културно-информационен център в София днес от 18.30 ч., съобщават от центъра, цитирани от БТА. Сред гостите на прожекцията ще са авторката на филма Олга Булле, изпълнителният директор на фонда "История на Отечеството" Константин Могилевски, посланикът на България в Русия (2012 -2018) Бойко Коцев. 

Името на граф Игнатиев влиза в списъка на 100-те велики дипломати, оставили следа в историята на човечеството. Именно той след края на Руско-турската война от 1877-1878 г. подписва Санстефанския мирен договор, освобождаващ България от петстотингодишно османско владичество. Благодарение на него не само България, но и Сърбия, Черна Гора и Румъния стават независими държави, отбелязват авторите.

Според тях, без преувеличение може да се каже, че без Игнатиев картите на Европа и Русия биха изглеждали иначе. След продължителни преговори с Китай на 14 ноември 1860 г. той съумява да подпише договор, на базата на който са определени ясни граници в Далечния Изток. Към страната са присъединени земите на днешния Приморски и Хабаровски край, където тогава по официални данни живеят 3399 руснаци и 1500 китайци. Благодарение на Пекинския договор на картата на Русия се появява град Владивосток, припомнят от екипа.

Сред участниците във филма са Олга Чевская - внучка на Н.П. Игнатиев, Анатолий Шчелкунов - руски дипломат, писател, през 2005 - 2009 г. генерален консул на Русия във Варна, Михаил Горинов - историк, Калина Канева - писател, журналист, биограф на Н.П. Игнатиев, Андрей Пантев - историк, Иван Семерджиев - кмет на село Граф Игнатиево (2007-2015), Павел Журавльов - ръководител на представителството на Россотрудничество в България, Борис Громов - директор на Дома на Москва в София.

Филмът, сниман в Москва, София, село Граф Игнатиево, Пловдивска област, на връх Шипка, е на Продуцентския център "Синема продакшън" със съдействието на представителството на Россотрудничество в България. Режисьор-постановчик е М. В. Йолкин.

В последните години обаче граф Игнатиев и неговата роля в българската история не са приемани еднозначно. Известно е, че той е бил категоричен противник на българската църковна независимост. По негово внушение Високата порта праща на заточение български владици, които обаче след това са освободени след протест на българите в Цариград. Под натиск на граф Игнатиев Руската църква и Патриаршията в Цариград обявяват схизма на българската църква. 

В последните години дори се появиха твърдения, че граф Игнатиев има роля и за смъртната присъда на Васил Левски. Като цяло до Априлското въстание политиката на Русия е била да не се създава независима българска държава и граф Игнатиев е бил последователен в изпълняването на тази политика.

Коментари

Kalina Hristova's picture
Kalina Hristova
Kalina Hristova

Архивите проговарят за пъклената роля на Русия

Коварството на руската дипломация в Цариград нанася жестоки щети върху българската национална кауза.Най-зловещата си роля,
обаче граф Игнатиев изиграва по време на Цариградската конференция на Великите сили, на която трябва да се реши и въпросът за територията на новата българска държава. Конференцията е свикана заради Априлското въстание и последвалите зверства и насилия срещу българското население, когато цяла Европа се надига в защита на българската кауза.Конференцията започва през декември 1876 г., само че никой не подозира, че двете властващи в Европа империи – Русия и Австро-Унгария са се договорили тайно още на 8 юли със секретното Райхщадскоспоразумение.Паралелно с конференцията в Цариград, Русия и Австро-Унгария провеждат среща на най-високо ниво в Будапеща, където подписват секретната Будапещенска конвенция. Клаузите са: Русия не възпрепятства Австро-Унгария при анексиране на Хърватска и Босна и Херцеговина, Австро-Унгария не възпрепятства Русия при евентуална инвазия на Балканите. Двете империи се задължават да не допуснат образуване на голяма и сплотена българска държава, а в случай на уреждане на въпроса на международна конференция, да си оказват взаимна дипломатическа подкрепа, което се и случва на Берлинския конгрес.
В същото време на конференцията в Цариград е постигнато съгласие за територия на новата българска държава, която почти напълно съвпада с границите на Българската екзархия, одобрена от всички Велики сили.
На 15 януари 1877 г. Русия и Австро-Унгария подписват Будапещенската конвенция и руския консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен телеграфически. Веднага започва совалка по саботиране на Цариградската конференция. Още на следващия ден е приет от султана и консулът му гарантира, че Русия ще се застъпи за запазване на значителни територии на Османска империя на Балканите.
Русия ще спази това свое обещание и така голяма част от Македония, Родопите, Тракия и Беломорието действително остават в пределите на Османската империя чак до 1912 г.
Планът на имперската руска дипломация по
разкъсването на българската нация и българските земи,стартиран още на 8 юли 1876 г. и целящ недопускане на образуването на голяма и сплотена българска държава е в своя апогей. След два дни – на 18 януари Митхат паша заявява, че Османската империя се отказва от договореното на Цариградската конференция.
Едва ли руските дипломати са предполагали, че след години архивът на Османската империя ще бъде предаден от Ататюрк за претопяване в германска фабрика и, че българското военно разузнаване ще откачи целия вагон с архивата на империята, касаещ България, а личната кореспонденция на граф Игнатиев с османските власти ще попадне в ръцете на българското военно разузнаване...и т.н. Запазени са оригинали на "Записките" на Граф Игнатиев, които всеки родолюбив българин може да прочете.http://iliaganchev.blog.bg/novini/2015/03/04/za-graf-ignatiev-izvadki-ot-sobstvenite-mu-zapiski.1343028
смехурко's picture
смехурко
смехурко

Много са се активирали

Руските марионетки и Центърът им в Москва.
You voted '+'.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

"Българският" граф?!

Браво, г-жа Христова! Граф Игнатиев е толкова много величан от българите, че едва ли не е изкаран равен на Бог.
Сега обаче, когато се знаят не малко срамни факти, особено след данните за участие на графа в политическото убийство на Апостола, по данни на историка и юриста Я. Гочев, позорно е да се продължава да се крие истината за графа от учителите по история, от университетски преподаватели, от политолози, анализатори, социални антрополози, от дребни и по-едри войводи, от политическите партии, от двете български академии, от Президента, Патриарха, Правителството!

Много приказки са изприказвани за големината на Сан Стефанска България, като лична заслуга на графа. А истината е, че графската Сан Стефанска България е голяма, защото тя почти повтаря границите на диоценза на Българската православна църква, определен справедливо от турското правителство и от султана, принудени от омразното на Русия Църковно-национално движение на българите за независима българска църква. Чрез диоценза султанът фактически определя етническите граници на българите, тоест границите на бъдеща България. Графът не можеше да посочи малка по територия Сан Стефанска България, защото Русия щеше да се саморазобличи. Посочена бе голяма Сан Стефанска България, а задкулисно Русия я оряза и разфасова чрез тайни договори и съглашения с Австро-Унгария преди войната и с Англия преди Берлинския конгрес 1878 г., посочени и от г-жа Христова.


Българи при изработването на Сан Стефанския договор не са допуснати от граф Игнатаиев. / митрополит Методи Кусевич и др./.

На Берлинския конгрес 1878 г.Русия също не е допуснала българи, дори и като слушатели, за да не узнаят за задкулисията на руската дипломация. Сърби и други балканци са присъствали, дори и арменец, но не и българи. А конгресът е свикан главно, за да реши българския въпрос.

. Всички тези неща са крити от българите. Но сега дълг е на всеки родолюбив българин да разкаже истината за графа на децата и внуците си, а и не само за него, за да осъзнаят българчетата от малки факта, че Русия като империя с подчертано агресивна идеология никога не е била наш приятел и никога няма да бъде. Докато Русия не имперската си мантия и не смени имперската си природа, ще носи ползи единствено за себе си! Затова не бива да сае меси във вътрешните ни дела.

Датата 3 март трябва да се изхвърли, тъй като е изпълнена с безброй лъжи, което е тежка обида за възрожденците ни, за българските революционери, отдали живота си за Отечеството, и за целия ни народ, с изключение на платените русофили и предатели.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кога ще приключи ремонтът на „Графа“?